konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
06 Мар 2008 12:57:02 » Конкурс: Изповед на един бездомник |
|
Смешки, смешки, смешки...
Всеки смята, че за да започне да се смее, още веднага трябва да му влезе една мушица под лъжичката и да започне да го гъделичка до припадък. Ама не е така. Ето например, застанеш до някоя лелка, а тя като те изгледа с кръвясалите си очи... Ха сега, засмей се де! Виж брате, голяма работа е да можеш да се смееш. Това трябва да ти идва отвътре. Поразгледай наоколо. Виж! Не всеки може да се смее. Някой даже и пръст да му покажеш прихва. Е, на такъв по добре знай кой пръст да му покажеш - защото или ще ти посочи вратата, или ще ти свие петте си пръста, та да се чудиш. А аз мога да се смея където и когато си поискам. Поглеждам някоя красива еърка, а тя ... годините не й позволяват да се кипри, ама решила да шашка хората с тоалета си. А за походката да не говорим... Тука мене май ме хвана на тясно. Не мога да се изтипосвам с такива тоалети, като нейните, но поне са чисти и закърпени. Така ми е казвала баба. А тя беше много умна жена, Бог да я прости. Водеше ме на пазар, купуваше ми бели ботушки. Може ли някой сега да се похвали с белите си гумени ботушки?... Ето и аз мога да се похваля с нещо, а не само вие. Обули сте обувки за хиляди, ама краката сигурно са ви пълни с разни гадинки, дето учените им викат гъбички. И не знам докога ще ги развъждате. Цяла планина ли да засадите, та да има за всички, ли? Е, все пак не сте егоисти... Мислите за нас... И аз мисля, че не съм егоистка, ама някои като са се заяли с мене егоист, та егоист. Колкото и да им даваш, все не им стига. Добре, че знам приказката за човешкото око ненаситно, иначе...
Е, дните си минават и времето лети, а аз се отнесох към минало време, когато дните на бездомно псе повече ми се нравеха. Имаше кой да се грижи за мен, не мислех за нищо, а сега какво... трябва да припявам на всеки, за да съществувам. Та има ли смях в това или да спра. Погъделичка ли ви моята мушица, а??? |
|
|