Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - 1 ноемврий - Денят на падащото от покрива пиано
Въведено на:
01 Ное 2008 07:43:26 » 1 ноемврий - Денят на падащото от покрива пиано
Първи ноември – Денят на народните будители, никога не е бил истински и докрай Ден на народните будители, а винаги е бил ден повече на онези, които по някаква случайност живеят край културните дейци – дори пред паметника на Алеята с възрожденците във Варна на този ден хората на словото, баграта, звука – онези, които превърнаха България през вековете в свяст, съвест и История, си стоят в публиката, докато чиновници, партийни деятели, депутати, нямащи нищо общо с културата, посланици, военни моряци и духовата им музика чинно се строяват пред паметниците на възрожденците и поднасят венци, обградени от кордон полиция, осигуряваща спокойствието им. Покланят се пред величавите сенки на онези безсмъртни българи, пренесли душицата на България през вековете, пред които и ние, простите хорица на перото, баграта, звука можем да сведем глава, но после, по-късно, когато големците си тръгнат. Отбелязвам това не за да противопоставям, а за да се забележи фактът и да попитам – чий празник все пак е 1 ноември? На всенародната почит или на обграденото с полиция чиновничество?
За мен всеки ден е 1 ноември. И 24 май. За мен всеки божи ден започва и свършва с българските букви – и въпреки огорченията, които съм натрупал покрай тях, повярвайте ми, много голяма ми е радостта от тези букви – че макар и за краткия човешки живот аз също съм техен, както и те са мои, изписвам с тях имената на родители, деди и прадеди, на синове и внуци – и за мен наистина всеки ден е празник, защото няма по-голяма радост за човека на великото българско слово от тази – Бог всеки ден да ти дава озарение около написаните думи.
Преди много години 1 ноември беше за мен повече повод за гордост, че съм българин, отколкото днес. Днес в известната телевизионна реклама пианото пада от осмия етаж върху мерцедеса – и цяла България знае, че няма проблеми – застрахователите ще изплатят щетите по колата. Никой обаче не се интересува от съдбата на пианото, което се разпада на черни дъски и скимтящи струни от удара и ще бъде нацепено от клошарите, които станаха повече от застрахователите. А аз питам с деликатността на невероятния български поет Валери Петров – какво става с горкото потрошено пиано, с неговата застраховка, какво става с човека, който е свирил на него Хайдн, Шостакович, Моцарт – и никога Азис, Глория, Ивана?
Вече знам твърде много за културата на България, за липсата на култура в България, за опростачването, маргинализирането и чалгизирането на културното пространство, за бедните и омерзени от безпаричие създатели на културни ценности, за управляващите културните процеси у нас чиновници и дучета, за тяхното смайващо раболепие пред именити случайници, за журналистите, работещи в сферата на културата, за които най-удобно, най-сигурно, най-проверено е да си въртят телевизионните камери срещу едни и същи медийно достатъчни и самодостатъчни на собственото си его лица, да интервюират отдавна втръснали на публиката и на самите тях събеседници – все хора, които след Десети ноември отново узурпираха правото да бъдат народна съвест и свяст, да бъдат мярка за чиста нравственост.
И понеже все пак е празник, нека не си разваляме настроението докрай, макар че и това е традиция за българина – на празник да си говори за проблемите. Точно днес ми се иска да вдигна наздравица за моите приятели – българските писатели, за учителите на България, без чийто свещен труд духът на нацията ни съвсем ще замине на кино – и дано да дойде онзи толкова очакван от всички нас ден, в който новините на Радио Варна, на БНР, БНТ и кабеларките няма да започват с убийствата на Крушата, Кокала, Валяка, Тигъра, Клюна, Петела, Нарциса, Паяка и цялата тая малко чела и нискочела фауна от българския сенчест икономически спектър, а ще започват с прекрасната вест за новоизлязла книга на български писател, която непременно ще се превърне в бестселър.
Честит празник, приятели!
Туй то.
Алби
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Записан(а): Aug 14, 2004
Мнения: 580
Място: Пловдив
Въведено на:
01 Ное 2008 09:17:30 » Re: 1 ноемврий - Денят на падащото от покрива пиано
Albatros написа:
Първи ноември – Денят на народните будители, никога не е бил истински и докрай Ден на народните будители,
...
...
...
Туй то.
Алби
Язък! Взе ми думата от устата!
Поздрав, Алби! И отделно и специално за Валери Петров - също!
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер
Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1370
Място: ЛОВЕЧ
Въведено на:
01 Ное 2008 09:31:14 » Re: 1 ноемврий - Денят на падащото от покрива пиано
Albatros написа:
Първи ноември – Денят на народните будители, никога не е бил истински и докрай Ден на народните будители
.......
За мен всеки ден е 1 ноември. И 24 май. За мен всеки божи ден започва и свършва с българските букви – и въпреки огорченията, които съм натрупал покрай тях, повярвайте ми, много голяма ми е радостта от тези букви – че макар и за краткия човешки живот аз също съм техен, както и те са мои, изписвам с тях имената на родители, деди и прадеди, на синове и внуци – и за мен наистина всеки ден е празник, защото няма по-голяма радост за човека на великото българско слово от тази – Бог всеки ден да ти дава озарение около написаните думи.
.......
.......
Туй то.
Алби
Тези дни си мислех и аз същото! Поздрав, Алби!
Честит празник!
Честит празник и на вас, приятели ХуЛитери!!!
Albatros Гост
Въведено на:
01 Ное 2008 11:22:25 » Re: 1 ноемврий - Денят на падащото от покрива пиано
Paisa написа:
Albatros написа:
Първи ноември – Денят на народните будители, никога не е бил истински и докрай Ден на народните будители,
...
...
...
Туй то.
Алби
Язък! Взе ми думата от устата!
Поздрав, Алби! И отделно и специално за Валери Петров - също!
Благодаря, Paisa!
Светъл ден!
Алби
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
01 Ное 2008 11:36:20 »
Честит празник, Алби!
Денят ми започва с твоите думи и - знаеш ли - ТИ го превръщаш в празник. Изпратих линк (извинявай за небългарската дума, май не е уместна точно днес на приятелите си, чета те у дома на глас. Събуди много хора с думите си. Алби! Благодаря!!!
VOINOV ХуЛитер
Записан(а): May 04, 2008
Мнения: 48
Въведено на:
01 Ное 2008 12:43:06 » Истината...
Поздрави за горното, Алби!
Войнов
_________________ Аз съм.
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
01 Ное 2008 13:19:43 » Празникът е в душите ни ХуЛитери:-)
Отбелязвам това не за да противопоставям, а за да се забележи фактът и да попитам – чий празник все пак е 1 ноември? На всенародната почит или на обграденото с полиция чиновничество?
За мен всеки ден е 1 ноември. И 24 май. За мен всеки божи ден започва и свършва с българските букви – и въпреки огорченията, които съм натрупал покрай тях, повярвайте ми, много голяма ми е радостта от тези букви – че макар и за краткия човешки живот аз също съм техен, както и те са мои, изписвам с тях имената на родители, деди и прадеди, на синове и внуци – и за мен наистина всеки ден е празник, защото няма по-голяма радост за човека на великото българско слово от тази – Бог всеки ден да ти дава озарение около написаните думи
И го рече, светлий Поете!
Честит празник Валери Станков!!
И на всички останали радетели на слово, багра и музика!!!
_________________ ...аз идвам, а ти?
sradev ХуЛитер
Записан(а): Aug 16, 2004
Мнения: 348
Място: влака (може и самолет)
Въведено на:
01 Ное 2008 15:21:57 » празници
ако празника е на гилдията на будителите, то будителите назначени ще ходят със свещи и звънчета този ден.
Модата на специални празници е еснафско изобретение, което е типично за Европа, мрачната крава.
Благодаря, VOINOV!
Светъл празник и за теб!
Туй то.
Алби
Albatros Гост
Въведено на:
01 Ное 2008 18:31:38 » Re: Празникът е в душите ни ХуЛитери:-)
doktora написа:
Отбелязвам това не за да противопоставям, а за да се забележи фактът и да попитам – чий празник все пак е 1 ноември? На всенародната почит или на обграденото с полиция чиновничество?
За мен всеки ден е 1 ноември. И 24 май. За мен всеки божи ден започва и свършва с българските букви – и въпреки огорченията, които съм натрупал покрай тях, повярвайте ми, много голяма ми е радостта от тези букви – че макар и за краткия човешки живот аз също съм техен, както и те са мои, изписвам с тях имената на родители, деди и прадеди, на синове и внуци – и за мен наистина всеки ден е празник, защото няма по-голяма радост за човека на великото българско слово от тази – Бог всеки ден да ти дава озарение около написаните думи
И го рече, светлий Поете!
Честит празник Валери Станков!!
И на всички останали радетели на слово, багра и музика!!!
Честит празник и на теб, наздраве, Док!
Алби
Silver Wolfess ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
01 Ное 2008 18:42:18 »
Честит празник, Поете! Да не помръква светлината на думите ти! Благодаря за всички стихове, с които си ни дарил!
_________________ Silver Wolfess
ili Гост
Въведено на:
01 Ное 2008 20:02:42 »
Да бондем будни!
будити -
да бъдеш
да будиш
бъдете!
kamik Модератор
Записан(а): Feb 03, 2006
Мнения: 275
Място: Добрич - София
Въведено на:
01 Ное 2008 20:22:43 » Наздраве!
Честит празник, Валери!
torbalan ХуЛитер
Записан(а): Jan 19, 2007
Мнения: 365
Място: В Неизвестното Безвремие, до Дъното на Хълма, че даже и оттатък Билото...
Въведено на:
01 Ное 2008 20:28:57 »
Честит празник Валери! Честит празник на всички Вас, Хулитери. Нека се събудим, макар и късно...Защото ако не го направим, ще си заминат и последните Будители и ще възтържествуват тези тъмни сили, които ни пеят приспивни песни!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума