Конкурс: Спиритични сеанси

Посреднощ навън се чу врява и прогони духовете. Остана само един- мълчалив и доста тъжен . Кога се бе появил нямах представа. Възгласите от улицата определено го дразнеха и той запуши ушите си с ръце. Там някаква гръмогласна тълпа ревеше сърцераздирателно: “Боотев ! Боотев!”
Погледнах през прозореца и веднага ми се изясни, че са футболни запалянковци- вече доста пияни. Завръщаха от поредната футболна фиеста, развявайки демонстративно знамето на своето тъпоглавие: “Боотев! Боотев!” Сеансът се провали и гостите се разотидоха недоволни, но онзи остана, вероятно не бе разбрал, че е време да си ходи. Лицето му беше бледо и сгърчено от болка. Погледнах го по- внимателно и нещо познато ми се мярна.
Въпреки, че се опитвах да играя ролята на медиум, в първия момент не проумях, но изненадата беше шокираща. Беше ТОЙ. Не можех да повярвам.
- Ти кой си?
- Не виждаш ли- същия, когото повикахте.
Побиха ме тръпки. В своята кариера на медиум съм срещал и съм имал работа с много души и духове- най различни, от най -различни епохи и чието присъствие се изразяваше най- вече в местене на ключове по плота на масата, гасене на свещи, клатене на абажура и други невинни демонстрации, но в този случай нямаше нищо подобно. Духът присъствуваше почти физически, макар че е необяснимо как един дух може да присъствува физически. Наистина беше същия- дори приликата с фотографиите беше забележима .
- Защо си дошъл? - Повикахте ме и дойдох- отговори той троснато- да не мислиш, че ми е много приятно непрекъснато да повтарят името ми и да ме привикват за щяло и нещяло разни празноглавци.
- Викаха те онези от улицата- обясних аз- но нищо. Можеш и тук да останеш, щом ти харесва.
- Не ми харесва. Определено не ми харесва, че не ме оставят на мира. Непрекъснати агитки, откриване на паметници, рецитали, поетични конкурси, политически спекулации, спортни състезания и всичко това свързано по някакъв начин с моята личност. Нямам нито минута покой, а мисля, че го заслужавам.
- Ами то е така с популярните личности и героите- успокоих го аз- хората те обичат и свързват всичко забележително с тебе и твоето име.
- Обичат ли? Нищо подобно. Наскоро само дето не ме линчуваха едни типове посред бял ден. Отидох на Бузлуджа при моя приятел Хаджи Димитър и носех знамето на четата. След малко дофтасаха някакви старци с червени знамена и затракаха чеенета: “У-у фашист! Ти кой си, къде си помъкнал това фашистко знаме!” Награбиха камъни и започнаха да хвърлят по мен. Едва се оттървах. Следващия път попаднах на друг митинг, където отново ме повикаха; нямам представа защо непрекъснато го правят. Там един оратор викна от трибуната :”Боотев!” и аз се появих с едно червено знаме, за да няма издънки. Но се оказа, че на този митинг знамената са сини и веднага ме погнаха: “У-у комунист!” Захвърлих знамето и хукнах. На друг митинг пък ме повикаха едни младоци с инфантилни физиономии, които крещяха: “Боотев!” И аз дотичах със синьото знаме. Веднага вдигнаха жълти знамена и се нахвърлиха: “ У-у -левскар! “
- Чакайте, бе момчета, аз обичам Левски. Той ми е приятел – заедно сме мизерствували по кърищата на Румъния. Свят човек…
Не искат и да чуят. Хвърлят по мене камъни и бомбички и крещят: “Боотев! Боотев!” Намразих собственото си име.
- Е добре де, ето ме. Аз съм Ботев.
- Какъв Ботев си ти, бе мамка ти левскарска!
А сега де! Дори твърдяха, че съм роден през 1912 година, когато бил създаден футболния клуб. Пълно видиотяване.
- Ами вие какви сте?
- Ние сме ботевисти.
- Тогава и аз съм ботевист.
Наистина не мога да проумея защо тези момчета непременно искат да ме скарат с моя приятел Левски. Изглежда поколението съвсем се е изродило. Е няма да стане.
Снабдих се с жълто знаме и отидох на следващия . Там пък ме погнаха някакви черно-бели, после някакви цесекари, някакви оранжеви, пембяни; вече съвсем обърках цветовете и ходя като шантав насам- натам.
Интересно, че всички налитат да се бият, чудя се турско ли е станало отново, що ли? Ако трябва да грабвам пак пушката.
Преди време едно заптие искаше да ме обръсне на улицата, защото носенето на брада било буржоазно. След време друго заптие ме арестува, защото съм извикал в кръчмата: “Тежко, тежко! Вино дайте!..” Пратиха ме в Белене сред “Тихия бял Дунав”. Не можело да се недоволствува от живота при това светло настояще под топлите грижи на партията. Трябвало задължително да бъда щастлив.
А когато се сдавичкаха червени и сини и започна дърпане за кокала, ситуацията от задръстена стана още по- задръстена. Някакви башибозуци с дебели вратове и дебели глави стреляха по мен, защото рецитирах на едни деца стихове, а те помислили, че пласирам дрога и съм навлезнал в тяхната територия. Значи българската територия е вече тяхна територия.
Едни мазни муцуни- май бяха политици- ме дадоха под съд за обида, защото съм викнал пред парламента: “Вий, вий сте идиоти!..”
Имах проблеми и с моя вестник. Видях, че се продава по павилионите вестник “Дума”, на когото едно време бях редактор и се отбих до редакцията.
- Ти кой си бре?..
- Как кой- аз съм главния редактор. Не се правете, че не сте ме познали! - Какво?! Главния редактор ли? Я веднага се разкарай! Награбиха ме едни бабаити и ме изхвърлиха от редакцията. А като се опитах да ги съдя за присвояване на чужда собственост, ме вкараха в лудницата. Разгневен грабнах пушката, с намерение да завладея отново кораба Радецки, но видях, че плъховете го напускат и всеки момент може да потъне.
Но най- големия майтап беше участието ми в един поетичен конкурс, посветен на мен- самия. Участвувах с псевдоним, поради изискване за анонимност. Пратих им по интернет едно стихотворение, което не бях публикувал приживе, поради настъпилите събития. Резултатите бяха съкрушителни. Оценките ми от горе до долу се оказаха единици, а репликите, че стиховете са демодирани и, че съм подражавал на Христо Ботев- тоест- на самия себе си. Обвиниха ме и в плагиатство. На всичко отгоре някаква строга даскалица по българска граматика ми откри цяла камара правописни грешки.

Гост

Това е просто велико! Бих ти сложила цяла камара петици,но...мога само една!!!

Това е доста тъпо!Бих му сложил още 40 единици Wink

,но ще се задоволя само с една Very Happy

Гост

Аз предлагам "критиците" , щедри на единици , да оставят след гласуване по едно свое произведение,ей така, показно! А то иначе все едно,че се изплюваш на чистото или си хвърляш боклука през прозореца!

Не бих се изненадал,ако се окаже,че ти пишеш единиците,а се правиш на приятел на този или онзи автор. Wink

Гост

Ще се изненадаш, ако ти кажа , че не съм писала нито една единица- защото малко или много, всеки е почувствал Ботев в сърцето си и го е предал като емоция по свой си начин! Виж, за миналия писах няколко на някои ,според мен, по-слаби неща,след като видях , че на мен са ми "нанизали" доста! Честно!... Sad

Може и да си изхвърляме боклука през прозореца,но не сме расли в саксия.Видяли сме и 2 и 200. Wink

Затова на думи и клетви,вече не вярваме. Very Happy

Гост

Ах , горкото Венци!...Ма то го приело твърде лично, предложението,де, към всички "критици" с единици! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Nov 17, 2004 Мнения: 17

О, дете на Калиопа,
заченато от влажен
цветен сън.
Внук на Рея
и от титаните
най-пръв.
Завършил на Олимп,
на южен склон
пораснал,
Омир нов - пастир
на стадо от Пегаси.
Божествен зов,
с божествена закваска,
на Посейдон, Аид
роднина си от класа,
Орфей на Мизия
на Тракия, Егея,
как всички
ти завиждат,
зеленеят...
От коментарите ти
ериниите треперят-
Алекто,
Тисифона и Мегера.
Та ти си Най!
Най пръв от всички
и най взискателен си
(няма тук себичност),
в римите, във ритъма
на другите...
(Нашепвам си на Пенев "теменугите")

Не искам с нищо
тук да те обидя,
но по-добре
да се превърнеш
в евменида.

Евала,брат ми.
Но не съм най Embarassed

Има и ПО,ПО-НАЙ... Wink

venci написа:

Това е доста тъпо!Бих му сложил още 40 единици Wink

,но ще се задоволя само с една Very Happy

Venci, в момента пиша текст, озаглавен "Венци Баба и 40-те приятели". Сюжетът ми е пределно ясен. Само се питам дали размерът няма да ти е малко големичък. Е, няма да е "Война и мир", която не си дочел от 20 (двадесет години), но искрено се надявам да го преглътнеш - повече е от няколко двустишия (които - ако пак не си пиян - когато ти е удобно! - надявам се да не виждаш най-малко двойно). Поздрави,
Венц(еносн)и - от Танцуващият с бикове. Smile

До скоро.

Както казах и за някои други творби: Хубавото си личи.
Дори и някой боклук да му е хвърлен отгоре.
Силно се надявам, сайтът да остане по-чист!!!
Но както до момента вървят нещата, си се вижда:
Лудостта не ходи къде да е, а по главата!

Разказът е оригинален, добре написан, интересен.
Заслужава си, да се прочете!
Аплодисменти за автора!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите