Какъв е смисълът на живота ми?

ipalam написа:

LATINKA-ZLATNA написа:

Напълно съм съгласна с теб, Щреда, че истинската поезия е тази
която ни кара да си задаваме въпроси.
Аз имах въпрос, който щях да отправя към ipalam, но ти ме изпревари с коментара си.
"доностникът или Константин Павлов?" - дали не става дума за едно
и също лице? Нали все пак в гардероба дрехите са негови?

Аз също не го разбирам. Но ми харесва. Сега се сещам за още един поет, чиито стихове не разбирам, но ужасно много ми харесват - Васко Попа.
Навремето имаше един период, в който минавах за заклет нонконформист, по-скоро за някакво задно колело, за някакъв човек, обзет от черногледство, не харесващ нищо от това, което предлага системата и във всичко вижда "данайските дарове". Точно по това време един приятел ми подари книга на Константин Павлов, за когото нищо не бях чувал."Вярвам, че ще ти допадне!" - каза приятелят ми. Книгата носеше тривиалното заглавие "Стихове", но на последната й страница в ситните букви на издателското каре имаше един магнетичен текст: (цитирам по памет) "Издателството не одобрява тази книга, но я пуска като експеримент" - нещо в тоя дух беше. Не разбрах нищо от стиховете, но те толкова много ми допадаха, че някак неусетно и много бързо ги запомних. И неусетно и за самия мен започнах да вкарвам цитати от тях в ежедневното си общуване. Например срещаме се с познат и той ми вика - какво става? Отговарям: "Днеска слънцето навърши сто години!", или: "А сега да идем на площада, да полегнем колективно два-три-пет-шест века... Даже сънища не се полагат вече! Друг от наше име ще сънува, собствените ни кошмарни сънища ще ги сънува и ще ги тълкува на света изопачено..." Стиховете на Константин Павлов се оказаха толкова лепкави, че в един сравнително кратък период една голяма група от артисти, художници, музиканти, поети и нехранимайковци приспособи лексикалните си и синтактични нагласи към тези стихове. Те се превърнаха в нещо като таен език за общуване помежду ни. В интерес на истината някои изобщо не знаеха, че това са стихове и откъде идват, а други, подобно на мен научиха цялото му творчество наизуст и така в нашия гръг започнаха да се появяват неща, за които малцина знаеха, че изобщо са написани, т. е. най-новите му стихове. (Той тогава беше персона нонграта в литературата.) Много по-късно се запознах със самия поет, запозна ни Румен Леонидов, и трябва да кажа не без известна гордост, че от мига на запознаването станахме добри приятели и аз често гостувах в дома му в София, където се радвах на особено внимание за разлика от други, да не споменавам имена, които бяха въприемани като навляци. Първите ни разговори с поета бяха изключително мъчителни, в тях преобладаваше думата "Наздраве!", изпиваха се огромни количества водка, Константин Павлов имаше красива атлетическа фигура, излъчваща желязно здраве, издържаше нечовешки на пиенето, но и аз не си поплювах. Споделял е с мен горчивината, че точно стиховете му са станали пречка за нормално човешко общуване, че изреченото от него се натоварва излишно с метафоричност и подтекст, но той си беше такъв - метафоричен и дори бих казал - язвителен.
Ееее! То какво излезе - разказах един спомен за поета Константин Павлов!
А е толкова рано и не на място да се разказват спомени!

Не отричам творчеството на Константин Павлов, въпреки, че моите
любими поети са Ботев, Вапцаров и Д.Дамянов, но имам право да
си задавам въпроси и да си отговарям. Понеже ти излезе с негово
стихотворение затова въпросът ми беше отправен към теб,
НО ТИ НЕ ГО РАЗБИРАШ!

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

angar написа:

[Възможно е да има и такива случаи.

Но още по-истинската поезия е тази, която или задава въпроси, или дава отговор на въпроси! А най-истинската е тази, която и задава въпроса, и дава отговор на въпроса! Разбира се въпросът трябва да бъде и достатъчно значим.
Ако поетът няма смелостта да зададе въпроса, или пък няма смелостта да изрази ясната си позиция, той не е поет, а поетче.
Може би трябва да дам пример? Ето едно от най-хубавите стихотворения в българската литература - "Обесването на Левски":

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?... /въпрос/.

О, зная, зная - ти плачеш, майко,
затуй че ти си черна робиня!... /отговор/.

Ангар (или Ейнгър, имаше нещо любопитно около "цигулката на Енгър"),
Напоследък съм станал някак мекушав и апатичен, престанах да
реагирам и на най-непоносимите дразнители, за разлика от времето,
когато сам си създавах врагове и героично воювах с тях.
Но твоя постинг предизвика у мен неудържимо негодувание, затова
ще си позволя меко да ти възразя. Казват, че желанието за спор е
своебразно признание на таланта и достиженията на опонента и бих
искал точно така да се възприеме спонтанният ми порив да изразя
несъгласието си.
Значи, първо, твърде лесно, да не кажа лекомислено, се впускаш да
даваш определение за по-истинска и най-истинска поезия. Поначало
поезията има непоносимост към субективните класификации, тъй като
тя самата е възможно най-субективният продукт на съзнанието или на
емоционалната и мисловна дейност на човека. А това, че "най-
истинската е тази, която задава въпроса и дава отговор на въпроса"
си е направо шедьовър. Значи всички онези прекрасни стихове,
които нито задават въпроси, нито търсят някакви отговори, а
изразяват по неповторим начин определено човешко състояние,
които ти шапнат, но така, че да ти се подкосят краката или те карат
да не се чувствах сам, да се почувстваш значим и ти отварят очите не
само за красотата, а и за смисъла на красотата в природата и в най-
великото нейно творение - човека - тях кучета ги яли. Не, според теб
излиза, какво да излиза, ти директно го заявяваш, че "ако поетът
няма смелостта да зададе въпроса, или пък няма смелостта да изрази
ясната си позиция, той не е поет, а поетче".
Това е дълбоко невярно и примерът, който даваш с Ботевото
стихотворение, не го доказва. Ще ти кажа дори, че начина, по който
въвеждаш примера със стихотворението "Обесването на Левски" (то е
"Обесването на Васил Левски", е непочтен и манипулативен. Това, че
е едно от най-хубавите стихотворения в българската литература, и че
е най-завършеното Ботево стихотворение, е повтаряно толкова пъти
от звани и незвани авторитети, че е изхабена семантичната му
стойност. Това вече са само голи думи.
А там, където си разделил стиховете на "въпрос" и "отговор" си е меко
казано гавра със стихотворението. Защото цялото стихотворение на
Ботев, като конструкция е един реторичен въпрос, реторика от най-
висша степен, като стилистичен похват, но без той да се фетишизира и
по този начин да се формализира творбата. Ще ти обърна внимание,
че двата стиха, които ти пропускаш (за птицата проклета), са точно
толкова важни и носят въпроси и отговори, колкото и всички
останали.
И накрая:
Отговорът не е: "О, зная, зная - ти плачеш, майко...", а с него, с
отговора започва стихотворението. И той е в самото заглавие. И
никак не е маловажно това, че в него е изписано цялото име на
Апостола.
Аз лично смятам, че в това стихотворение има една далеч по-важна
стилистична фигура, отколкото прословутите спорове - дали Ботев е
казал "виси на него със страшна сила", или "Със страшна сила зимата
пее свойта зла песен", което си е чист анжамбман. И тази важна
стилистична фигура, която иначе се състои в един вметнат, като че ли
някак набързо израз "аз видях" (стърчи, "аз видях", черно бесило) е
единствената в цялото не само поетическо творчество на гения, но тя
кореспондира с един стих на неговия своеобразен литературен
кръстник: Петко Рачов Славейков, който публикува първото Ботево
стихотворение "Майце си" в своя сатиричен вестник "Гайда". Така
можем да направим връзка между публикацията на първото Ботево
стихотворение и една особеност на последната му поетична
творба "Обесването на Васил Левски". А при Славейков е: "Истина
било, тъй стана...", "Изворът на Белоногата". Длеч съм от мисълта, че
Ботев е гледал от кръстника си, Изворът на Белоногата" е написана
значително по-късно. Но това не пречи тези необясними връзки да
съществуват.
Бъди здрав! И не ми се сърди!
Твой: Тодор Чонов

[quote="ipalam ... Твърде лесно, да не кажа лекомислено, се впускаш да
даваш определение за по-истинска и най-истинска поезия. ... Значи всички онези прекрасни стихове,
които нито задават въпроси, нито търсят някакви отговори, а
изразяват по неповторим начин определено човешко състояние,
които ти шапнат, но така, че да ти се подкосят краката или те карат
да не се чувствах сам, да се почувстваш значим и ти отварят очите не
само за красотата, а и за смисъла на красотата в природата и в най-
великото нейно творение - човека - тях кучета ги яли. Според теб
излиза, че "ако поетът
няма смелостта да зададе въпроса, или пък няма смелостта да изрази
ясната си позиция, той не е поет, а поетче".
Бъди здрав! И не ми се сърди!
Тодор Чонов[/quote]Привет, Ипалам!

За разлика от теб аз не съм се движил в артистичните среди, не съм се познавал с писатели , не съм изкушен, а още по малко - изкусен - в литературните анализи. Всичко, което пиша, е на емоционално ниво.
Но не се смятам за догматик. И за миг не съм си помислил, че това което казах за хубавата поезия – че тя по правило задава въпрос или е отговор на въпрос, е всьо и вся! Не може да се обхване необятното.
Този мисъл и не аз съм я формулирал, а някъде в сборниците с “Мъдри мисли” съм го прочел: “Всяко добро художествено произведение трябва да задава въпрос или да е отговор на въпрос!” Авторът не го помня, но беше някой от великите.
Стрега написа, че “Истинската поезия е тази, която те кара да си задаваш въпроси!” Вярно е това, но се отиде в другата крайност – възхвалява се “асоциативната поезия”, която би трябвало точно това да прави – да провокира въображението ти, да те кара да си задаваш въпроси. Тази поезия за мен също е една от псевдопоезиите, полупоезия, “поезия, но асоциативна”! Преди две години се опитах да я осмея в стихотворението си:

ТЯЛОТО

(хипермодерна поезия)

Започвам своя стих.
И за начало
изписвам първата му дума:
"Тялото!"

И толкова. Това е. Цялото!

(Читателю -
оттук натам
за всичко ти решаваш сам!

Облечено или събуто,
с какви да бъде атрибути
и със какви да бъдат площи,
да бъде мъж или жена -
е твое право и вина!

И го използвай както можеш!

Легни със него в брачно ложе,
гали го и му се любувай,
прегръщай го и го целувай,
или препускай на възбог -
направо в божия чертог,
ругай го и го обожавай...!

Каквото искаш! Сам решавай!

А и финалът е отворен -
за него сам си отговорен!

И ако въпреки това,
че имаш пълна свобода,
от тоя стих не си доволен,
не друг, а сам си виновен!)

За мен истинската поезия е категоричната, ясна поезия. Поезията на поет, който знае, който е яростен, непримирим и смел. И пак ще си послужа с Ботев:
“Кажи ми, кажи, бедний народе – кой те в таз робска люлка люлее? /въпрос/.
Тоз ли, кой ...? /Отговор/.
Тоз ли, кой ...? /Друг отговор/.
Тоз ли, кой ...? / Друг отговор/.

Но нека да дам пример с поет от сайта. Да вземем Райсън и стихотворението му “По въпроса”. Тъй като не веднъж го е декламирал на събиранията, явно то му е от любимите.
А защо е толкова хубаво? Защото цялото е от въпроси и отговори.

“....
По въпроса за щорите?
- Спуснати!
По въпроса за роклята?
- Вдигната!
По въпроса за гащите?
- Без!
.....
По въпроса за позата?
- Легнала!
А за прашките?
- Може и със!”

И как да не повярваш, че най-хубавата поезия е тази, която и задава въпрос, и отговаря на въпрос!

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

Обличането на дрехи, които са значително по-големи от скромните ни размери, особено пък и когато тези дрехи са чужди, не ни прави в никакъв случай по-големи, напротив - по някакъв коварен начин тези дрехи подчертават нашата маломерност и незначителност. Далеч по-тъжна става картината, когато се напъваме да убедим околните, че тези дрехи са ни точно по мярката и даже би могло да се каже, че са ни малко теснички. И когато не срещнем разбиране, сме склонни да махнем пренебрежително с ръка и да отсечем: "В края на краищата на мен така ми харесва, не ме интересува чуждото мнение!" И понеже не сме никак убедени, че така ни харесва и че не ни интересува чуждото мнение, а тъкмо обратното - желанието ни да бъдем харесани и значението на чуждото мнение са ни докарали до този цирк, вместо да потърсим опора в своята автентичност, тръгваме да носим вода от девет съмнителни кладенеца, за да доказваме очевидни неща, към които всъщност вече никой не проявява никакъв интерес.
Безспорно великите георграфски открития, научно-техническат революция, надникването в космоса, ай-ти технологиите са променили човека неузнаваемо, но по отношение на своята емоционалност той си остава такъв, какъвто е от Адамово и Евино време. И това е прекрасно. Точно тази особеност го предпазва от опасността да стане жертва на собствените си достижения. Но за разлика (не е нужно да се връщам, към времето на Адам), за разлика от само преди двайсет години, днешният човек е осигурил по-подходящи условия, по-подходяща хранителна и климатична среда за своите чувства. Това е неговата всестранна информираност. Информираност, която по своя мащаб граничи с познанието.
Аз много-много не схванах какво искаш да ми кажеш с цитатите, които си наблъскал в своя постинг, но заедно с това, което си цитирал видях и множество други цитати, за които е възможно дори да не подозираш, но те стоят точно като кръпките на потурите - едро и неумело съшити с конци, извадени от изтънелия вътък на други кръпки, които вече за нищо друго не стават - на онзи торлак от Делиормана, тръгнал по жицата, по жицата да търси надежда за болнавото си чедо. Човек се чуди - да се смее ли, да плаче ли, когато едни от най-популярните "сентенции" на Козма Прудков му се пробутват като аргументи, когато е наясно до най-незначителните подробности, че през 1970 година парижките момичета (именно девойки, не проститутки) вместо поздрав въвеждат помежду си паролата: "Със" ли си, или си "без" (да поясня: става въпрос за бикини) и когато по тази нетрайна парижка мода 40 години по-късно сръчни версификатори му натрапват "оригиналните" си метафори...
И ми иде да вдигна ръце към небето и да викна като Моканина:
"Боже, колко много мъка има на тоя свят!"

ipalam написа:

...Аз много-много не схванах какво искаш да ми кажеш с цитатите, които си наблъскал в своя постинг..."

Постингът ми не беше адресиран специално към теб, Ипалам. Но може би и други не са ме разбрали, затова ще поясня.

Първо исках да поясня, че мисълта: "Доброто произведение е въпрос или отговор на въпрос!" не са само мои думи, а са цитат от някой от великите. И освен това - че те не се отнасят и не биха могли да се отнасят за всички случаи.

Второ, че е добре произведението да възбужда въображението на читателя, но все пак и самото то трябва нещо да казва. Това беше целта на пародията ми "Тялото".

Трето, че най-силната поезия все пак е ясната и категорична поезия. Като тази на Ботев. Обичам го, кумир ми е Ботев. Но не съм си и помислял да се меря с него, да му обличам дрехите или нещо подобно. Разбира се, че на мен те ще стоят като на плашило.

И четвърто, зарад което главно вземам пак думата, е цитатът ми на стихотворението на Райсън! Да не си е помислил някой, че влагам някаква ирония! Цитирах го за да демонстрирам още веднъж, че и на по-ниско от Ботев ниво, когато поетът има дързостта да задава въпроси и да им отговаря, се създава чудесна поезия. А и исках малко да поразведря атмосферата.

А към теб, Ипалам, изпитвам най-голямо уважение и като към поет, и като към човек!

angar написа:

Трето, че най-силната поезия все пак е ясната и категорична поезия. Като тази на Ботев. Обичам го, кумир ми е Ботев. Но не съм си и помислял да се меря с него, да му обличам дрехите или нещо подобно. Разбира се, че на мен те ще стоят като на плашило.

И четвърто, зарад което главно вземам пак думата, е цитатът ми на стихотворението на Райсън! Да не си е помислил някой, че влагам някаква ирония! Цитирах го за да демонстрирам още веднъж, че и на по-ниско от Ботев ниво, когато поетът има дързостта да задава въпроси и да им отговаря, се създава чудесна поезия. А и исках малко да поразведря атмосферата.

А към теб, Ипалам, изпитвам най-голямо уважение и като към поет, и като към човек!

Ангар,
Знам колко много цениш Райсън, а и той теб също, така че твоят цитат
на стихотворението на Райсън и дума не може да става за някаква ирония. Още на рождения ден на ХуЛите ми хареса това стихотворение и ти благодаря, че го помести тук, за да го прочета.
Всеки поет с висок социален и граждански патос може да облече
дрехите на Ботев и да изглежда добре в тях, а аз съм сигурна, че той
ако ни гледа от някъде се радва, че има последователи като него.
А твоята стихосбирка "Шибана държава", точно това отразява - вре-
мето в което живеем.

В стихосбирката си "Пациентката на доктор Врабчев" пишеш:

И ще ги чете народът,
и ще се тресе от смях!"

Не само че я четат и се тресат от смях, ами вече се поздравяват с
"Пре-мърцук".

Много се отклонихме от темата.

По-важното е да се радваме на живота! На това, че земята гали нозете ни и ние нея галим.

Остават няколко часа до идването на 2008 год., нека да я посрещнем с много светлина и доброта.
ДЪЖД ОТ ОБИЧ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ!
БЪДЕТЕ!

АМИН!

Уважаеми, ipalam,

Вече дишай спокойно! А Ангар няма причина да се срамува от цитата си. Дори ще допълня и друг негов цитат:

"Първо исках да поясня, че мисълта:"Доброто произведение е въпрос или отговор на въпрос."не са само мои думи, а са цитат от някой от великите."

Всеки, който е ходил на училище знае, че на всякакъв вид стихотворения учителят е задавал въпрос към произведението
и ученикът съответно е давал отговор и се разработват теми, така се практикува и сега - знам го, защото често посещавам училища. Това е!

Човек поема на големи глътки лъжата, която го ласкае и поема капка по капка истината, която му горчи.
АКО НАИСТИНА НЕ ВИЖДАШ ИЗХОД, ОГЛЕДАЙ СЕ ЗА ВХОД.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ТИ ЖЕЛАЯ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Горепосоченият цитат не е на ipalam, а е на Ангар.Извинявам се, че не го направих както трябва да е! Embarassed

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

LATINKA-ZLATNA написа:

ipalam написа:

Трето, че най-силната поезия все пак е ясната и категорична поезия. Като тази на Ботев. Обичам го, кумир ми е Ботев. Но не съм си и помислял да се меря с него, да му обличам дрехите или нещо подобно. Разбира се, че на мен те ще стоят като на плашило.

И четвърто, зарад което главно вземам пак думата, е цитатът ми на стихотворението на Райсън! Да не си е помислил някой, че влагам някаква ирония! Цитирах го за да демонстрирам още веднъж, че и на по-ниско от Ботев ниво, когато поетът има дързостта да задава въпроси и да им отговаря, се създава чудесна поезия. А и исках малко да поразведря атмосферата.

А към теб, Ипалам, изпитвам най-голямо уважение и като към поет, и като към човек!

Латинке, това не съм го писал аз. Сигурно е станала грешка.
За мен такива силни и ясни поезии, високи и ниски нива, въпроси и отговори, чрез които се създава чудесна поезия са доста далечни и непознати.
Пък де да знам, може нещо да съм превъртял и да съм го написал.

ipalam написа:

LATINKA-ZLATNA написа:

ipalam написа:

Трето, че най-силната поезия все пак е ясната и категорична поезия. Като тази на Ботев. Обичам го, кумир ми е Ботев. Но не съм си и помислял да се меря с него, да му обличам дрехите или нещо подобно. Разбира се, че на мен те ще стоят като на плашило.

И четвърто, зарад което главно вземам пак думата, е цитатът ми на стихотворението на Райсън! Да не си е помислил някой, че влагам някаква ирония! Цитирах го за да демонстрирам още веднъж, че и на по-ниско от Ботев ниво, когато поетът има дързостта да задава въпроси и да им отговаря, се създава чудесна поезия. А и исках малко да поразведря атмосферата.

А към теб, Ипалам, изпитвам най-голямо уважение и като към поет, и като към човек!

Латинке, това не съм го писал аз. Сигурно е станала грешка.
За мен такива силни и ясни поезии, високи и ниски нива, въпроси и отговори, чрез които се създава чудесна поезия са доста далечни и непознати.
Пък де да знам, може нещо да съм превъртял и да съм го написал.

ipalam, над твоя коментар съм го уточнила това нещо, даже съм се
извинила, само е трябва да го прочетеш!

Но за всеки случай ще се опитам да го направя както му е редът.

Весели празници!
Богата и пълна да е за теб Новата 2008 г.

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

LATINKA-ZLATNA написа:

Горепосоченият цитат не е на ipalam, а е на Ангар.Извинявам се, че не го направих както трябва да е! Embarassed

Нали и аз точно това казвам: не е мой, не знам
на кого е, който го е писал, да му бере гайлето,
не съм аз. Какво ми го натресохте, сега в чудо
се видях с тоя цитат. Дявол да го вземе, отиде ми
и Коледата, и Новата година, и всичкото!
Малко ми е другото, та сега и тоя цитат!

LATINKA-ZLATNA написа:

angar написа:

Трето, че най-силната поезия все пак е ясната и категорична поезия. Като тази на Ботев. Обичам го, кумир ми е Ботев. Но не съм си и помислял да се меря с него, да му обличам дрехите или нещо подобно. Разбира се, че на мен те ще стоят като на плашило.

И четвърто, зарад което главно вземам пак думата, е цитатът ми на стихотворението на Райсън! Да не си е помислил някой, че влагам някаква ирония! Цитирах го за да демонстрирам още веднъж, че и на по-ниско от Ботев ниво, когато поетът има дързостта да задава въпроси и да им отговаря, се създава чудесна поезия. А и исках малко да поразведря атмосферата.

А към теб, Ипалам, изпитвам най-голямо уважение и като към поет, и като към човек!

Ангар,
Знам колко много цениш Райсън, а и той теб също, така че твоят цитат
на стихотворението на Райсън и дума не може да става за някаква ирония. Още на рождения ден на ХуЛите ми хареса това стихотворение и ти благодаря, че го помести тук, за да го прочета.
Всеки поет с висок социален и граждански патос може да облече
дрехите на Ботев и да изглежда добре в тях, а аз съм сигурна, че той
ако ни гледа от някъде се радва, че има последователи като него.
А твоята стихосбирка "Шибана държава", точно това отразява - вре-
мето в което живеем.

В стихосбирката си "Пациентката на доктор Врабчев" пишеш:

И ще ги чете народът,
и ще се тресе от смях!"

Не само че я четат и се тресат от смях, ами вече се поздравяват с
"Пре-мърцук".

Много се отклонихме от темата.

По-важното е да се радваме на живота! На това, че земята гали нозете ни и ние нея галим.

Остават няколко часа до идването на 2008 год., нека да я посрещнем с много светлина и доброта.
ДЪЖД ОТ ОБИЧ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ!
БЪДЕТЕ!

АМИН!

Уважаеми, ipalam,

Вече дишай спокойно! А Ангар няма причина да се срамува от цитата си. Дори ще допълня и друг негов цитат:

"Първо исках да поясня, че мисълта:"Доброто произведение е въпрос или отговор на въпрос."не са само мои думи, а са цитат от някой от великите."

Всеки, който е ходил на училище знае, че на всякакъв вид стихотворения учителят е задавал въпрос към произведението
и ученикът съответно е давал отговор и се разработват теми, така се практикува и сега - знам го, защото често посещавам училища. Това е!

Човек поема на големи глътки лъжата, която го ласкае и поема капка по капка истината, която му горчи.
АКО НАИСТИНА НЕ ВИЖДАШ ИЗХОД, ОГЛЕДАЙ СЕ ЗА ВХОД.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ТИ ЖЕЛАЯ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

ХуЛитер Записан(а): Jan 14, 2005 Мнения: 4

Контра

В спор за смисъла
на живота
смисълът губи живот.
При равен брой
за и против
остава да хвърлим чоп.

Който е хранил куче,
той е разбрал човека -
всеки е частен случай,
опитомен полека.

Хора сме - нищо скотско
не ни е чуждо,
значи;
и свобода,
и робство
ще оправдаем, братче.

Не отсечеш ли крушата,
и ти ще останеш крив.
А ако търсиш отдушник,
не си узрял за взрив.

Верен отговор
на въпроса
са и ще бъдат раните.
Даже да няма Господ.
Другото
е останало.

Порд

ХуЛитер Записан(а): Feb 16, 2007 Мнения: 26

Изчетох тук-там, но не всичко.
Моето скромно мнение: смисълът на живота е да учим. Вярна е поговорката: "Човек се учи докато е жив". На всяка възраст има на какво да се научим. Говоря за истинското учение, а не за информацията, която ни наблъскват в главите като ученици и студенти. Придобиването на знания минава през личния опит. Пак ще си послужа с поговорка: "Ако с гледане се ставаше касапин, кучето да е най-добрият." Там е работата, че има хора, които са придобили информация по различни канали и се обявяват едва ли не за глас божи. От тяхната уста се лее самата истина, те са най-вещи в оценките... Те претендират да е така, а не така... За съжаление с такива непрекъснато се сблъсквам в ежедневието. Навсякъде са. Дават съвети, които не им искаш, въртят интриги не от злоба, а защото си мислят, че най-правилно разсъждават и само те знаят какво е необходимо на другите. Силата на обикновения човек се състои в това да не им се поддава. От личен опит да разбере какво е добре и какво не за него. И да продължава с детско въодушевление да учи. Да проверява по възможност на практика всяка информация, а за онази, която не може да провери, да не дава категорични оценки. Така ще трупа истински знания цял живот. А за какво са му необходими?... Допускам, че категоричния отговор никой не знае, въпреки че разполагаме с разум и съзнание. В същност имам отговор в сферата на предположенията. Предполагам, че човек трябва да споделя натрупаните знания с други хора, те ще ги проверяват за истинност, ще ги развиват и като цяло човешката цивилизация ще върви към прогрес... надявам се. А дали така става?... Щом сме стигнали до тук... Дано не се затрием.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Неее, не богохулствам, просто много си го обичам, мисля, че обяснява много неща и дава много отговори. Не си правя реклама, но прочетете го отнова, или за първи път. Има какво да се научи:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=15102&mode=flat&order=0&thold=-1

ЗА несъгласните, Sorry, Това е моето верую по въпроса.

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Какъв е смисълът на тази анкета?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите