Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 184
ХуЛитери: 7
Всичко: 191

Онлайн сега:
:: pastirka
:: LATINKA-ZLATNA
:: Elling
:: rosy88
:: rady
:: doktora
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - По Езоп: Пепеляшка и Пепеляш, 2-ра част
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Alita
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 30, 2004
Мнения: 4
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 01 Фев 2004 14:06:19 » По Езоп: Пепеляшка и Пепеляш, 2-ра част Отговори с цитат върни се горе

Приказките са за това – да бъдат разказвани, а поуките – да бъдат взимани. Така ли е? С риск да читателите да се ядосат, отговорът е: Не е така!! Всеки, който греши прехвърля вината на някой друг. Но не и на себе си / а истината е, че “себе си” отговаря ЕДИНСТВЕНО и ПЕРСОНАЛНО за всичко, което се случва/. Но понеже приказката е българска, да си припомним, че “крушката си има опашка” не е от вчера: Няма втори народ по света като българския: едно да мисли; второ да говори; трето да върши и четвърто да обяснява, пише К. Иречек преди повече от век, по –точно, на 14.12.1889 г. Нищо ново, но актуално…. и тъжно.

Обаче! Обаче, целта на Езоп и на преписващия приказката за Пепеляшка и Пепеляш е – не да занимават читателите с отвлечени идеи и народопсихологии - а с развитието в реалния живот и с житейските “интрументи”, наречени цели. Да, но кои са те? Къде да ги прочетем? Как да ги приложим в практиката? Какво да очакваме при прилагането “стъпка по стапка” и какво – след като “стъпка по стъпка” постигнем една от целите?.

Да се върнем към приказката, разказвана от Езоп. Ако читателят помни, в първата й част оставихме Пепеляш да разчиства камъните пред пътя си. Сам /в тази работа, както вероятно помните – помощници няма/. Та Пепеляш се справял с камъните по пътя си и продължавал напред към целта си – да настигне каруцата на Пепеляшка… И след много, много труд – като изразходвал всичко, което останало от живота му в каруцата /кирки, лопати, чукове, клинци/ за разчистването на пътя… И успял!! Няма начин да няма начин, си казал Пепеляш като погледнъл назад, метнал се на каруцата и препуснал напред.

Пътешествието на Пепеляш по чистия път напред било “като песен”. С празна каруца се препуска лесно… И така, един хубав слънчев ден, каруцата на Пепеляш настигнала пълната каруца на Пепеляшка, която пътувала заедно със своите двама принца бавно и равномерно напред, радвайки се на създаденото от нея..
- Здрасти, поздравил Пепеляш.
- Кажи, отговорила Пепеляшка, заета със своята каруца.
- А, нищо, просто те видях и поздравих, отговорил Пепеляш, и подкарал каруцата си до, но по-отдалече - от тази на Пепеляшка.

Така продължили напред житейското си пътешествие двете каруци, минавайки покрай много хора, планини, реки, ливади.. Два странни впряга – единият пълен, другият – празен. Празен, ама за другите хора, си мислела Пепеляшка в кратките минути на почивка. Тя знаела, че каруцата на Пепеляш е пълна догоре с товар, който не се вижда просто с око. С най-ценния товар – житейската мъдрост.
И двете каруци продължавали напред по извиващия се и все по-стръмен път към върха на планината, която Езоп нарекъл “живот”. Ако Езоп не беше Езоп, щеше да остави каруците да си вървят напред и нагоре по пътя. Но усета му, го накарал да поостане още малко с Пепеляшка и Пепеляш. Той искал да намери “разковничето” на приказката – поуката от нея за хората.
Та Езоп разказва, че един ден – понеже пътят нагоре бил стръмен и неравен – единият от принцовете на Пепеляшка паднал от каруцата и се ударил лошо. Пепеляш бил доста надалеч, а и Пепеляшка била свикнала да се справя сама, та само Езоп бил свидетел на случилото се. И само Пепеляшка знае какво й е коствало да продължи да кара каруцата си по стръмния и неравен път и да се грижи за пострадалия принц. Но Пепеляшка се справяла както нито една друга Пепеляшка по света, разказва Езоп. Но то няма и други пепеляшки по света, добавя Езоп..

Един ден /Езоп гледал отдалече и не разбрал причината/, Пепеляш пак приближил каруцата си и поздравил:
- Здрасти! Как си?
- Добре, а ти? казала Пепеляшка…
- “И аз съм добре”, отговорил учуденият Пепеляш. “А може ли да покарам каруцата си по-близо до твоята?”
- Може, разбира се, бил неочакваният за Пепеляш , отговор…

Тук Езоп прави едно кратко отклонение. Той ни разказа за Пепеляш, за каруцата му и коня, за камъните и за сизифоския труд при разчистването им, но не спомена нищо за малкия принц и голямата принцеса на Пепеляш, които – докато Пепеляш разчиствал камъните пред пътя си – били далече от него /с риск да стане досаден на читателите, Езоп напомня, че “при разчистването на камъни, помощници няма.
“Въпрос на избор”, добавя Езоп и продължава. “ВСЕКИ човек е сбор на своите избори по пътищата на живота. А те са най-различни – някои водят надолу; други – встрани; третите са равни; четвъртите – стръмни; петите – лъкатушещи (ту нагоре, ту надолу, ту встрани) и т.н. и т.н./”
Та – след като разчистил камъните и подкаръл каруцата по стръмния житейси друм напред – малкият принц и голямата принцеса на Пепеляш се приближили към него. Или пък – може би – той се приближил до тях. Всъщност, както и да се е случило /Езоп не може да бъде свидетел на всички случки, нали?/ - важното за читателя /или за слушателя/ е, че Пепеляш и неговите двама принц и принцеса не били вече далече един от други /както било когато Пепеляш разчиствал камъните, добавя Езоп/.
И – както често се случва в приказките /а понякога и в живота/ - докато двете каруци вървели по-близо една до друга – двамата малки принца /на Пепеляшка и на Пепеляш/ се видели, запознали се и … се сприятелили…И често, Пепеляшка и Пепеляш им се радвали – и на принцовете и на приятелството им..
Но животът, както и монетата – винаги има две страни. Едната е щастливата, а другата е тази, която дава на човека възможността да цени и пази първата.
Читателят навярно помни, че Езоп само бил свидетел на падането на големия принц от каруцата на Пепеляшка. Всеки може да падне, когато каруцата върви по стръмен и неравен път. Особено когато пътят става все по-стръмен и все по-неравен.
Точно в този момент, Пепеляш “отворил” празната каруца, пълна с житейски мъдрости и помислил на глас:
- Въпросът е не че си паднал, а как ще се изправиш след падането. И как ще продължиш!! Малко могат сами да се изправят и – въпреки болката от падането - да продължат. Другите /многото/ - не могат сами. Нещо подобно отговорил преди години Сократ на въпроса “защо е сам и има само двама последователи след него”:
- Надолу пътят е лесен, а повечето хора предпочитат лесното.. Нагоре пътят е стръмен и труден, и малко хора се решават да поемат по него.
“Обаче”, продължил Пепеляш мислите си на глас, “освен нагоре, има и път напред. Принципът на моркова и тояга не е от вчера! И ако някой падне, не е работа да му/й помагаш да се изправи /няма ненаказано добро на този свят/, а да покажеш “морков” на падналия. Ако “моркова” му хареса много, ама много, много. Толкова много да му хареса, че падналия да намери САМ сили в себе си и САМ да се изправи и да продължи …. към “моркова”. В началото ще стъпва бавно и неуверено. Ти незабележимо махаш пред него препяствията и придърпваш “моркова” по-напред. Неуверено пристъпващият позабравя болката от падането и – в силното си желание да достигне “моркова” – започва да пристъпва все по-уверено и все по-бързо. Ти пак незабележимо махаш препятствията и придърпваш “моркова” по-напред /и по-бързо, разбира се ? ?/
През времето на тази житейска игра, в която участват падналия и ти /мъдреца/, подготвяш момента, в който първия ще върви вече достатъчно уверено и ще заслужи да стигне до “моркова”. И хоп – хване ли “моркова”, ти /мъдреца/ му предлагаш втори “морков”… и т.н. и т.н. След известно време, “падналият” вече ще се е научил САМ да си предлага “моркови” и сам да ги достига… По-нататък, той ще реши дали “морковите” ще са САМО напред или ще бъдат нагоре и напред.
А ти, мъдрецът, стоиш отстрани, гледаш, усмихваш се… и се правиш, че те няма.. И че това, което се случва /или се е случило/ е било нещо толкова нормално, колкото и това, че зората е красива всяка сутрин…
“Да”, намесил се Езоп, прекъсвайки монолога на Пепеляш, когато споменал за зората… “Аз разказвах приказката за Пепеляшка и Пепеляш и за това, което се случило с тях и между тях и после – пак с тях и между тях и каруците им. А Пепеляш забрави, че аз съм разказвача (и Езоп си има его, нали), игнорира ме и хайде сега пък – “моркови”, препятствия и тем подобни…”
И тук – което не се случва често в приказките, но в живота - да, нещо се разбърка във времето и в приказката и Езоп - от разказвач се превърна в един от участниците.
- Та, продължил Езоп, като спомена “зората” - да те питам, Пепеляш, ти спомняш ли си изобщо за какво беше приказката?
- Спомням си, разбира се, отговорил Пепеляш.
- Ха, като си спомняш, докажи го!, заядливо подхвърлил Езоп
Пепеляш се усмихнал и отговорил:
Зората нежна с дъх на свежест,
събудена от Слънцето желана,
се скри във дланите му топли
за обич замечтана…

- “Добре де, помниш!”, примирително казал Езоп и се отдалечил тихо, за да наблюдава и записва как ще продължи приказката за Пепеляшка и Пепеляш по-нататък…
“Ще продължи както си я направят - и Пепеляшка и Пепеляш” си казал наум мъдрият скитник, видял и записал в единствената си вещ – тефтера – хиляди житейски приказки от хилядите случки, на които бил волен свидетел през дългите години странствания по света..

Докато Езоп разказваше втората част на приказката днес, а записващия се стараеше да не изпусне нито една от мъдрите му думи – Пепеляшка и Пепеляш…. Всъщност, дали вече не е време да ги оставим за малко сами? Време е, разбира се… Освен Езоп, е имало и има още много мъдри хора по света.

Един от тях е англичанин. Името му е Кари. Та Кари е писал преди години:
Стреми се НЕ да отхвърляш болката и съмнението
В шумотевицата и врявата на удоволствието….
Спокойствието, което търсиш навън,
ТО е вътре в теб.

Другият е французин. Казва се Антоан Сент Екзюпери. Не може да не го познавате! “Малкият принц” ! Освен тази прекрасна приказка, Екзюпери е написал и още нещо:
Любовта не е това – двама човека да се гледат един друг в очите,
а двамата да гледат в една посока към една обща цел
и да вървят един до друг в същата посока към тази цел.

Сигурно е, че – след Кари и Екзюпери - читателите ще бъдат убедени в поне две неща: едното е, че освен Езоп е имало и има и други мъдри хора по света, а второто – че е време да оставим Пепеляшка и Пепеляш сами… Те, двамата, достатъчно дълго са карали каруците си; и още по-дълго са помъдрявали, докато са се справяли с “двете страни на монетата”, наречена живот.

В крайна сметка, читателят ще се съгласи, че едно нещо е да си участник в създаването на житейски приказки; друго е – да бъдеш волен свидетел и да ги записваш; трето е – да не си бил свидетел и само да ги четеш… Четвърто – още по-друго е, ако не си от първите три. Но това е друга тема..

И накрая, не накрая на приказката, а на втората й част – Езоп ни напомни, че Пепеляшка, Пепеляш, разказвача и всички останали в приказката - са измислени и всяка прилика, която биха намерили читателите с хора или случки от живота – е случайна. Може би и Езоп е случаен….Нека да решават читателите /или слушателите/. Кой знае, на някои от тях приказката може да им се стори позната…

26.10.2003
Димитровден

И още нещо – правилата за тези, които пишат и за тези, които четат:
Всички права върху тази приказка са copy rights на Езоп. Той ги предоставя на всеки – била тя Пепеляшка или не, или Пепеляш или не - който желае да ги ползва, стига те да му/й вършат работа за справянето с “двете страни на монетата”, наречена живот. И никога, ама никога не спирайте, за да помагате на падналите, за да не ви дръпнат при тях на земята. Само им покажете “моркова” и им посочете пътя. Тези, които намерят сили в себе си – ще станат и ще тръгнат. А някои, може и да ви настигнат…


















Пепеляшка и Пепеляш (по Езоп) – І-ва част

Имало едно време… Така започват всички приказки по света… И българските също…. Но “по Езоп” приказките започват по друг начин.. И продължават и завършват пак по друг начин… Но да продължим за Пепеляшка.. В известната приказка тя е една, но в живота има много Пепеляшки. Това са всички тези млади или не толкова млади, хора, които в мечтите си очакват своя принц. – да ги намери, където и да са те. Това са тези хора, които още не са разбрали най-важното нещо.. Но кое е то – Езоп ще каже чак накрая на приказката…
Та имало една Пепеляшка, която търсела своя принц на мечтите си… И понеже мечтите са лъскави, когато срещнала един лъскав принц, Пепеляшка решила, че мечтите й са се сбъднали… Обаче, приказките доста се “разминават” с реалния живот /иначе не биха били приказки, като Хари Потър, например/. Пепеляшка скоро разбрала, че лъскавото не винаги е стойностно и че принцът на мечтите не е принцът в живота… А Пепеляшка, всъщност търсила принцът в своя живот…. Както често се е убеждавал и сам Езоп, пътуващ по дългите друмища - хората се препъват в камъни, не в планини…

И така, животът на Пепеляшка с избрания принц на мечтите, не бил никак лек… Но при истинските, ама много истински Пепеляшки, мечтите се превръщат в цели, а целите в действия. Упорити, реални, истински… като истинска Пепеляшка. Не от приказката, от живота..
Можем да се досетим как се е чувствала Пепеляшка от приказката, но на нашата Пепеляшка никак не й е било лесно.. Целите са винаги по-трудно постижими от мечтите, нали? Защото мечтите могат да се сънуват, а постигането на целите изисква много, много, много усилия.. Сега ще кажете, че това не е приказка! Ами.. не е, наистина. Това е “по Езоп”. Но да продължим по-нататък..
Пепеляшка – без своя принц в живота – се превърнала в “принцеса на действието”… И забравила приказките и мечтите. Обаче животът има понякога интересни хрумвания да предлага изненади – често хубави; по-често - не; и почти всеки ден – и от едните или от другите.. Но не това е целта на приказката “по Езоп “. По-скоро нещо малко по-друго и много по-земно… Животът често си прави шеги, а те казват най-сериозните неща по “несериозен” начин. Като вицовете. Тук Езоп се отклонява от темата, но и той е човек…
Бяхме стигнали дотам, че Пепеляшка работила много и упорито, за да постигне целите си. Дали, защото била загубила мечтите си? … Или просто защото била разбрала най-важното нещо?… Езоп обеща, че то ще стане ясно в края на приказката.. Защото ако разберете сега кое е това “най-важно нещо”, няма да дочетете приказката докрай... Вие и сега можете да не я прочетете… Но това решават читателите, не Езоп..
Бяхме стигнали до целта на Пеперяшка – а тя била да има дом, собствен дом – тих, уютен, светъл и топъл. Една малка, красива и постижима, цел. И особено важна за Пепеляшка..А май и не само за нея...
За да постигне целта си – Пепеляшка започнала да създава уют и светлина в домовете на хората… С душа и с труд.. Колкото повече уют и светлина създавала Пепеляшка в другите домове, толкова повече уют и светлина съдавала и в своя малък дом. Вие не знаете нещо, защото Езоп не ви го е казал.. – в своя дом Пепеляшка отглеждала своите двама малки принца. Но истински, не лъскави…
И така, един слънчев ден, както не се случва в приказките, но се случва понякога в живота - Пепеляшка срещнала един Пепеляш. Не сте чували или чели в приказките за Пепеляш, нали? Те са толкова редки “птици”, че никой не им е отделил и “късче” място – нито в приказките, нито в живота…. Та Пепеляш още живеел с мечтите си и.. още не бил осъзнал, че… сега вече Езоп ще каже за най-важното.. – та Пепеляш не бил осъзнал още, че времето на мечтите идва едва след като човек е постигнал целите си… И понеже тази приказка е българска, Езоп ни казва за “най-важното” с една много българска поговорка – ако “поставиш каруцата пред коня”, нито коня, нито каруцата тръгват напред.. И назад не тръгват, допълва Езоп.

Та Пепеляш бил поставил “каруцата на живота си пред коня” и - ако беше испанец, живял по времето на Дон Кихот, няма и капка съмнение, кого би използвал за прототип на героя си великият Сервантес.. Тъй като Пепеляш не бил нито испанец, нито е бил съвременник на Сервантес – художествената литература изпуснала редкия шанс да има в историята си един балкански Дон Кихот.. Обаче, Езоп пак се отклони от темата… Да се върнем на срещата между Пепеляшка /все още ще я наричаме така, въпреки че тя вече се била преобразила в… засега тази тема ще я оставим/.
Пепеляш не бил лъскав принц… Не бил и много други неща.. Но очевидно е бил нещо /или някой/… Защото се случило нещо красиво.. А красивите неща се случват рядко. И колкото са по-красиви, толкова са по-редки. Като големите диаманти в тинята. Пепеляшка и Пепеляш били от редките щастливци… Езоп не е бил свидетел на всичко, което се е случило. Но когато нещо или някой грее, както в онзи стих: Зората нежна с дъх на свежест, събудена от Слънцето желана, се скри във дланите му топли за обич замечтана… какво значение има, че Езоп не е бил свидетел на всичко случило се….. Той не може /а и не трябва/ да бъде навсякъде…
По – нататък, продължава Езоп – можете ли да си представите живота като един лъкатушещ стръмен път нагоре сред красивата природа в планината… и два впряга – коне с каруци… Единият кон е впрегнат пред каруцата. А другата каруца, впрегната пред коня. Първият впряг се срещнал с втория, постоял малко, почудил се на “странния” впряг и продължил пътя си… С времето, разстоянието между двата впряга ставало все по-голямо и по-голямо..… А разстоянията – както знаете - отдалечават и впряговете и хората… Нещо такова се случило и с нашите двама герои от приказката… И когато впрягът на Пепеляшка изчезнал от погледа на Пепеляш, той се “събудил”.. Дълго време се разсънвал, после запретнал ръкави и впрегнал коня пред каруцата.. Но докато се подготвял да потегли - събуждането ли, друго ли – събудило и планината.. Може би защото слънцето угаснало, а зората изчезнала в далечината. Но, каквато и да е причината /даже и Езоп не я знае/, планината се събудила и затрупала пътя пред Пепеляш с много - и големи и малки, камъни…
С това приказката е на път да завърши. Но ако попитате какво е станало по-нататък Езоп би ви отговорил:
Сега Пепеляш разчиства камъните… Пътят пред него не се вижда още, но това, което се вижда са камъните. Нашият балкански герой от приказката сега разчиства камъните сам и напредва с каруцата си.. Така е било, така е, така и ще бъде – при разчистването на камъни /където и да се случва това/ - помощници няма. Но това е друг въпрос. Колко от пътя ще успее да почисти сам нашият герой и докъде ще стигне, не се знае. Знае се само, че по-добре да имаш мазоли на ръцете, отколкото на душата..
Ако тази приказка не ви се нрави, не се сърдете на Езоп. Той разказва приказки не за да се харесват, а за могат хората да чуят или прочетат - какви ли не неща се случват по широкия реален, истински свят. Понеже Езоп броди по пътищата с тоягата и торбата си - среща много и различни хора, с различни съдби и страсти, мечти и цели, слабости и желания, инат и воля…. Езоп харесал приказката за Пепеляшка и Пепеляш, в която видял много от изброените “неща” - и я записал в тефтера си… Тук само я преразказваме…

Всъщност, Езоп е писал басни. В края на всяка от тях, имало поука /мъдрост/.. Приказката за Пепеляшка и Пепеляш не е басня, и затова не завършва с поука. Но преди години, широките друмища на света завели Езоп чак в Индия. И оттам той донесъл… не, не е нещо, скрито в торбата му. Той донесъл нещо от един древен индийски мъдрец:
Мъдростта ме учи, че съм нищо;
Любовта ме учи, че съм всичко..
И животът ми тече като река между тези два бряга…
Какво ли се случва, когато единият бряг липсва?

Нали се договорихме – приказките “по Езоп” са нещо по – различно.. А и приказките от реалността са по-полезни. Като Витамин С при настинка. В балкански вариант, поуката от приказката е: не поставяйте каруцата /мечтите си/ пред коня /целите си/ и тогава пътят пред вас е открит и безкраен… И ако някога минете покрай Езоп, поздравете го. Ако минете покрай Пепеляш, спрете за малко, за да го събудите…
Но ВИНАГИ, абсолютно винаги… след срещата с Езоп или с Пепеляш – се качвайте на каруцата си и продължете напред… Езоп със сигурност няма да ви настигне /той нито има каруца и кон, нито цел, да ви настига/. А ако “събуденият” Пепеляш се справи с камъните пред него и ви настигне.. Какво пък – една каруца с кон до вас – няма да ви навреди.. И накрая - приемете, че Пепеляшка, Пепеляш, Езоп и разказвача са измислени и всяка прилика, която биха намерили читателите с хора или случки от живота – е случайна.


И въпреки това – за да бъдат спазени правилата на тези, които пишат и на тези, които четат
– сме длъжни да ви уведомим, че всички права върху тази приказка са copy rights на Езоп.
Той ги предоставя на всеки – била тя Пепеляшка или не, или Пепеляш или не - който желае да ги притежава.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com