Конкурс: Хор за булдозер, дъзкорезница и флейта

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Дойде време за абитуриентския бал на щерката. Знаете какво е – суетнята е по-голяма от малкото истински неща, които трябва да се направят – да се купи тоалет, обувки, аксесоари, да се поканят гостите, да се измисли менюто за почерпването. В къщи беше станало като хан – роднини, два дена преди събитието, влизаха и излизаха, всеки даваше акъл, докато, най-накрая, останахме само нашите си – мъжът ми, децата, баба му Минка, леля Катя и свекърва ми.
Нагласихме се за спане, малко притеснено, верно, ама сЪрце да е широко! В хола разпънахме дивана, и креслото също, и там се подслониха мъжът ми, заедно с баба си и майка си. Аз, с леля Катя – в спалнята, а децата – в детската.
Таман се наслаждавах на първия сън, който, според докторите, е най-полезен, страховит звук ме извади извън строя и ококорих очи. Около 3 минути и половина седях в леглото си. Леля Катя дишаше равномерно, което ме наведе на мисълта, че тя не чува нищо. Почти се убедих, че моите приятели, извънземните, отново спохождат нощите ми. Легнах си, но звукът отново ме изстреля. Наметнах се, и право в хола. В тъмното различих силуетите на мъжа ми, баба Минка и майка му. А до тях... няма да повярвате! Седяха две полупрозрачни млечно-бели призрачни същества, без лица, само с едни качулки и пелерини, и се наслаждаваха на груповото хъркане на трио-то. Мъжът ми, с цяла сила палеше булдозера – Амбръъъъхбръъъхбръъъъххххххх, баба Минка, с килната встрани глава, беше пуснала дъскорезницата – хррррркрррррраааахррррррркрррррр.... а свекърва ми, милата.... каквато е деликатна, пригласяше с нежното – мммннннъъъъ-пфуууу, мнъъъъъъ-пфуууу, като една лирична флейта. Съзвучието ме разби. Че и без диригент го докарваха!
В този миг, нещо в главата ми зачука – “спри, и крачка не прави! Това е любимата ни музика!”
Хайде бе... не сте ли много нахални вие, извънземните! Не стига, че напоследък ме преследвате и изчезвате яко дим след това, ами и вие ще ми кажете какво да правя!
Запуших уши, поех дълбоко въздух, и с цялата си сила присвих устни – фиууууу, изсвирих аз. Никакъв ефект, хорът продължи да изнася среднощната си серенада, извънземните дори не се помръднаха. Отидох в стаята си, и си легнах.
На сутринта леля Катя ме събужда – ставай, душицо, че днес работа те чака! От това Пълнолуние не успя да се наспиш, само се мяткаше в леглото, и свиреше с уста!
Явно, видът ми е бил адски учуден. По-добре да не й казвам за среднощния хор за булдозер, дъскорезница и флейта, както и за публиката.
А вие, ако не вярвате, ще ви дам телефона на приятелката ми Лили – аз после ги нарисувах извънземните, и й подарих картината!

ОК! Давай телефона на Лили, да видим картинката...
Very Happy

За извънземните не съм компетентна, но въпросните звуци и тяхната неволна поява (обяснения да иска човек!) са черен кошмар за всяка жена...
Разказва се играта и на романтика, и на всичко в контекста!
Mr. Green

Иди после се смей на такъв разказ...
Very Happy

Талант е да съумееш в описанието на дебелашка ситуация с недебелашки хумор!

Много добре те разбирам, защото самият аз съм неволна публика на хор за дъскорезница и булдозер, до флейта не сме го докарвали, баща ми - мъж на 60 така хърка нощно време, че панелката е като оризова хартия, минава от дъскорезница до булдозер според позата, която е заел в леглото.
Нашите домашни извънземни немогат да се насладят на това "изкуство" на звуковите данни ма моя отец, защото дори и те не го издържат Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите