''Дар'' / Владимир Набоков - изпратено от Hammill

Hammil написа:

Преводът не е мой, но това е една от най-любимите ми книги, а по мое скромно мнение в стилистично отношение тя е и най-прекрасно написаната книга изобщо. Началото й никак не е случайно и в него предварително е набелязано намигането, което ще се случи в края на романа. А ето го и самото начало:

"В облачен, но светъл ден, към пет часа на първи април 192... година (някакъв чуждестранен критик отбеляза веднъж, че макар много романи, немските например, да започват с дата, само руските автори - поради оригиналната честност на нашата литература - не доизказват цифрите) пред къща номер седем на улица Таненберг в западната част на Берлин спря фургон за мебели, много дълъг и много жълт, запрегнат със също жълт трактор с хипертрофирани задни колела и твърде откровена анатомия. Върху челото на фургона личеше звездата на вентилатора , а по целия му хълбок се точеше името на фирмата за пренос-превоз с грамадни сини писмена, всяко (включително и квадратната точка) подсилено отляво с черна боя: недобросъвестен опит за промъкване в следващото поред измерение. Пред същата къща (в която ще живея и аз) явно излезли да посрещнат своите мебели (а в моя куфар има повече чернови, отколкото бельо), бяха застанали две персони. Мъж в палто от кафяво-зелен шаяк, леко оживявано от вятъра - висок гъстовежд старец с побеляваща брада и мустаци, рижавеещи около устата, в която безчувствено държеше студена, полуиздухана угарка от пура. Жената - набита и попреминала младостта, кривокрака и с доста красиво лъжекитайско лице - носеше късо астраганено палто; вятърът я заобиколи и духна към мен нелош, но малко спарен парфюм. Двамата - неподвижно и зорко, тъй напрегнато сякаш щяха да ги ударят в кантара, наблюдаваха как трима юначаги с червени вратове и в сини пристилки се борят с техните мебели.
...
Проточила се между средни на ръст липи с капки дъжд по гъстите черни вейки според схемата на бъдещите листа (утре всяка кахка ще има зелена зеница), улицата, снабдена с накатранена гладка повърхност, широка над десет метра, слизаше с едва забележим наклон от пощата и свършваше като епистоларен роман при църквата.
..."

Превод от руски: Пенка Кънева

От подобни книги човек може спокойно да се учи на стил в писането.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите