Европейци и половина

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

И аз, като бая ви Ганя, бая свят съм изръшкала. Е, хайде да не е чак „свят”, ама тук таме из Европата и близките ни комшии – със сигурност.
Грабваме се един ден с възлюбления, то без него може ли и хайде към Австрия.Туй – след демократичните промени. Ми тъй де, вика ме си, нали сме свободни сега, европейци, кеф ти тук, кеф ти там…Изкарваме си по едни международни паспорти и я удряме на скитосване. Да не е като по татово време, да не можеш никъде да мръднеш, че и за валута да се молиш и да се принуждаваш с български коняк”Плиска” да си плащаш таксата по сръбската магистрала.
Сега няма такова нещо, имаш ли пари, нямаш проблем.Е, макар да не е точно тъй, но нейсе.Имам предвид, как веднъж уж „ходихме до Гърция”, ама стигнахме само до часовника на централна гара в София. Е на туй видно място, трябваше да ни чака лъскав автобус на агенцията организатор на екскурзията.Бяхме надлежно платили и фактура даже имахме за доказателство, че и паспортите си бяхме оставили в агенцията. Чакаме при часовника в уречения ден и час, чакаме, но тоя пусти автобус не се появява.Тогава тръгваме да си търсим правата в офиса на фирмата, но се оказа, че няма ни офис, ни паспорти, ни дявол…Всичко се беше изпарило.Възлюбления взе да гълта розови хапчета, както малчуган – бонбонки.Без малко да се дрогира горкият.
Но това премеждие не можа да откаже заклети пътешественици като нас.
И тъй,в един слънчев ден тръгваме ние за Австрия.Пък то красоти след красоти.Бе много чисти и подредени тия австрийци бе. Ма то дворовете им зеленина и цветя, цветя и зеленина…Накрая не издържах и викам на възлюбления:”Слушай, я спри до една къща да понадникна аз от тук, от там, да видя къде са си сели доматите тия мискини и къде им е курника с кокошките.”
Надничам от тук, надничам от там, ама ей така дискретно, уж си свирукам и се любувам на птичките и тревичките. И зад къщата аха-а-а, виждам друга малка постройчица, ама беличка, спретнатичка, като къщичка от приказките. За мой късмет, вратата и леко открехната. Гледам аз и се чудя:”Че на тия ахмаци, туй ли им е салмата бе, дето си държат дървата, сеното и си развъждат бълхи за тъмъзлък?!”
Ми то туй ни на салма прилича, ни на зимник.Ма то подредено като аптека, сечиво до сечиво, дръвцата като на картинка наредени, клетки някакви със зайци ли, със кокошки ли с що ли…Бе едно разхвърляно нещо по земята няма, да се препънеш в него и с кеф да изпсуваш.
Седнахме ние в колата и се чудим на акъла им. Добре, че никой не се сещаше на какво се чудим, че голям резил за нас „уж-европейците”.
То като си помисля, какъв по-голям резил беше, като ходихме на екскурзия до Будапеща. Мани, мани…
Решихме тогава организирано с група да бъдем.Всичко ти е осигурено. Хотела ти хотел, екскурзовода ти екскурзовод, храната ти храна…ама само сутрин и вечер и то шведска маса. Дааа ама из главата на нашия българин започват да се въртят следните мисли:”Бе що им плащам аз толкова пари, а те да ме минават с един обяд.Я аз да си подсигуря обяда!”
И масово се пущаха из джобовете варени яйца, пакетчета масло и конфитюр и тем подобни.Ми тъй де…Не се е родил още оня, дето ще мине бая ти Ганя, що пасти е натъпкал в джобовете си човекът, че на едни яйца ли ще прости.
Ама да се върнем пак към Австрия.Стигаме ние до Виена и сядаме да пием кафе, ама на най-централната улица, да ни пита човек къде ни е акъла. Едно русо девойче с дебела плитка и национална носия ни обслужва с блага усмивка, същински ангел. Да но като дойде ред да плащаме сметката, направо дявол ми се стори. Бе туй австрийско кафе много горчиво бе, горчиво та чак солено. Както и да е платихме и тръгнахме да се поразходим по главната, да позяпаме лъскавите витрини и уличните музиканти.
В един момент ни щуква да проведем и едно културно мероприятие, като посетим известната катедрала „Св.Стефан” баш на центъра на Виена.
Там поне пари няма да ни искат, казваме си успокоително, без да подозираме какво премеждие ни очаква.
Влязохме вътре, гледахме, зяпахме, цъкахме с език, а в катедралата бая народ. Ама насядали прилежно по пейките хората, няма тъпканица, няма свещи в опасна близост до косата ти като по Великден, няма излишно дъра-бъра…Седят си хората с едни книжки в ръце и чакат. Излизат по едно време пред тях един свещеник и един хор, че като запяват всички присъстващи заедно с тях, чак до възбог се чува.
Е, постояхме ние, послушахме и рекохме да си тръгваме. Да, ама вратите заключени.
Като почна службата край, кой влязъл-влязъл, кой излязъл-излязъл. Няма шум и търчане напред- назад, като в нашите църкви.Дисциплина има, нищо че е църква.
Защурахме се ние от врата на врата,брей, няма излизане. А имаме час да сварваме, документи да уреждаме.
По едно време, някакъв човек се доближава до нас и ни пита на немски какво търсим. Не че много го разбираме тоя език, но къде с ръце, къде с крака, обясняваме, че ни е спешно да излезем.
Смили се над нас човекът и ни преведе през една малка тайна вратичка навън.
Чак като ни блесна слънцето в очите си отдъхнахме и си рекохме:”Ега ти дисциплината, ега ти подредеността! Ориент, та пак ориеееент!”

ХуЛитер Записан(а): Nov 27, 2008 Мнения: 11

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2009 Мнения: 3

Българска работа... Laughing

ХуЛитер Записан(а): Nov 27, 2008 Мнения: 11

Да наистина българска.

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2009 Мнения: 3

Значи пълно единомислие.

Австрийска му работа!
Надникнах аз, така, от любопитство, през една открехната врата в Щаер, да видя как живеят австрийците отвътре, щото, нали, няма кой да ме покани никъде. Оказа се - краварник. Гледат ме отвътре красавиците, и те любознателни и с топли очи... Ама няма да замирише, няма лайна до колене...
Австрийска му работа!
А през града две реки минават. Пъстърви по половин метър пресичат бистрите води насам-натам; лебедите идват до ръката ти; патките вечер излизат на крайбрежния тротоар да спят - никой не ги закача; няма бездомни помяри да обикалят неизхвърлените кофи...
Австрийска му работа!
И други неща мога да разкажа, ама ми се накърнява някакси националното ганьовско достойнство...
Болгар... Болгар...

С прискърбие ти слагам една петица!

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Оф, писна ми от байганювски истории... хайде, излезте от тая дупка, българи!

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

thebigplucky написа:

Оказа се - краварник. Гледат ме отвътре красавиците, и те любознателни и с топли очи... Ама няма да замирише, няма лайна до колене...
Австрийска му работа!

Пич, същите лайна в Австрия миришат по същия начин, уверих се лично. Село Залцбург, където учи хлапето ми, извън историческия център е една голяма конюшня и един голям краварник. И мирише. Тва е.

Гост

ХуЛитер Записан(а): Nov 27, 2008 Мнения: 11

Трудно ще излезем от тази "дупка"!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

С хубав, цветен език ни разказваш байганьовското продължение в наше време. Хареса ми! За мен е за петица!
Успех! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите