Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: buildingsolemio
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13881

Онлайн са:
Анонимни: 182
ХуЛитери: 0
Всичко: 182

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2020 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - За романа "Фустанела"от Атанас Липчев
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
petsto
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 21, 2007
Мнения: 80
Място: Варна

МнениеВъведено на: 26 Май 2009 21:02:13 » За романа "Фустанела"от Атанас Липчев Отговори с цитат върни се горе

Докосна съзнанието ми тази книга.Дори остави трайни следи.Близка ми е темата за несретниците, неуспелите в живота, клошарите ... А и мястото, където се развива действието ми е познато.Работих
в Строителен и технически флот, а неговите плавателни съдове - драги, шалани, катери плаваха и приставаха в този район.Освен това
имах лодка, чиято лодкостоянка бе на метри от това място.Имам приятели на "острова".Ходил съм в рибарските хижи на гости.Купувал съм и риба.Та прототипите на героите от този роман капитан Чико, Липованеца, Киро, Професорът и други са ми до болка познати.
Сюжетът е взет от реалния живот.Мислим, че много неща зависят от нас, но нещо променя живота ни безвъзвратно.И тръгваме по нанадолнището, ако това може да се нарече нанадолнище.С годините все повече понятията ми се объркват и се чудя кое е успех-добрата кариера, житейски традиционното или волният и различен живот на рибарите и клошарите.Тези хора имат своя ценностна система, макар да са се оставили течението да ги води.Не ме е срам да кажа, че съм общувал с циганки, макар и не проститутки.За мен литературната героиня Ема е една морална жена, копнееща за нормален живот, макар да е проститутка и циганка.Тя не си ляга с Анжело, въпреки че той предлага многократно по-голяма сума, отколкото тя взима от клиенти на магистралата.
/ ...кой знае, може би й се е приискало веднъж в краткия си и кучешки живот да се почувства човек, а не курва .../ - казва авторът.
Много по-морална е от рафинираните интересчийки, които сключват бракове по сметка или стават "приятелки"на "борци", мафиоти, мошеници и се мислят за нещо, а не са.
Хората описани в романа са като нахапаната риба-рибата е нормална, но не е за продаване /не се котира на пазара на общо приетите норми/.Колко добре го е написал авторът:
/Като казвам нахапани, съм длъжен да обясня за какво става дума.Това си е напълно редовна риба и е годна за ядене-просто няма търговски вид.Или окото й ще е клъвнато от рак, или опашката-просто нахапаното място се изрязва и всичко е наред.Понякога пък кожата се наранява от найлоновата мрежа и такава риба също не става за пазара./
Майката си е майка, майката на главния герой Киро мисли за детето си.Жали го и му предлага изход.Но решението трябва да е негово.В критическа ситуация се разбира какъв е човек.Героите на този роман попадат в такива ситуации.Да причиниш дори неволно смъртта на единственото си дете е ужасно.И ако не полудееш това неминуемо ще даде отражение на психиката ти.Разбираемо е, ужасно е и дано не се случва на никого.Но на главния герой се случва.Този тесен гараж ... По-добре да е нямало ни гараж, ни кола.Но вече непоправимото е станало.Оттук нататък пак трябва да се живее.Самоубийството не е изход.Професорът си има Бога и му е лесно.А Киро няма това.Искаш да забравиш, а не можеш.Не помниш детайлите, може образът на дъщерята да е избледнял, но случилото се остава.Няма и сили да се отиде дори до гроба й.Но човек трябва да намери сили.Животът продължава.И съм сигурен, че главният герой ще се справи занапред.И ще продължи.Да имаме вяра въпреки трудностите.На никой да не се случват нещастия.Мразя нещастията.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com