Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Романът "Тихият бял Дунав" на Атанас Липчев » отиди на стр. 1, 2, 3  напред

Форуми на ХуЛите » Романи

Автор	Съобщение
Albatros Гост	Въведено на: 11 Мар 2009 08:29:11 » Романът "Тихият бял Дунав" на Атанас Липчев Една потресаваща книга Има писатели, които не могат да скрият нищо – нито тъжното си лице, нито кълбото оголени нерви, каквито са самите те, ако се съди по написаното от тях, не могат да скрият нетренирания ритъм на земетръсното си сърце, а какво да говорим за посечената родова памет за съсипан дом, за битийни протуберанси, в които понятията „добро”, „обич”, „ надежда”, „любов” са сплескани от отглеждана и възпитавана жестокост, какво да говорим за нелепи смърти в името на някаква мнима народна мъст, в името на някакъв еуфорично площаден народен възторг, увенчан с кървавата вакханалия на „победителите” след Девети септември 1944 година, в името на опазването на изкуствено наложения съветски етнокултурен и политически модел на поведение и комуникации, когато пак в името на онова престъпно вкоравяване на границите между народите, по чиито бразди – дали в бившата ГДР, Полша, Югославия или в България – загинаха от „народен” куршум толкова „врагове” на народа. Такава, горчива и страшна, видях книгата на писателя Атанас Липчев, в неговите непосилни за носене не, а непосилни за мъкнене и мълчане насаме в дълбоки писателски нощи страници от „Тихият бял Дунав” – една високоволтова трагика, тежка като удар на чукове, която не може да се пее. Тя може да се вие – както вият оплаквачките, колкото и малко да останаха те днес, когато никой за никого не проронва сълза, камо ли да извие песен. Пък била тя и надгробна. Тя може да бъде разстилана от баир на баир върху хълмовете на Делиормана, на Осоговската планина, върху разораните земи на Белене, Ловеч и Скравена като една непресекваща приказка за род, корен и Родина, за тъжен вой на вятър, за когото няма България, няма Македония, няма Северна Добруджа или Западни покрайнини. Тя може да се преглътне като тайна сълза, която се люшка в съвестта на Атанас Липчев като една вечна питанка „Защо?” Защо са били всичките тези теглила и зверства. А отговорът да се спотайва в пепелта на изгорените архиви. Ако изобщо архиви за всички тези зверски жестокости са съществували. Убийците не обичат да оставят следи. Четях тази книга, която на места по сила ми напомня най-доброто, излязло изпод перата на най-големите български писатели, и в гърдите ми се надигаше безсилна болка, чудовищен гняв и ярост за тоновете премълчавано с подличък страх наше минало. В своите най-силни страници, написани сякаш от безжалостен, безчовечен писателски злодей, Атанас Липчев със страшна сила ни предупреждава никога да не затваряме страницата, преди тя да бъде прочетена, обговорена, осветена. И едновременно с това, изгребал цялата нежност, на която е способен, сякаш ни моли никога повече да не се и опитваме да я фалшифицираме – колкото и това да се иска и да се струва реално за мнозина от управляващата в България тройна коалиция. Затварянето на такава гнусна страница от българската История, а именно – подличкото зачеркване на зверствата срещу българския народ и най-колоритната негова част – мислещите хора, след Девети септември е дело на политически слепци. Слава Богу, че в българската литература има такива писатели като Йордан Вълчев, Петко Огойски и Атанас Липчев, които, с изключение на бай Йордан, са на своя безсънен пост. Имам предвид не само зашеметяващия роман „Тихият бял Дунав” на Липчев, изцяло посветен на лагерите Белене и Ловеч, но и книгата на страдалеца Огойски „Записки по българските страдания”. Благодаря на съдбата, че имах възможността Липчев отново да ме въвлече като читател и издател на този прекрасен роман в събития, станали много преди моето раждане, но събития, на които все още не чак дотам демократична България не трябва да обръща гръб. Идещите млади поколения българи трябва да четат миналото. Защото нощите, в които горчивото ни минало присяда като неоплакан залък на гърлото, са гаранция, че дните пред всички нас идат като спасителна глътка изворна вода. Книгата на Атанас Липчев ни дава такава надежда. Валери СТАНКОВ "Тихият бял Дунав", Издателство "Книгата" - Варна, 2007 г. http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=5708&title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B1%D1%8F%D0%BB%20%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2
djuliano7 Гост	Въведено на: 11 Мар 2009 09:29:50 » Чудесно е, Алби, че пишеш точно за това. Ще прочета с интерес книгата, но вече съм чел достатъчно по тая тема. Сухите цифри са ясни - 30 хиляди избити от зверския режим, нарекъл се "народна власт". Пропуснал си бай Йосиф Петров, лека му пръст, като един от репресираните поети. Баща ми, вечна му памет, има стихотворения, писани в лагерите "Белене", "Куциян" и Ножарево и отбелязани с простичкото " в лагера". Някога ще ги издам - ако все още има хора, които не са забравили.
Albatros Гост	Въведено на: 11 Мар 2009 10:25:36 » djuliano7 написа: Чудесно е, Алби, че пишеш точно за това. Ще прочета с интерес книгата, но вече съм чел достатъчно по тая тема. Сухите цифри са ясни - 30 хиляди избити от зверския режим, нарекъл се "народна власт". Пропуснал си бай Йосиф Петров, лека му пръст, като един от репресираните поети. Баща ми, вечна му памет, има стихотворения, писани в лагерите "Белене", "Куциян" и Ножарево и отбелязани с простичкото " в лагера". Някога ще ги издам - ако все още има хора, които не са забравили. Джулиано, прати ми, моля те, на моя мейл-адрес стиховете на татко си? Струва ми се, че мога да сторя нещо, за да се появят на книга. Туй то. Алби
Albatros Гост	Въведено на: 11 Мар 2009 11:38:59 » djuliano7 написа: Чудесно е, Алби, че пишеш точно за това. Ще прочета с интерес книгата, но вече съм чел достатъчно по тая тема. Сухите цифри са ясни - 30 хиляди избити от зверския режим, нарекъл се "народна власт". Пропуснал си бай Йосиф Петров, лека му пръст, като един от репресираните поети. Баща ми, вечна му памет, има стихотворения, писани в лагерите "Белене", "Куциян" и Ножарево и отбелязани с простичкото " в лагера". Някога ще ги издам - ако все още има хора, които не са забравили. Да, Йосиф Петров... пропускът е мой, Джулиано. Колкото до романа на Липчев, прав си, че има издадена много документална литература по темата, но тук говоря за наистина първия роман за лагерите на смъртта. Алби
Silver Wolfess ХуЛитер Записан(а): Jan 05, 2004 Мнения: 1881 Място: София	Въведено на: 11 Мар 2009 11:44:52 » Надявам се книгата да дойде по някакъв начин до книжарниците в София. Ще прочета с душа. _________________ Silver Wolfess
Albatros Гост	Въведено на: 11 Мар 2009 11:47:45 » Silver Wolfess написа: Надявам се книгата да дойде по някакъв начин до книжарниците в София. Ще прочета с душа. Книгата отдавна я има по книжарниците, Лили? Можеш да си я поръчаш и в Интернет, ето я адрезата, преписах прилежно йероглиф по йероглиф - за тебето: http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=5708&title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B1%D1%8F%D0%BB%20%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2 Туй то. Алби
Silver Wolfess ХуЛитер Записан(а): Jan 05, 2004 Мнения: 1881 Място: София	Въведено на: 11 Мар 2009 11:50:08 » Albatros написа: Silver Wolfess написа: Надявам се книгата да дойде по някакъв начин до книжарниците в София. Ще прочета с душа. Книгата отдавна я има по книжарниците, Лили? Можеш да си я поръчаш и в Интернет, ето я адрезата, преписах прилежно йероглиф по йероглиф - за тебето: http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=5708&title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B1%D1%8F%D0%BB%20%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2 Туй то. Алби Предпочитам да отида в "Български книжици" или в "София прес". _________________ Silver Wolfess
djuliano7 Гост	Въведено на: 14 Мар 2009 11:00:10 » Сърдечно ти благодаря, Алби. Ще подготвя стихотворенията и ще ти ги изпратя. Ще ти пиша за още един концлагерист в Белене, ако не знаеш за него - Недялко Гешев от Хисар, емигрант в Белгия, където издава книгата си "На острова на смъртта", четена през 1989 по "Свободна Европа", не зная дали е издавана у нас.
Albatros Гост	Въведено на: 15 Мар 2009 07:07:54 » djuliano7 написа: Сърдечно ти благодаря, Алби. Ще подготвя стихотворенията и ще ти ги изпратя. Ще ти пиша за още един концлагерист в Белене, ако не знаеш за него - Недялко Гешев от Хисар, емигрант в Белгия, където издава книгата си "На острова на смъртта", четена през 1989 по "Свободна Европа", не зная дали е издавана у нас. Ще очаквам с нетърпение четмото! Алби
ili Гост	Въведено на: 16 Мар 2009 10:49:14 » Писателят Липчев заслужава добрите ти думи, Алби и въобще си струва да се говори за книги, които е невъзможно да не са били написани.
Albatros Гост	Въведено на: 16 Мар 2009 21:21:12 » ili написа: Писателят Липчев заслужава добрите ти думи, Алби и въобще си струва да се говори за книги, които е невъзможно да не са били написани. Дано повече хора разгърнат туй четмо, ili. Благодаря, че се обади! Алби
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер Записан(а): Jun 25, 2007 Мнения: 1371 Място: ЛОВЕЧ	Въведено на: 23 Мар 2009 09:44:02 » Желая да си купя и прочета този роман. Как може да стане това? Алби, поради заключване на темата:"Доц.Младен Енчев - рецензии на три книги на Валери Станков" - раздел:"Поезия" помествам отговора си на коментара ти:"По-вярно ще е, ако речеш "саморашрушаване",..."в тази тема, за което искрено се извинявам на автора на романа! "Саморазрушаване" е за самия теб като личност, а "разрушаване" е за света, който създаваш като поет. Ти не взривяваш сам себе си, ти си само факелът на истината. Вървейки по пътя, ти разрушаваш, онова до което се докоснеш, което не съответства на теб, твоята цел и позиция - гражданска, философска и др.; за да изградиш нещо по-добро, по-оригинално, различно и съзвучно с душата си и идеала си. Това е изразно средство, в което се разрушава и съзижда нещо и това най-добре се вижда в синтеза. Щастлива седмица!
Albatros Гост	Въведено на: 24 Мар 2009 07:19:40 » Латинке Златна, романа го има в по-големите книжарници у нас, но ако не можеш го намери, ще ти го изпратя на домашната ти адреза - при това - с автограф от автора! Хубава пролет ти желая! Туй то. Алби
Albatros Гост	Въведено на: 15 Апр 2009 19:32:25 » djuliano7 написа: Сърдечно ти благодаря, Алби. Ще подготвя стихотворенията и ще ти ги изпратя. Ще ти пиша за още един концлагерист в Белене, ако не знаеш за него - Недялко Гешев от Хисар, емигрант в Белгия, където издава книгата си "На острова на смъртта", четена през 1989 по "Свободна Европа", не зная дали е издавана у нас. Обещаното си го диря като завещано, Джулиано? Какво става? Чакам? Алби
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер Записан(а): Jun 25, 2007 Мнения: 1371 Място: ЛОВЕЧ	Въведено на: 16 Апр 2009 11:15:05 » Albatros написа: Латинке Златна, романа го има в по-големите книжарници у нас, но ако не можеш го намери, ще ти го изпратя на домашната ти адреза - при това - с автограф от автора! Хубава пролет ти желая! Туй то. Алби За съжаление не успях да го намеря, Алби! Желая да ми го изпратиш - с автограф от автора, с платежно нареждане! Весело посрещане на Великденските празници!
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Романи

» отиди на стр. 1, 2, 3  напред

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума