Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Erin
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13904

Онлайн са:
Анонимни: 461
ХуЛитери: 4
Всичко: 465

Онлайн сега:
:: DanielKing
:: Albatros
:: Elling
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2020 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - студентите 2 - студентски любови
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
milk
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 23, 2004
Мнения: 1

МнениеВъведено на: 03 Фев 2004 11:42:44 » студентите 2 - студентски любови Отговори с цитат върни се горе

Любовта си е любов. При всеки и всеки път различна. Т’ва й е хубавото на любовта - две еднакви любови няма. Любовта не се повтаря и не е константа. Понякога не е и любов даже. Но пък умело минава за такава, най-малкото е любов за единия от двамата, докато другия вегетира. Не, не - не е грешка на пръстите. Симбиоза е точната дума. Нали си спомняте онея гадости за ракът пустинник и актинията от 7-ми клас – т’ва е студентската любов – винаги има водещ и дълбоко осмислен мотив за намиране подходяща среда за виреене с оглед енерго-, трудо-, или по настоящем материоспестяващ фактор.
Някога във времето на родителите ми, любовта се е вихрила на студентските бригади – всички студнетки влюбени. В командира. Ма т’ва, че командира е дърт, мазен и с младежки пъпки над 30-те, няма значение – любовта казват е сляпа. Дневната нормата, обаче подлежи на обратно пропорционално развитие (най-хубавата и дашна студентка - бачка най-малко или въобще не работи) за разлика от прогресивното развитие на биреното шкембе на същия тоя командир.
Междувременно, в ранните ми детски спомени, ми се мотат едни каки кандидат-вуйни. Аз двама вуйчовци имам. Единия тогава студент по медицина и запален скиор, а по настоящем хурург и скиор любител – мноооооого готин, а другия тогава все още режисьор с десиденски амбиции и един куп плочи на Висоцки пак готин, ама за манекен не става, за разлика от първия. Та, едните каки бяха високи и дългокоси медички и зъботехнички, а другите каки все тип миньончета, бъдещи Мерлин Монро-та. Не знам кои ми харесваха повече, знам само, че некои не завториха, но пък най-любеобвилни бяха кандидат докторките от провинцията (софийското жителство като основен мотив за производство хормоните на любовта) и начинаещите актриси и балерини от Великия Съветски Съюз, защото по онова време за тях България беше като за нас Югославия. Толкоз за 80-те.
По-късно, в началото на 90-те, в началото на студентстването ми, се наблюдаваше интересно развитие на “любовта” положена / или пожертвана пред “култа на дипломирането” като примерите са повече от разнообразни: студентката Х и асистента У; или студентката и професора; или студентката и доцента – тази вариация, изглежда сработваше най-неуспешно и с катаклизми. В крайна сметка, насрещностоящите на студентката имаха късмет, ако се разминеха само с ходатайстване за изпити и дипломиране – за някои по сведение от общи приказки в кафетата разбирахме, че са се набъркали в далавери щот момичето, пардон студентката не можела да живее повече на студентско общежитие. Студентката получаваше с клизма апартамент от последните спестявания на ментора си и после го ритваше под опашката, заменяйки го с висшестоящ - под апартамент, разбирайте “любовно гнездо”, щот тогава хотелите бяха малко, посветените в научна степен много и не се знаеше кой ш те засече на изхода, а под клизма разбирайте “ооо, скъпи, дали да не позвъня на госпожа Доцентшата, ааа?”. Една такава лично я познавам. Адвокат-прокуристка. От Разград. С реституиран имот срещу Руската църква. Дан’ не ме среща с нея потока на живота ми повече. Хиена.
А да! Да не забравя – нереализиралите някоя от по-горните споменати връзки студентки, задушаваха мозъците на групата или потока – единия за задачите по математика, другия за контролата по английски, третия все едно за к’во, важното е че всички те се чустваха богопомазани, щот тя богесата яде с тях пасти и ги гледа вОсхитенО, докато й спрягат синус и косинус по деференциал от У в матрично представена система; или паст пърфект тайм ин фючър. Ма никой не я пита лесно ли е на нея. Или на гамена от квартала или ако да е Ентелектуалка – спортиста на групата, докат да й направи в една нощ всичките хиляда и и една нощи, че да изглади мозъчните й гънки, които задръстенящите очилатковци са образували следлекционно.
Зимата на 97-ма. Неее, не! Ex-премиера сега не е искал властта тогава! Ex-премиера сега създаде условия за подмладяване на нацията! – Родолюб, бе ееей! Барикади. Студентите протестират на студа. Глад, студ, студ, глад, глад, глад и кучето вързано с луканка! Луканка не е Луканов – да не се бърка!
Ае, не на мене тия! – 10 кинта беше мизата, джобните или стачните-трудочасове, както искате така ги кажете, всички обаче знаеме за к’во става въпрос. И за чая с ром знаем - как се лееше! И за сандвичите без хляб, щот тогавашния премиер биде наречен the man who sold зърното. Ама друг взе комисионните. Тоя дето спонсорира бедните студенти в спонтанно организираният им протест срещу фена на Nirvana (“the man who sold the world”) във външно търговските отношения на България и Beatles във времето на английската във Фелибето! Но това не е важно! Важното е, че два-три месеца след т’ва в АГ-то всички беха с предварително записани часове от един месец назад спряла менструация и с една и съща диагноза. Столичното здравното заведение още не може да заличи графитите на академично-университетските възпитанички. Популацията не получи очаквания приход на нови ДНК-комбинации, но пък за сметка на това колко любов припламна в студа, а на пролет изгасна. Не, студентите не се натискаха по барикадите – те се прегръщаха за да се стоплят…
В 1999 година сефте е разпространена като публична тайна установената тарифа за сонсорството в “Университет точка точка точка”, разбирай “ела тука, плати си пък ние ш те запишеме”. Редовно. Установени са и изпитните тарифи на преподавателите. А тея със най-високите ги бият. После други техни колеги пък пускат подписка сред студентите предизпитно да се подпишат срещу насилието над преподаватели. А познайте кой си взима изпита?… Та, в тоя университет бъка от манекенки. Една връз друга се тълпят. И ги записват. Младите бизнесмени дето са им просто приятели. Некои бизнесмени и по две по три ги записват на куп, че да не се обиждат миските помежду си на среднистка. И всичко т’ва от любов. Не към науката – той към миската, миската към дипломата. Те миските са ориентирани от рано, щот любовта е наука – да знаеш в кой да се влюбиш. А те неизбежно го играят влюбени докато не се наложи да си сменят цялата зъбна фасада с металокерамика, поради всеобхватна и стремителна юмручна пародонтоза – искам само да отбележа, че т’ва е рядка болест и застрашава главно амбициозни и хубави млади жени с две леви ръце, малко мозъчни гънки и “широки пръсти”… не, мили ми, читателки, вие които четете това, от тая болест няма как да прихванете, щот вместо сега ви купуват диаманти в Амстердам, повтарям: четете! А четенето изисква набор от умения за трансформация в разбиране. Те т’ва вече е сложно, не е като да четеш ценоразпис в бижутерски магазин или автосалон.
Междувременно “точка точка Университет” набира скорост – там тарифа няма. Има такси за всичко, обаче. Или аз много искам или там са с конкурс за идиоти събирани или и двете. Нищо лично, ама колкото тъпотия сред студентите там, толкова никъде другаде не видях. И после що преподавателите не си дават зор?! – за чий бе? За овчия – “гледат като овци, блеят като овци, щое то”? Овци! Ми аре нема нужда да стават пастири – те черните овци сами ш се покажат или ш се усетят и ш си тръгнат, о, време. Останалите да си блеят. Все някой ш ги подпре. Т’ва е университета на свободните науки, свободната програма, свободното поведение, свободните нрави и свободната любов без полови и пространствени ограничения. Гей-културата от субкултура бива канонизирана. Така да е. Така да бъде. За всеки има място под слънцето. Ave, Gay! Моля да не се бърка “gay” с “guy”! . Ave, Gay! Там всеки ден е празник на любовта, колкото повече толкова повече – докъде точно се разпростира не съм проверила, но пък там нормалните (хетеросексуалните) са като в изолатора, така че след време или превъртат или навлизат в общото лоно на експериментиране. С Аз-а.
BTW, споменавайки “изолатор”, да вметна, че там попадат и всички citizens на собстения си град, щот те безнадзорна квартира за 20 кинта на месец си нямат, пък ако си имат собствена пак не са за свалка щот тяхното си е тяхно, а не общо, държавно и безстопанствено и въобще подлежащо на разрушение, освен т’ва citizens са малцинство и не се вписват в общия мячещ поток, решил да ги превъзпита – откъдето следва хормонален дисбаланс от нередовен полов живот, пропуснати заверки поради третиране гореспоменатата причина със спирт, презаписване до пълна загуба на студентски права и безплатната карта за градския транспорт, осигуряваща спасителното транспортиране за едно бързо чукане от Люлин до Младост (след години може да струва само едно билетче с метрото и 28 минути време).
Странно нещо е любовта. Особенно пък студентската. Тя е свързана с крайности, пътувания, драматизиране, напускане университети, нежелана бременност или желана и нарочна такава, нежелан брак или нарочен такъв, въобще капризи и безрасъдство на младостта. Не непременно с лош край, но по правило с предпоставки за предсрочен такъв. И не за друго, а защото ние тогава все още не сме ние – твърде много копираме, твърде бързо се променяме, твърде много сме много млади. Твърде малко бира сме пили, за да знаем, че хубавото на бирата е горчивината, която след време свикваме да харесваме, защото захаросаните напитки които сме обичали в детството вече ни се струват блудкави. “Bitte ein Bit”.

А тук редактираната версия:
http://www.abonamenti.com/ok/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com