Разказ

Здравейте скъпи хулитери.
Искам да ви досадя (а може и не) с молбата да напишете мнението си за следния разказ:

Скокът

Денят плува в сивотата си.
Слънцето се крие някъде зад тъмните облаци. Градът в далечината също е безцветен. Всичко е изгубило яркостта си и е притъпено под палитрата на облачния ден. Под четката на облачните ми дни напоследък.
Стоя прав на парапета на един мост. Поглеждам надолу. Толкова е високо. Страх ме е.
Стъпвам в празното пространство. Политам надолу. Усещам въздуха като вятър.
Скокът ми е придружен от рязък вик. Усещам цялата сила на белите ми дробове да излиза през устата ми с него. А гърлото ми е студено, студено, студено...
Летя или падам? Падам или летя?
Спомени. Несвързани спомени се блъскат в главата ми и изплуват за малко на повърхността на съзнанието ми.
Роден на 10.06.1980г.
Поглед от количката към минаващите покрай нас хора – първият ми детски спомен.
Детската градина.
Мама и тате – топлина.
Първото момиче.
Дядо. Погребение.
Докато ме завладяват спомените, поглеждам надолу.
Земята плашещо се приближава към мен...
Единайстият ми рожден ден.
Тръгвам на училище. Болка. Счупих си крака.
Раждането на детето ми.
Продължавам да викам. Вятърът ме пронизва с ледения си дъх.
Земята вече е съвсем близо.
Запознаването с жена ми.
Сватба.
Първите думи на детето ни.
Забавяне. Какво ли ще стане?
Детето ни прохожда.
Завършването ми в училище.
Вече е само на десет метра под мен!
Страх ме е!
Есенна вечер, в която духа топъл вятър.
Морето.
Продължавам да викам...
Обяснение в любов.
Първата целувка.
Земята под мен няма търпение да ме хване в прегръдката си.
Още по голямо забавяне.
Бутам количката с детето си в парка.
Стоп.
На два метра от земята спирам.
И ластикът ме изстрелва нагоре.
Бънджи скокове? Изживяването е невероятно.
Да знаете...

Благодаря предварително на хората, които са се отзовали на молбата ми (ако има такива)!

Здравей, скъпи хулитерю Smile

Разказът ми хареса (очаквах да опишеш неприятно размазване на земята Laughing

) - атмосферата е много добре предадена, не забелязвам излишни неща.

Но идеята, че преди да умреш, целият живот преминава пред теб като на лента, е изтъркана и клиширана. Хубаво е, че си използвал кратки, отсечени изречения, за да не ни изтормозиш прекалено Wink

и да подчертаеш краткотрайността на всичко.
И все пак краят, особено с онова "Бънджи скокове?", ми звучи като реклама.

Здравей, скъпи хулитерю icon_smile.gif

Разказът ми хареса (очаквах да опишеш неприятно размазване на земята icon_lol.gif) - атмосферата е много добре предадена, не забелязвам излишни неща.

Но идеята, че преди да умреш, целият живот преминава пред теб като на лента, е изтъркана и клиширана. Хубаво е, че си използвал кратки, отсечени изречения, за да не ни изтормозиш прекалено icon_wink.gif и да подчертаеш краткотрайността на всичко.
И все пак краят, особено с онова "Бънджи скокове?", ми звучи като реклама.

Първо - мерси за мнението ти oziris. Донякъде аз исках това, което ти афишираш - да бъде изказано мнение по мой разказ (за което ти благодаря сърдечно Very Happy

).
На едно от местата, където пуснах този разказ някой каза същото за рекламата на бънджи скоковете, което и ти, за което аз искрено съжалявам, защото това не е част от идеята ми. ;
За да обясня използването на бънджи-скокът за край на моя разказ смятам да се прехвърля (да направя интертекстуална връзка) с известното изказване на Чехов за късия разказ -че ако на стената, в описваната стая има пушка, то тя до края на разказа трябва да гръмне. В случая падането е пушката, а бънджи-скокът е гръмването. Просто не измислих друго гръмване. На размазването успях да противопоставя само бънджи-скокът.
Също така знам и, че идеята за минаването на живота пред очите е много изтъркана. Но също в моя разказ предполага възможното размазване. Както и сивият ден и скачането, и фрагментарността, която си забелязал. (за фрагментарността и разпадането при човешката смърт има една чудесна и дяволски трудна за четене книга на Бекет)
Както със сивия ден, така и с ефектът "преминаване на живота като лента" аз целя читателят да започне да си мисли за размазването. И накрая тряссссссссс тази представа да се сгромоляса на края. Shocked

Това може да се обясни и чрез една друга концепция върху литературата - тази на Ханс Робърт Яус. Този тип (преди да попиташ за него) е критик. Той ни предлага термина "хоризонт на очакването" като свързан с връзката писател-читател. Според тази теория хоризонтът на очакването е зависим пряко от времето, в което живеят и читателят и писателят и той се изразява (хоризонтът) в това какво очаква да прочете читателят, как той очаква да продължи произведението. Според тази теория едно литературно произведение може да потвърди или да отхвърли хоризонтът на очакване на писателя.
Тук се опитвам да прехвърля този хоризонт като заблудя читателя.
Извинявай за голямото обяснение. И за излишната информация.
За мен това са коментар и отговор на коментар (между другото)...

Дори и да беше реклама, пак щях да го дочета до край. На мен може би точно кратките, отсечени изречения не ми допадат, но в случая са си на място. Има обрат, има изненада, има тръпка. Знаех от първия ред, че ще има нещо неочаквано в края. Само не знаех какво точно ще бъде. За да не издава заглавието края, може би то самотото трябва да се смени, не мислиш ли?

Засега не съм измислил по-добро заглавие. Very Happy

Признавам, че Скокът намеква, но за момента нямам по-добро.

ХуЛитер Записан(а): Nov 03, 2004 Мнения: 15

Сетих се, че е бънджи почти още в началото, но може би защото питаш за неочаквания край. Ако не беше анкетата може би нямаше да ми хрумне. Това, за което пишеш наистина е доста изтъркана тема, но поне го пишеш по добър начин. Краят наистина е като реклама. Не гълтай корема - гълтай Калорекс и поздрави от мен!

Като се има предвид че е разказ края не е неочакван,но в това няма нищо лошо.А ако ме питаш за лентата на спомените тя е разбъркана ,поне от това което си спомням от подобни преживявания.Творчеството е за това да си разгърнеш фантазията,така че пиши това което ти се струва че е истината и ще се получи.

Гост

Хах, мен ме изненада с края. Very Happy

Подведох се по коментарите май...мислех че става дума за друг край.А исках да помисля за заглавие...
"Стъпки в пространството" или "Стъпки нагоре" ми се въртеше като идея, но този край... Cool

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите