Конкурс: Борци за свобода

Борци за свобода
останаха сичките там,
на небето под свода,
таз история ще ви предам.

За тез клети душици
извадени под острий нож,
мрели са те като мушици
със един едничък надслов:

“Свобода! Донесете,
или никога не се върнете!”.

Слушаха те плачовете
на деца и на жени,
но нивга не паднаха във нозете
на онуй гдето ги уби.

Мъка черна таи се на дълбоко,
сълзи мократ суха пръст,
душата скоро литва нависоко
след нея идва друга пък- за мъст.

И тъй цикъл се затваря:
роби – тиран – смърт,
толкоз години се повтаря,
че станал е народа по- твърд.

Явява се лъча надежда,
дето нивга не е бил там,
дето стадо не проглежда
и давало се е на тиран.

Ей ги на! Борците идат
очакващи победа,
силно им сърца бият
да оправдаят цялата надежда.

Апаша се гордо изсмива
безличен, подъл се смей
ръцете си с кръви измива
там гдето слънцето грей.

Озлобен за кръв юнашка-
започва да дивей,
не интересува го майка сиромашка
де без сина си не може да живей.

Ето на! Радецки се носи
бързо по Дунава пристига,
свободата той няма да проси
нашите в звание “Герои” ще издига!

И не знае се
ще умрат, ил ще живеят:
“Мъже, всички съберете се!
Да ни сломат няма да успеят!”.

Битка люта развива се там,
где тирана остана подъл, доволен.
Таз картина не мога да предам-
тоз момент тъжен, преломен.

Загинаха сите дет тръгнаха-
избиха ги до крак,
по земен път при свои не се върнаха,
телата им споходи мрак.

Но победа във сърцето остала е вътре
на онзи славен, изявен патриот,
онзи гдето не дочака утре,
да види свободен наший живот.

Поколение след поколение,
години след години се точат,
вий борци не ще останете в забвение
докат народните ви тачат.

Щото ний сме свободни
и туй дължим на вас,
че от гордост ставали сте войни,
че жертвали сте живота си за нас.

Поклон дори след 200 години
ще получи най- незнайния борец,
всеки от нас – дори на старини
за вази ще свие почетен венец.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите