Конкурс: Радвай се на мига

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Небето се беше насапунисало като брадясъл циганин на аванта. Само в далечината на пустеещото поле пъплеше трактор и гъделичкаше с една брана опожарено стърнище.
Зоркият ми поглед трескаво опипваше природата от двете страни на пътя. Обраните лозя се кипреха в есенна премяна. Коларският път между тях ме подмами и , без много да му мисля, ладата кривна от шосето. Жената до мен беше обострила сетивата ми и сега изгарях от нетърпение да отпия от устните й. Колата заподскача припряно в коловоза. Уж да спра на полянката, но ми се видя доста открито. И друг път ми се е случвало да забия по черните пътища с чужда жена и току-виж някой овчар или каруцар ще ми се лепне ухилен на стъклото баш в най-сюблимния момент. Този път случаят беше по-особен. Птичката беше плашлива и от мен се искаше да я уверя, че мястото е надеждно.
Не усетих, как пътят свърши до самото лозе и колата навлезе между редовете. Лозовите пръчки шибаха заканително стъклата, драскаха по вратите. Елена седеше “на нокти” и постоянно повтаряше:”Стига! Стига си влизал толкова навътре!”. Значи мястото й харесва, щом сама казва “стига”, но, чакай, да й покажа, че съм загрижен за нея, казах си аз и настъпих още по-силно педала за газта.
В момента, в който реших, че достатъчно съм навлязъл в лозето, колата ме изпревари, изръмжа задавено и спря. Жената усети тревогата в очите ми.
- Стана ли нещо?
- Не мисли за нищо, радвай се на мига! Толкова отдавна те желая...
И се вкопчих в тялото й като удавник за сламка. А сламката си заслужаваше да се удавя, че и още как.... На пръв поглед гърдите й не даваха кой знае какви надежди за пълни шепи. Ръката ми плъзна по стройното бедро, прекоси кръста й и се шмугна под блузата. А там гроздето беше още необрано – едро и сочно. Тихото й нашепващо “Недей!” ме възбуждаше още повече. Заваля дъжд от дрехи. След две минути колата се превърна в люлка за двама, която така се беше залюляла, че едва ли щеше някога да спре. Пиех от извора с вкус на червило, после се пренасях по-надолу още по-зажаднял , спусках се, близвах стегнатия корем, сгушвах се в раздпилените й къдрици и забивах език в ухото й. Това я отпусна окончателно, влуди я и не ми остана длъжна. Телата ни се превърнаха в сламена топка, лумнала неистово, която нямаше никакво желание да угасне скоро.
След около час “люлката спря. Стъклата бяха толкова запотени, че двамата не можахме да се опомним къде сме.
-Лелеее, три и половина! – я срязаха стрелките на часовника.- След час ще трябва да взема детето от детската градина!
Купчината от дрехи изчезна със същото темпо, с което се беше появила. С
поглед на виновно куче посегнах към ключа на колата.
- Няма страшно! Имаме половин час път. Няма да закъснееш.
Колата заприлича на ръмжащ звяр, който няма намерение да помръдне. Гумите се въртяха безпомощно и бързо затъваха в лепкавата кал, която се показа предателски изпод дебелия пласт шума. Каквито и шофьорски хитринки да опитвах, скоро разбрах, че оттук мърдане няма.
Излязохме от колата и безпомощно се погледнахме. Колелата бяха затънали наполовина. Наблизо, в съседното лозе съзрях магарешка каручка. Някакъв селянин събираше лозови пръчки. Тръгнах към него, а Елена бързешката се свря под дюлевите храсти на близкия синор. Ставаше все по-студено, а тя беше само по блуза. Заръмя ситен дъждец. Беше се опитала да разбере какво става, но освен едно постоянно”Дий, Марге, дий!”и бръмчене, нищо друго не се чуваше.
По едно време каручката отново затупурка по коларския път между лозята. Елена не издържа и се затича. Завари ме гол до кръста, целия в кал, а от джантите на колата почти нищо не беше останало.
- Божичко, какво ще правим? – изхлипа тя, - Защо не отидеш да помолиш
тракториста да дойде и да ни издърпа?
Веднага приех предложението. След около половин час тракторът вече ръмжеше заканително в лозето. Елена отново се беше притаила в храстите, цялата превърната в слух, но освен дърдоренето на трактора и родилните напъни на ладата друго не се чуваше. Младата жена заобиколи лозята и реши да играе ролята на спътница, която е ходила на шосето за помощ. Изведнъж тракторът изскочи пред нея. Тя неволно влезе в канавката и погледна тракториста като опипваше изражението на лицето му. Нищо. Едва се разминаха и тя хукна към колата. Намери ладата на полянката, а до нея аз стоях балсамиран като току-що изваян Адам, който на фона на смрачината приличаше по-скоро на дявол, чиито очи се бяха превърнали във фарове.
- Как я изкарахте? – попита тя нетърпеливо.
- Мани, мани! Пита ме какво правя тук по това време. Викам му, абе , за зайци съм тръгнал, че рекох малко да се притуля. Вързахме колата.Той дърпа, аз бутам, нищо не става! Бронята се счупи и той се отказа. Почна да псува, че си зарязал орането, а трябвало до вечерта да свърши нивата. Моля ти се, човече, дай за последно, му викам. Легнах под колата и напънах като за световно. Пустата лада взе, че излезе. Платих му десет лева, да не се прави на прецакан.
Елена ми подложи недочетения си вестник”Всичко за жената”и тръгнахме. На реката ме чакаше голямото нощно къпане с едно шише от кока-кола. Мен и колата.
Часовникът отброяваше девет.Поехме отново на път. Настъпи кратко мълчание. Само чистачките се надпяваха с дъжда, който едва ни беше изчакал.
-Ама хубаво беше, нали? – не се сдържах и двамата прихнахме.
- Да ти кажа, още в началото предчувствах края, но не исках да развалям мига. – си призна Елена.
- Че какъв му е краят на мига? Аз още не съм го усетил!
И едва изрекъл тези думи, неочаквано кривнах вдясно от пътя и ладата заподскача между боровете, след което бързо угасна. И заваля дъжд от дрехи.

Не трябва да се изтърва мига в никакъв случай!!!
Very Happy

Ама си вземи някакво джипче...

А детето? Какво стана с детето в детската градина?
Very Happy

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2007 Мнения: 241

Не беше ли Шекспир, който бе казал ...
Хвани случая за косите!!
Успех от мен!

ХуЛитер Записан(а): Jan 19, 2008 Мнения: 3

Имало е, така да се каже, преброяване на дивите зайци! Вълнуващо, тръпнещо... Успех на крайния резултат!

Гост

Същото се случи и на мен! Точно така и аз закъсах с моята ладичка!
Само..., бе не мога да си спомня сам ли бях..., с жена ли бях...
Ох..., дано съм бил с жена! Така добре е описано всичко! Laughing

Видях ви и разбрах какво ще стане -
типичен случай с кърското оране!
Какъв шофьор, си казах, аджамия -
да го измъкнеш, че да го пребиеш!
За първи път, изглежда, вози гадже,
и ще направи, та да го откаже!
Но нали сам веднъж така си патих -
да ви изтегли трактор ви изпратих!

Но и жената е от сайта! И много ще е полезно да разкаже как пък тя се е чувствала. Все още има време!

Гост

konkurs написа:

Небето се беше насапунисало като брадясъл циганин на аванта. Само в далечината на пустеещото поле пъплеше трактор и гъделичкаше с една брана опожарено стърнище.
Зоркият ми поглед трескаво опипваше природата от двете страни на пътя. Обраните лозя се кипреха в есенна премяна. Коларският път между тях ме подмами и , без много да му мисля, ладата кривна от шосето. Жената до мен беше обострила сетивата ми и сега изгарях от нетърпение да отпия от устните й. Колата заподскача припряно в коловоза. Уж да спра на полянката, но ми се видя доста открито. И друг път ми се е случвало да забия по черните пътища с чужда жена и току-виж някой овчар или каруцар ще ми се лепне ухилен на стъклото баш в най-сюблимния момент. Този път случаят беше по-особен. Птичката беше плашлива и от мен се искаше да я уверя, че мястото е надеждно.
Не усетих, как пътят свърши до самото лозе и колата навлезе между редовете. Лозовите пръчки шибаха заканително стъклата, драскаха по вратите. Елена седеше “на нокти” и постоянно повтаряше:”Стига! Стига си влизал толкова навътре!”. Значи мястото й харесва, щом сама казва “стига”, но, чакай, да й покажа, че съм загрижен за нея, казах си аз и настъпих още по-силно педала за газта.
В момента, в който реших, че достатъчно съм навлязъл в лозето, колата ме изпревари, изръмжа задавено и спря. Жената усети тревогата в очите ми.
- Стана ли нещо?
- Не мисли за нищо, радвай се на мига! Толкова отдавна те желая...
И се вкопчих в тялото й като удавник за сламка. А сламката си заслужаваше да се удавя, че и още как.... На пръв поглед гърдите й не даваха кой знае какви надежди за пълни шепи. Ръката ми плъзна по стройното бедро, прекоси кръста й и се шмугна под блузата. А там гроздето беше още необрано – едро и сочно. Тихото й нашепващо “Недей!” ме възбуждаше още повече. Заваля дъжд от дрехи. След две минути колата се превърна в люлка за двама, която така се беше залюляла, че едва ли щеше някога да спре. Пиех от извора с вкус на червило, после се пренасях по-надолу още по-зажаднял , спусках се, близвах стегнатия корем, сгушвах се в раздпилените й къдрици и забивах език в ухото й. Това я отпусна окончателно, влуди я и не ми остана длъжна. Телата ни се превърнаха в сламена топка, лумнала неистово, която нямаше никакво желание да угасне скоро.
След около час “люлката спря. Стъклата бяха толкова запотени, че двамата не можахме да се опомним къде сме.
-Лелеее, три и половина! – я срязаха стрелките на часовника.- След час ще трябва да взема детето от детската градина!
Купчината от дрехи изчезна със същото темпо, с което се беше появила. С
поглед на виновно куче посегнах към ключа на колата.
- Няма страшно! Имаме половин час път. Няма да закъснееш.
Колата заприлича на ръмжащ звяр, който няма намерение да помръдне. Гумите се въртяха безпомощно и бързо затъваха в лепкавата кал, която се показа предателски изпод дебелия пласт шума. Каквито и шофьорски хитринки да опитвах, скоро разбрах, че оттук мърдане няма.
Излязохме от колата и безпомощно се погледнахме. Колелата бяха затънали наполовина. Наблизо, в съседното лозе съзрях магарешка каручка. Някакъв селянин събираше лозови пръчки. Тръгнах към него, а Елена бързешката се свря под дюлевите храсти на близкия синор. Ставаше все по-студено, а тя беше само по блуза. Заръмя ситен дъждец. Беше се опитала да разбере какво става, но освен едно постоянно”Дий, Марге, дий!”и бръмчене, нищо друго не се чуваше.
По едно време каручката отново затупурка по коларския път между лозята. Елена не издържа и се затича. Завари ме гол до кръста, целия в кал, а от джантите на колата почти нищо не беше останало.
- Божичко, какво ще правим? – изхлипа тя, - Защо не отидеш да помолиш
тракториста да дойде и да ни издърпа?
Веднага приех предложението. След около половин час тракторът вече ръмжеше заканително в лозето. Елена отново се беше притаила в храстите, цялата превърната в слух, но освен дърдоренето на трактора и родилните напъни на ладата друго не се чуваше. Младата жена заобиколи лозята и реши да играе ролята на спътница, която е ходила на шосето за помощ. Изведнъж тракторът изскочи пред нея. Тя неволно влезе в канавката и погледна тракториста като опипваше изражението на лицето му. Нищо. Едва се разминаха и тя хукна към колата. Намери ладата на полянката, а до нея аз стоях балсамиран като току-що изваян Адам, който на фона на смрачината приличаше по-скоро на дявол, чиито очи се бяха превърнали във фарове.
- Как я изкарахте? – попита тя нетърпеливо.
- Мани, мани! Пита ме какво правя тук по това време. Викам му, абе , за зайци съм тръгнал, че рекох малко да се притуля. Вързахме колата.Той дърпа, аз бутам, нищо не става! Бронята се счупи и той се отказа. Почна да псува, че си зарязал орането, а трябвало до вечерта да свърши нивата. Моля ти се, човече, дай за последно, му викам. Легнах под колата и напънах като за световно. Пустата лада взе, че излезе. Платих му десет лева, да не се прави на прецакан.
Елена ми подложи недочетения си вестник”Всичко за жената”и тръгнахме. На реката ме чакаше голямото нощно къпане с едно шише от кока-кола. Мен и колата.
Часовникът отброяваше девет.Поехме отново на път. Настъпи кратко мълчание. Само чистачките се надпяваха с дъжда, който едва ни беше изчакал.
-Ама хубаво беше, нали? – не се сдържах и двамата прихнахме.
- Да ти кажа, още в началото предчувствах края, но не исках да развалям мига. – си призна Елена.
- Че какъв му е краят на мига? Аз още не съм го усетил!
И едва изрекъл тези думи, неочаквано кривнах вдясно от пътя и ладата заподскача между боровете, след което бързо угасна. И заваля дъжд от дрехи.

Добре разказваш, успех!
Алби

ХуЛитер Записан(а): Jun 21, 2007 Мнения: 1

А аз се радвам на това прекрасно описание на природата, чувствата и емоциите. Вълнуващо е и извиква желания. То и аз бих останала в една такава лада, ама нямаме лозя наблизо.

ХуЛитер Записан(а): Dec 19, 2005 Мнения: 729

Забавлителен дъжд от дрехи Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите