Криминално проявена

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

- Личната карта, ако обичате!
Подавам я на униформения до скенера на входа на съда. Опитвам се да му натикам в ръцете и призовката, за да ми каже, къде да отида, но той с досада ме отпраща към гишето за информация. „А бе аз тебе мога ли да те ….!” Това последното само си го мисля, докато му отправям очарователна усмивка. Толкова мила, че ме кара да крещя вътрешно. Налага се! Напоследък се старая да се владея и да си трая. Ако бях овладяла навреме тези умения, сега можеше да съм на по-приятно място. Ама то като си навреш колата в преспите, пътища много… Или беше каруцата? Все тая!

А всичко започна с прозаична женска суета и разглеждане на дрешки в магазин. Усетих, че чантата ми олеква и тъй като не се случваше за първи път и вече бях понатрупала опит, бързо открих, че липсва портмонето ми. Кратко оглеждане и натрупания, както вече споменах, нюх ме насочиха към мургава дама, която се правеше, че разглежда оранжев костюм. Не на мен тия! Фрапантната дрешка беше няколко хикса, а дамата – доста дребничка. Сграбчих я за скритата зад дрешката-палатка ръка и измъкнах портмонето си. Тъкмо навреме. Опитваше да го скрие в гащите си, т.е. в панталоните. Прибрах си парите и документите и помолих наблюдаващия ни с интерес мъж да викне полиция. Той отказа. Нямал батерия.
Да си бях затраяла! Ама не! Инат! Магарешки! Обадих се сама.
Междувременно продължавах да държа жената, а тя нареждаше:
- Пусни ме, ма, леличко! Пусни ме, ма, бог да те поживи! И децата ти да поживи! И внуците ти!
Последното определено ми дойде в повече. Стиснах я с неподозирана сила и я погледнах така, че се отказа от всякаква съпротива.
- Ти на кого ще викаш лельо, ма! Я се виж! Не ти трябва да се обличаш в оранжево! И така от километри се забелязваш с тези червени коси! И мисли за собствените си внуци, не за моите, дето ги нямам! - Продължихме да си разменяме нецензурни любезности с шлифовано умение.
Междувременно дружката й се изниза необезпокоявана, мъжът продължаваше да гледа заинтригувано, а продавачката сръчно заключи, за да не ни избяга и заловената. Скоро размяната на псувни трябваше да приключи поради намесата на полицията, която прибра крадлата в патрулката. На мен ми прибраха само документите и ми наредиха да ги последвам. Както мога.

Почаках час-два пред входа на полицията. Пуших цигари и пих вода, докато разказвах на полицаите, как съм изпълнила гражданския си дълг. Само че, както се оказа, изобщо не си бях изпълнила добре дълга. Сгрешила бях, като си бях прибрала доказателството. Трябвало да я съборя на земята и да я задържа така - с ръка и портмоне в гащите. Само докато дойдат. Можело и просто да я снимам за доказателство. Вече съм инструктирана и винаги си нося фотоапарат, но тогава не носех. Накратко само им пропилях времето и им попречих да хванат доста други крадли по правилния начин.

Понечих да се извиня и да си тръгна, но се оказа, че не е толкова просто. Беше подала оплакване срещу мен. За средна телесна повреда. Бях й стиснала силно китката и се очакваше, че ще посинее. Освен това беше бременна, а аз й бях оказала психологически тормоз. За мое оправдание – не й личеше още. За капак беше и непълнолетна. Няма да споменавам, че и това не й личеше. Току виж ме съди и за обида!

Пристъпвам притеснено, потя се обилно, треперя леко, скубя си мислено патешката перушина и се чудя, ще успея ли да не заеквам много, докато се оправдавам. Малтретирала и наклеветила бременно дете от малцинствата! От паното на стената Темида ми намига под поставената на очите й превръзка. „А бе аз тебе мога ли….!”