Моля, посочете какви приказки предпочитате да четете на деца

весели

страшни

тъжни

закачливи

просто кратки приказки
В Приказния свят са много малко приказките с тъжен край. Написах една статия по този въпрос. Тези приказки са невероятно поднесени от приказниците и майсторите на словото. Вие какво мислите и имате ли приказка любима с тъжен край? /Андерсен, Екзюпери, Уайлд, прикзаката Егле/на естонските народи беше мисля/и Братче и сестриче/бълг.приказка/ и Майкта дето станала на кукувика/бълг.приказка/ итака нататък. Моля кажете:

Дара, руски приказки обичам аз и български, и африкански. Спомням си обаче, че като дете се захласвах по древногръцката митология на А. Кун, братя Грим, Андерсен и Пушкин. А Оскар Уайлд ми напомня за токовия режим през 198...г.- майка ми обичаше да ми ги чете на светлината от свещта. Руските вече ги четях по-късно, а след като прочетох изследванията на Вл. Проп върху руската приказка- заобичах ги безконечно... Стига ли това за отговор?
P.С.Въпрос- Не може ли по-хубави илюстрации да им правят? Спомням си... Very Happy

haresvam vsi4ko,koeto ima nqkakva poyka i 6te nay4i deteto mi da yvajava sebe si i horata okolo nego.iskam prikazkata da my vdahne jelanie za jivot.kogato bqh malka izrasnah s prikazkite na velikiq Andersen (i vse o6te smqtam 4e te sa the best).priznavam si 4e nai-malko sam 4ela balgarski prikazki...oba4e otkakto popadnah na saita sam priqtno iznenadana i zaradvana..poneje otkrivam mnogo talanti vav vsqka oblast na pisaneto...tova me radva

последните години се занимавам главно с децата си, следователно съм изчела купища приказки и ще споделя не какви предпочитам аз да им чета, а какви те искат да им се четат многократно. Най- предпочитани са вълшебните класически приказки на братя Грим, Шарл Перо, Андерсен и нашите народни приказки, преразказани от Ангел Каралийчев, Ран Босилек и други наши именити разказвачи. Четем и много Астрид Линдгрен, Памела Травърс, не им омръзва "Пинокио" и сборниците с приказки от различни краища на света.
Оскар Уайлд се опитах да им чета, но явно още е рано. Туве Янсон също не приемат още. Тъжните приказки натоварват по- скоро мен отколкото тях. Smile

Az o6te se vodia dete mai, no ve4e niamam vreme da 4eta tolkova prikazki. Predi napravo obojavah. Liybimite mi biaha za Hitar Petar. Iz4ela sam stra6no mnogo za nego. Obi4am si hitroymnite prikazki. Osven tiah basnite ili prikazki s poyka, koeto pak vodi do Hitar Petar Wink

На моите две деца най им харесваха също класическите приказки. Някои от тях съм повтаряла многократно за една вечер, преди да заспят. И сега се връщат към тях с удоволствие...както и аз Smile

Мисля, че приказката трябва да бъде с ясна фабула и непременно да има поне мъничко вълшебство ( ако изобщо вълшебството може да се дозира). Вълшебство, което да подтиква към мечти, към обич. Да звучи и като песен, да има образен, красив език...без думи, натоварени с двусмислено и негативно съдържание...С приказките трябва да се внимава...те също формират света на децата ни. Така мисля Smile

че давате отговор на моето питане...а то е защото обичам децата и приказките, и искам и мойте приказки да им се превърнат в любими Very Happy

вълшебните приказки са чудесни
тъжните са тежки и много мъдри
веселите те карат да се смееш заедно с мъничетата
просто всяка приказка е чудна по един собствен и неповторим начин
вярвам че има време за всяка приказка когато му дойде времето било то тъжна или весела...

Дъщеря ми обожаваше да и чета приказката "Егле", а тя е тъжна приказка, но прекрасна...

Както всяка приказка написана с любов, към онези, които ще я четат!

аз обичам "Малката кибритопродавачка" и всички останали...много, ама много!
Приятно четене на приказки, и нека никога не се затварят душите ви към тях на всичките деца от 4 до 104 години по света.

lachistata написа:

Дара, руски приказки обичам аз и български, и африкански. Спомням си обаче, че като дете се захласвах по древногръцката митология на А. Кун, братя Грим, Андерсен и Пушкин. А Оскар Уайлд ми напомня за токовия режим през 198...г.- майка ми обичаше да ми ги чете на светлината от свещта. Руските вече ги четях по-късно, а след като прочетох изследванията на Вл. Проп върху руската приказка- заобичах ги безконечно... Стига ли това за отговор?
P.С.Въпрос- Не може ли по-хубави илюстрации да им правят? Спомням си... Very Happy

В къщи, в София, имам една книга с руски приказки, преведени на български. По тях някога се научих да чета, преди още да бях тръгнал на училище.

намерих руска художничка талантлива и чудесна
също като от нашето детство рисува
магическо и прекрасно...
пожелай ми успех! Very Happy

да осъществя желаното!

ти успех и осъществяване на желаното от сърце! Smile

Твори приказност Exclamation

А ако и илюстрациите са приказни...страхотно ще стане Exclamation

благодаря ти от сърце за прекрасните пожелания дано да стане това което искам! Very Happy

и книгата да стане приказна приказка с приказни картини Razz

Според мене, приказката трябва да се разказва (приказва!), а не да се чете на детето. Тогава има по-близък контакт, а също и възможност за малко творчество. Все още си спомням някои приказки, които ми е разказвал дядо ми - За Димо, за четиридесетте братя и други, които ги няма написани никъде, а са се предавали от уста на уста - от дядо на внук! В тях има фрагменти от други приказки, които съм чел по-късно, има малко нецензурност (изсрал се, изпикал се и др.), но бяха изключително интересни и създаваха много близък контакт между дядо и внук.

Приказките на Николай Райнов са ми любими, а също и тези на Оскар Уайлд. Когато бях малка, с майка ми четяхме "Приключенията на Габарко", класики като Перо, Родари, Андерсен,... Оскар Уайлд открих за себе си сама - в 5ти клас, а и до сега си остава един от любимите ми автори...

Аз обичам тъжните приказки - не защото са мъдри, не защото са тъжни... а защото са красиви... кой знае защо, но красотата като че ли е по-голяма, по-изкристализирала във мъката...

Тъжните приказки лекуват - лекуват те от собствената ти мъка, защото те карат да плачеш... и когато се разплачеш за съдбата на Вамприровата булка, или по загубената любов на Рибаря (и неговта душа), ти постепенно изплакваш и собствената си мъка, и на другото утро (защото приказки се четат преди сън, един вид като поръчка за сънища) светът може и да не е по-красив, но поне е по ведър.

Тъжните обикновено са автентични. Невинаги имат поука, но без изключение са интересни. Струва ми се, че всички те са били някога митове, разказвани съвсем сериодно около лагерните огньове на нашите далечни дядовци. И децата обикновено добре ги възприемат. Нямам синове или дъщери, но малкият ми племенник страшно се увлича, когато му разказвам за Крали Марко, Артур, Рагнарьок, Дярмюид и Грания или за Шестте епохи. Детето нито се плаши, нито се ядосва. Най-често се позамисля и после надълго и нашироко пита за разни неща, които са го заинтересували в разказаното.

Klasifikacijata predlozhena za glasuvane e nepxlna. V teorija na prikazkite otgovor bi zvu4al primerno A17G81K04 s variacii (mozhe v 6umersko izlozhenie) [uzhasno zvu4i, nali?]

A na seriozno - hubavite. Vseki roditel ima svoi prikazki: neka Cvetarkata i Starijat Morjak si pripomnjat tova, koeto njama da zabravjat.

Predi mesec podarih 4ast ot kolekcijata si na hora, koito se nadjavam, 4e 6te namerjat komu da gi dadat.
Samotnite prikazki smxrdjat na umreli knigi.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите