ZEMEDELEC

Гост

Питанка
С туркиня ходи моят син.
Как вие бихте приели
жена ми от Галя да се роди в Гюлфие, а аз от Красимир в Касим?

Гост

Имах страхотно гадже като ученичка...Умен, от интелигентно семейство,
богат, много красив и ме обожаваше, но...беше от турско потекло...
Майка ми като научи, само ме погледна в очите и спокойно ми каза:
"Нали знаеш, че цял живот ще бъдеш втора ръка човек, приемайки
името му и семейството му? Питаш ли се, когато се събере със семейството
си и започнат всички джагара-джугара на турски, как ще ти се свива
стомахът? А как ще понесеш, децата ти да ги поглеждат накриво, защото
са със смесено потекло?"
Само това ми каза и ми беше достатъчно. Страшно го харесвах, но нещо
се откъсна в мен. Наложи се да измисля някаква калпава причина, за
да се разделим.
След доста време случайно се срещнахме на улицата и той ме попита, каква
все пак е била истинската причина да го зарежа. Някак, сърце не ми
даде да му кажа истината...

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

Почни с добро! Изпрати го някъде сам или с други на екскурзия! Трябва да промени средата и приятелите си! Не се предавай!
Това, което Били ти писа е много точно!

Аз вярвам в силата на любовта, но нека мине през изпитания и време. Или ще засвети или ще угасне.
Поздрави Българино!

Силно и смело е твоето момче
щом е тръгнало срещу ветрове.
Едни от най-хубавите стихове, които прочетох напоследък са за това как
"Полумесец и кръст във едно ще се слеят,
зрялото слънце - със млада луна..."
Дано Любовта победи предразсъдъците.
А внукът дори да се казва Касим-
пак ще ти е мил и любим.

Приятелю, ако наистина се обичат - и светът да обърнеш, нищо не можеш да направиш. Има ли значение как ще са казва внучето ти, стига да е живичко и здраво? Светът е толкова голям - има толкова много хора с различни имена, различна религия и светоглед.
Аз нося името на баба ми - името е еврейско, дал й го е прадядо ми, няма друг човек с това име в рода. Откакто го помня прадядо ми беше фанатик - евангелист (съботянин), но към края на живота си не се разделяше с един разкошно подвързан Коран, с него почина...

Гост

Любовта няма вяра... няма имена, нито кръст или минарета...

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

Да занимаваш наивно много хора с личните си проблеми!!!
Аз също не съм си ги решил, но кажи друже, тука е врачката!

Гост

А сега благодаря на всички, които драснаха няколко реда! Представете си ,че нарочно ви провокирах и извинете за загубеното време!

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Земеделецо,
през 1992г бях в бившата ФРГ като икономически емигрант, още първата седмица се разболях от салмонела, в хайма, където живеех имаше един млад мъж от моя град , който беше от турско потекло, останалите бяха от Зайр, бившата Югославия, Естония, Франция, на Кемал/Красимир/ му направило впечатление, че цяла седмица не слизам в ресторанта да се храня... когато ме намира в стаята съм била в безсъзнавие, обезводнена, в критично състояние, цяла седмица се е грижил за мен, докато дойде линейка за да ме откара в болницата за хоспитализация. Моята стая бе на последният етаж,в таванските помещения, а сервизните такива бяха два етажа по-долу. Всеки ден по няколко пъти ме е носил на ръце по витите стълби до банята, къпал ме е , прал ме е , поддържал ми е личната хигиена перфектно, аз съм била в безсъзнание. Гледал ме е така както майка ми когато съм била бебе. Който е боледувал от салмонела , знае за какво говоря...После един месец всеки ден е идвал до болницата в Лудвигсхафен, градът се намира на 50км от мястото , където бе нашият хайм. А е ходил всеки ден на работа...Когато ме изписаха имах-нямах 45кг при моите 172см, още месеци се грижеше за мен, като се мъчеше да ме накара да ям, по принцип съм много злояда, то пити правеше, то баници месеше , при положение , че бяхме длъжни да се храним в ресторанта , нямахме право да готвим / и условия/ по стаите. Искам да кажа, че този човек, дето не ми беше никакъв, направи всичко възможно да оздравея, само защото по някакъв странен начин се е почувствал длъжен, защото сме от един град и нямаше други българи на стотици километри от мен....
Когато се върнах в България, се запознах с близките му, такива верни приятели никога не съм имала сред чистокръвните българи...
Веднъж бяхме на дискотека в Орешака до Троян, там имаше преди години една много известна дискотека, около един часа посред нощ установих , че ми се е скъсал чорапогащника, същият този Кемал/Красимир/ пална колата и посред нощ намери магазин , събуди продавача и го убеди да му продаде чорапогащник, само и само аз да не се чувствам дискомфортно...
Нищо няма да коментирам, ти си зрял човек, с богата душевност, отсъди сам.

Няма проблем българин да се ожени за турско момиче.

Гост

Първо: Моите деца и двамата ,петнайстина години всяка пролет и есен бяхя в чужбина поне за десетина дена-какво е струвало на мен и жена ми да им дадем това прозорче към света-друга тема.
Никого не занимавам със себе си и не мисля ,че темата е лична!
Второ:Моите лични разбирания съм изразявал много пъти и в стихове и в коментари, но не съм виновен,че има хора ,които освен себе си и поддържащата ги клика друго не четат!
Трето:Бай Радой ,Бог да го прости го беше рекъл най-добре:България ти даде култура ,да хванеш на Африка К..а! Кой чел чел,край на темата!

В книгата на Чернишевски "Какво да се прави" е описан такъв случай (разказвам по памет):
Дъщерята на един индустриалец се влюбила в известен мошеник дон жуан, който се преструвал на влюбен в нея само заради богатството на баща й. И поискала да се ожени за него.
На баща й му се искало веднага да й забрани да се среща с него, но разбирал че ако постъпи така, дъщеря му може да се самоубие или да избяга с любовника си. Затова поискал само сватбата да се отложи с два-три месеца. А през това време, когато бивали заедно, внимателно обръщал внимание на някои думи и постъпки в поведението на приятеля й. И понеже дъщеря му все пак била умно момиче, сама се ориентирала що за човек е годеникът й и се отказала от него.

При избора на съпруг или съпруга една от най-честите грешки е да си мислим, че нашият случай е уникален, че това, което се е случвало на другите, при нас няма да е така.

В книжката ми "Бащини съвети и поуки" има и много съвети, свързани с този толкова важен избор. Ето прочее заключителните редове от тази глава:

"Няма по-голямо нещастие от това да живееш не в своята среда.
Голямо изпитание и голяма мъка може да се окаже омъжването за човек от друга общност - друг народ, друга страна, друга религия и дори от друго село.
Уж навсякъде расте меденият цвят на лотоса, който се поднася като трон на царете, като красива любовница на влюбените, като злато на търговците и като ръкопляскания на хората на изкуството и където е хубаво, там е Родината.
Но една жена така изповядва мъката си: “Истина е, че тук живеем добре и за нищо не се мъчим, но сърцето ми не милее за тази земя, нито тия хора; тук съм чужденка, горчив ми е тоя хляб и не мога да го ям. Изплаках си очите да гледам слънцето на изток, дето е моето родно Сараево”.
Друга млада жена пък по следния начин изплаква болката си: "Мале ле, анатема те, че си ме мале продала във това село далечно! Не мога, мале, да свикна, ни песните им да пея, ни дрехите им да нося, ни хорото им да играм!"
А колко драми и трагедии при омъжване за чужденци са описани в литературата - като в "Не без дъщеря ми" и в следващите книги на същата авторка!"

Гост

Не знам дали наистина имаш такъв проблем, или разиграваш на живо "Познай кой ще дойде на вечеря",а замислял ли си се дали пък Гюлфието не се тревожи, че внучето ще се казва Галя или Красимир? Ако толкова те тревожи тази перспектива, вземи се обади на Гюлфието, може и тя да е кахърна не по-мапко от теб ,но каквото и да правите, накрая младите може да ви обърнат един хубав гръб.

За първи път пиша в какъвто и да е форум, дори не зная точно как става - толкова ми въздейства това, което си написал!
Предполагам, че туркинята живее в България. Значи, е Българка, въпреки произхода си. Второ - толкова отдавна ли беше, когато ние извършвахме нашата си революция, за да се оженим за този, когото обичаме? Признавам, че за мен всичко, което мисля, е все още на теория, защото децата ми са сравнително малки, но...
Скоро една много мила и добра жена, която вече ожени първия си син, каза нещо, което споделям напълно: "Идва синът ми (по-малкият) и ми казва да се запозная с приятелката му и ме пита харесвам ли я. А аз му отговарям: Аз каквото съм си харесала, си го търпя! Ти си я харесвай, ти ще живееш с нея!"
Моето мнение е абсолютно същото. Знаеш ли как ще се променят нещата след време? Ами ако не се ожени и ти натякева, че ти си ги разделил и си виновен? Мисля, че никой няма вина или заслуга заради семейството, в което се е родил, макар че е нормално най-много да постигат в живота тези, които имат стабилни родители.
Дай, Боже, и другата страна да разсъждава по подобен начин. Винаги съм си мислила, че ние, с нашите балкански нрави, затова не сме по-силни, защото всеки дърпа чергата към себе си, вместо да сме обединени. И, за съжаление, всички балкански народи много си приличаме точно с тази си черта, въпреки всички други различия!
Нима в миналото англичани и французи не са се избивали помежду си? Но сега сме обединени в Европейски съюз! Живеем в 21 век и на дневен ред са съвсем различни проблеми, от световен мащаб...
Желяа ти много щастие и късмет, семейно щастие и просперитет!

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2007 Мнения: 241

Краси,
Не се бъркай в работите на Бог. Остави ги брат. Втората програма е сложна работа. Т.е. Любовта. Алах, Иехова, Буда или Христос,
се на едно място се отива и ли по скоро никъде не се отива.
Драги. Та темата е доста обширна. Казвам ти го от личен опит.
А иначе, ако имаш турчин приятел, или направиш на турчин добро,
стой та гледай брат, какво се казва преданност до гроб или там до 40 или до Рамазан... Smile

Та не насилвай момчето и готви канА за сватбата или годежа.
Бъди здрав, и акосъм тук ме покани. Ще дойда. Мааму.
И ще видиш голям сеир тогава.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите