Любовни истории за герои с опашки

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Колеги, предлагам ви колективно творчество. Да напишем заедно - кой както желае - в стих или проза, една пиеса, една трагикомедия.
Всеки ще продължава вече написаното според авторското си желание, като включва свои герои(обаче без да отхвърля вече съществуващите) и нека сюжетът е общо дело.
И понеже се сетих първа - заглавието и формата са от мен.
Нека си поиграем на драматурзи.

Любовни истории за герои с опашки

Първо действие

Първа сцена

Ремарки: В гората(или в мрежата). Сойката Станойка в гнездото си на кривата круша. Кахърно и гледайки в насрещните клони на един бял кавак. По-точно в очите на кацналия на кавака Гугут Гълъб.

Ария на Сойката Станойка:

Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - треска била любовта,
казват - траела към две години.
После пак си нормален и здрав.
После нощем се будиш и чуваш
как във тебе пулсира кръвта,
как си сам и е тихо и глухо -
паразитът го няма. Умря.

Само време, my love, само малко
сила още и още кураж
и ще спреш без причина да плачеш,
да си в роля на влюбен типаж.
Ще престанеш да бъдеш обсебен,
да говориш със някой наум
и най-после сърцето ще седне
в своя ритъм, без драма и шум.

Ще отмине, my love, ще отмине.
Знаеш - всичко минава и... край.
Само някакви там две години,
през които и адът е рай.
Само малко търпение още -
преброени са дните, вървят...
Ще си здрав, ще си себе си после
и така - чак до другия път.

Ремарки: Гугутът Гълъб проронва сълза, при което удавя невинно вечерящото на един лист семейство листни въшки Зеленикови и събаря инцидентно на земята изгубилото се мравче Никодим.

Първо действие

Втора сцена

(Моля, ако някой желае да продължи!)

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Любовни истории за герои с опашки

Първо действие

Първа сцена

Ремарки: В гората(или в мрежата). Сойката Станойка в гнездото си на кривата круша. Кахърно и гледайки в насрещните клони на един бял кавак. По-точно в очите на кацналия на кавака Гугут Гълъб.

Ария на Сойката Станойка:

Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - треска била любовта,
казват - траела към две години.
После пак си нормален и здрав.
После нощем се будиш и чуваш
как във тебе пулсира кръвта,
как си сам и е тихо и глухо -
паразитът го няма. Умря.

Само време, my love, само малко
сила още и още кураж
и ще спреш без причина да плачеш,
да си в роля на влюбен типаж.
Ще престанеш да бъдеш обсебен,
да говориш със някой наум
и най-после сърцето ще седне
в своя ритъм, без драма и шум.

Ще отмине, my love, ще отмине.
Знаеш - всичко минава и... край.
Само някакви там две години,
през които и адът е рай.
Само малко търпение още -
преброени са дните, вървят...
Ще си здрав, ще си себе си после
и така - чак до другия път.

Ремарки: Гугутът Гълъб проронва сълза, при което удавя невинно вечерящото на един лист семейство листни въшки Зеленикови и събаря инцидентно на земята изгубилото се мравче Никодим.

Първо действие

Втора сцена

Ария на Гугут Гълъб

Сякаш вчера я срещнах проклетата,
толкоз бяла, по-бяла от дим,
по-ефирна от песента на щурчетата,
откровена – без маска и грим.

Тя ми гукаше в дългите нощи,
обещаваше вечност и гроб да делим,
а размаха без сбогом крилете си снощи –
аз останах – безмълвния мим.

Колко болка, омраза, и гняв, и обида
се натрупаха в моето крехко сърце.
Пред тях е джудже на Хеопс пирамидата,
африканският слон – е перце.

Ето тази самотна сълза е за нея,
но в убиец превърна ме тя.
Ще ме сочат, ще викат „вижте злодея”!
Как ще мога спокойно да спя?

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Интермедия

http://www.youtube.com/watch?v=ygNuRpwZqRU
last of the mohicans

Ремарки
Мравчето Никодим, оцеляло след падането, запасва индианска връв на главата си и поема с тиха стъпка през тревната джунгла, решено да остане непричастно към всички видове любови, дори към житени питки.

Мравчето Никодим на фона на музиката:

Аман! Аман от разни влюбени! Писна ми от любовни трели ви казвам! Отивам при тигъра Спас да моля да въведе ред!
Ама с хама! Това на нищо не прилича вече!
Ред и трябва на тая гора! Ред! Разгукали се, разкряскали, развили се...Направо са им се развили гайките!
То няма денем, няма нощем! - Не оставят хората на мира!
Да се забрани! Да се отмени! Да се накажат!

(тръгва решително към бърлогата на Спас по звуците на героичната музика)

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Закаляваща песен на мравката Никодим:

Аз казах „хау”, а онова ужасно „мяу”
не може да смути безстрашната ми кръв.
Напускам те, мравуняко-вигвам,
от мравката – черноработник
превръщам се във войн
на първото си изпитание.
Ей там, от сок на боровинка
ще изрисувам страховито аз лицето си
а със перата на дръгливото врабче Иван
ще украся главата си
(ох, малко заприличах на калинка
на самба карнавала в Долна трънка).

Хор от пенсионирани шамани-пеликани пее монотонно:

„таз любов я забрави, таз любов я погуби,
после хич не му мисли,
таз любов я забрави, таз любов я погуби,
после хич не му мисли...”

Мравката Никодим с идианско име Waterproof наближава пещерата на тигъра Спас. Спас се е излегнал на меча кожа (еко, разбира се, защото последната, играеща в харема му мечка, отиде в резервата на ББ) и чете „Тигърът на седемте морета”.
Никодимчо отчаяно търси врата на пещерата, на която да почука, въпреки че „дивото го зове”.

Първо действие

(трета сцена)

В пещерата

Излегнат като патриций, тигър Спас морно отпива от студеното си питие и разсъждава на глас:
- В гората само аз съм господар на всички, мравки, мечки, лисици, вълци и птички.
Да се плашат от мен им е навик, но съм сигурен, че макар да ми се кланят срещу мене говорят от сутрин до заник. И след раболепни поклони, наум си припяват I shot the Sheriff!

В това време намерил в скалата пролука, мравокът Никодим, пред господаря на гората запристъпя, притеснено чупи пръсти и след трето прокашляне си позволява лукса да каже:

- О, Велики тигре Спас, при теб ида с прошение...

Тигърът Спас: Кой там?
мравката: Името ми е Никодим, за гората всичко зная, от всички в гората само към теб уважение питая!

Мустаките на Спас леко трепват, фокусирайки поглед към мястото, от което чува гласа той ласкаво мърка: И-и-и какво говорят в гората за мен?
мравката: Ти си велик, справедлив и красив!
Тигърът Спас: Очевидно това е така. За какво, казваш, идваш при мен?
мравката: Гората, Спасе , е в смут! В гората няма покой! Пилците крякат, жабите квакат - любов, та любов. Събарят мравуняци и се дуят като папуняци. Бездомен ме оставиха и много други като мене пострадаха...

Зениците на Спас се свиват и очите му хвърлят оранжеви искри:
- Нима в гората няма ред и мечките вече не хранят пчелите със мед!
мравката: Не, неее, велики Спас, в пчелина всичко е наред!
Спас: Аз се изразих алегорично.
Никодим: Пък аз вземам историята вече твърде лично.
Спас: Добре, мъдри ми мравчо, кажи какво да направим?
Никодим: Издай ираде мой повелител любим, за любов да се говори само в много премерена реч, защото инак в гората все едно минал е смерч. Гугут Гълъб да участва в турнири по надпяване със славеи, чучулиги и други пернати само в определен час и на точните дати.
Трябва да има ред в гората и уважение между всички пълзящи, космати и крилати!

Спас: Добре го каза, приятелю мой! Да вървим!- Тръбачи! Свирете Триумф!
Тигърът Спас и мравокът Никодим, тръгват, съпътствани от крясъците на дузина маймуни-ревачи...

Край на третa сцена.

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Интермедия

В празната бърлога на тигъра Спас наложничката му бялата кокошка Тошка по еротично бельо, полегнала на екокожата меча, пее аданте аморозо под звуците на Ел Диво.

http://www.youtube.com/watch?v=Yay4W9hkJJM

Тошка

Ужасно, ужасно!
Отляво, отдясно -
ме блъска все този копнеж...
В душата ми - тясно.
И вече е ясно -
безразличен към мене е тоз таралеж...
Неволна робиня
ще си загина
под тежкото иго на тигъра Спас.
И няма надежда
съдбата изцежда
от мене последните нотки от глас.

Хор на бълхите в постелята на Спас

Ужасно! Ужасно!
Тя тъй е нещастна
да хапем забравихме - тя толкова страда!
Ужасно! Ужасно!
И всичко прекрасно
за нея забрави - тя толкова страда!

Гост

Това като гледам е едно ясно доказателство, защо жените нямат нужда от физическа любов, за тях като че ли всичко необходимо може да се измисли, само да се чудиш отде са се пръкнали самите те

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Второ действие

(първа сцена)

В празното гнездо Гугут Гълъб мъти яйцето, оставено от невярната си гълъбица. Тридневната му брада услужливо попива всяка сълза и не позволява да се превърне в рецидивист. Задрямва и сънува щастие:

Нани-на, мое малко пиленце, нани-на,
мама ще ти пее до ранина,
тати ще ни носи червейчета за храна,
да пораснеш, да заякнат малките крилца,
да политнеш в небесата над гори и над селца,
да се пазиш, мило мое, от лошите деца
дето с прашките юнашки са погубили глупашки
много птици пъстрокрили на котките си за храна.

Под гнездото застават тигърът Спас и мравката-войн Никодим. Тигърът Спас се провиква:
- Гугут, дай едно яйчице! – но Никодим го мушка в ребрата и му напонмя, че това е единственото, което крепи гълъба да не посегне към антидепресантите или да изкълве цялото маково семе от нивата на лъва Ал Рашко.
Гугут Гълъб се стряска, бута яйцето и то полита към земята. Въпреки че през сънените му очи това падане продължава безкрайно, той очаква фаталното приземяване: „сбогом, мое неродено пиленце, сбогом, скоро ще се срещнем при светлината”.
Тигърът Спас обаче хваща в лапата си яйцето, което в този момент се пука, от него се показва човчица, после излиза цялата главичка, а тих гласец прошепва „мама”.

Гост

Гълъб Гугут изумено изхълцва, а в очите му се чете едновременно облекчение и възмущение. Тигърът Спас се сепва:

- Бъркаш, малка твар, крилата!
Аз съм царят на Гората!
Всеки звяр в гора и вир,
в полска и въздушна шир,
може да ми каже "татко",
ала "мама" - не! Накратко,
ще ми викаш: "Царю Спас".

Птичето с криле изпляска,
изгугука:"Мама Спаска"
и се сви като в гнездо
в меко тигърско ухо.
Спас остана изумен.
Птичето го взе във плен.
Броди, клати си главата,
мърка песен непозната
и се чуди от зарана
пилето си как да храни.

Второ действие

(трета сцена)

Емпромpтю

Всички животни и птички в гората пеят радостни песни и славят деня, в който излюпи се Гълъб Гугутков за чудо и приказ. Едни го бавеха, а други с мушици и червейчета го хранеха.
Стана тъй че на мечата еко кожа у Тигъра Спас, малко пернато нареждаше правилата за горски живот.
Носеха му белен слънчоглед, в замяна малкия Гълъб Гугутков въвеждаше ред.
Сойката Станойка дето инак от дума не взема, в малката човчица от сутрин до вечер го гледа. Клати глава, потърква криле и после из гората литва и кряка ли кряка:
"Какво мъдро дете!"

Като се почне веднъж - няма спиране. Яйцето падна и се счупи в тигрова лапа.
Пръкна се цар на царете - малко дете, което на всички други посъди. Пази Боже и злото под камъка нека си дреме в гората заживяха най-после добре. Таралежите не бодат с игли, вълците не точат зъБи - всички живеят честити.

Гост

Осветлението в залата изгасва. Сред ослепителна светлина на сцената каца звездолетът на АриХо. Арихо слиза, оглежда се и сяда в специалния трон, който му донасят.
АриХо / гледа с досада/ : Земни животни, играете, без да сте ми искали разрешение, безобразие! Конфискувам гората и пиесата!
Завеса.

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Зад завесата

първа сцена

- Майната ти, АриХо! – каза тихо гласче точно над главата му и сложи своя бомбен отпечатък.

Познахте ли кой е това? Да, това е нашият малък пернат приятел – любимецът на цялата гора. Така започна Първата критическо-литературна и малко некултурна междупланетно-звездолетна едномесечна война.

Гост

Арихо, уплашен от жестокостта на земните жени, поиска примирие и разреши пиесата да продължи с обещанието да й бъде рецензент след края й.

ХуЛитер Записан(а): Sep 17, 2005 Мнения: 32

(Все още под уплаха на пристигналия със звездолет Арихо, животните стоят изумени).

Под погледа на животните изумени
една малка лисичка се промъкна,
в лапите си книжка тя държеше
с носле забодено в редовете.
„Не така, бавно и умно тя изрече,
така приказката ще свърши
и реда в гората где остана?
Славния звездолет да върнем”.
А звездолетът е огромен,
не по силите на малките животни,
но и тук войнът е войн,
напред Никодим се изпъна.
„Ще сбера цялото мравешко войнство,
ще пропъдим небесния пришълец
и когато в гората ред не въведем,
звездолета пак няма да допуснем”.
Запляскаха всички с крила и лапки,
затрепкаха мустачки и муцунки,
човките се отваряха с радостен крясък,
всички се засмяха доволни и щастливи.
Но Спас, тигърът смел сбърчи нос.
„Нали аз съм господарят на гората,
как така вие ще въвеждате ред
без да ме питате какво аз желая?”.
А лисичката отново пристъпи
и посочвайки с нокът в някакъв ред.
„Не може да има двама владетели в гората,
като спорят да си покажат силата,
а ако не, - да се гласува за демокрация”.
Но тук животните посърнаха, щото
не знаеха значението на тази дума,
а и в дебелата книжка на лисана,
нямаше такова точно описание...

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

тук бе примирието, но явно войната трябва да се извоюва, сори, АриХо Very Happy

премествам го като Четвърто действие Very Happy

Моля, драматурзите, нека се четем, че да не ставаме за смях на извънземните!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите