BlackCat
Модератор
![]()
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
 Въведено на:
03 Май 2007 09:00:52 » Конкурс: България |
  |
На колене пред нея падам,
тъй както Ботев на брега...
Тя още в детството изгрява
и с нас пътува до смъртта.
Отъждествяват я с небето,
земята, пулса на кръвта...
България расте с детето –
със всяка глътка свобода.
То помни трудната победа
след тежка футболна игра.
От своя чин как все го гледа
красавицата на класа.
И образите се редуват –
морето, снежните била...
Последните заръки чува
на своя стар любим баща.
Родината е чувство вечно –
свят пристан в нашата душа.
Но само в място по-далечно
разбираш сам какво е тя. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 814
ХуЛитери: 3
Всичко: 817
Онлайн сега:
