Въведено на:
03 Мар 2009 23:34:56 » Показвам на внучката бижутата си
Виж, рубин – с цвета е на вино.
Тюркоазът помръква с годините.
Колието от аметист
грее с блясък замислен и чист.
Ето перлите – на конеца навързани.
Те са тъжни и матови – на мидите сълзите.
Кехлибар е това – вкаменена дървесна смола.
Тези капчици кръв са гердан от корал...
А накрая ти казвам моята тайна:
пролетта на жените е възраст нетрайна.
Аз я спирах напразно с гердани и гривни –
на мъжете замрежвах очите наивни.
Но не станах поо-млада с пръстени скъпи
и краката ми по-уморено пристъпват.
Колието коралово не ми върна годините.
Медалионите златни – поглед невинен.
На бижутата давам вече безсрочна почивка –
и ще карам на чар и на ведра усмивка...
после внучката тръгва си – май от мене измамена.
Аз поглеждам след нея виновно, зарзрамено.
Оправдателно казвам си: „На Адам съм ребро!”
И си слагам любимото
колие от сребро.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума