Песея - момичето от пясък се родило от нежната целувка между морето и брегът му. Тя била красива и нежна, имала кожа от кадифе, сини и дълбоки очи, като самото море, и златни коси-подарени й от слънцето. Те били дълги и красиви и покривали цялото и прекрасно тяло на Песея. Щом запеела с кристалния си глас всичко замирало прехласнато от красотата и нежността, която струяло от песните й. Песните на пясъчното момиче достигали от дъното на морето до най- отдалеченото кътче на света- Леденото море. Там при Леденото море се събирали на среща четирима братя Ветровете. Южнякът-веселяк, Западнякът-бохем, Източният вечно умислен и зареян нанякъде, и Севернякът Северин, който бил вечно намръщен, а и при най- малкото му подухване всичко замръзвало от студ. Очите му били сини и студени, красивото му лице не се усмихвало,а къдравите му коси винаги разпилени от тичането му по земята,и не знаели що е гребен. В един ден, когато слънцето се мъчело да пробие през многобройните облаци по небето, четиримата братя се срещнали там край Леденото море. Всеки искал да разкаже за своите срещи с природата и хората от далечните страни, които е посетил . Веселяка Южняк казал:
- Братя, хайде да се погоним, преди да си за разказваме чудни истории?
- Източният вятър отговорил:
- Поне веднъж бъди сериозен и не се дръж, като хлапе.
Западнякът влизал в тон на най-малкия брат и се усмихвал:
- Нека се погоним , после ще говорим.
Тогава най-големият им брат Северин ги поглеждал из под заснежените си вежди, и те млъквали, защото знаели, че са прекалили. И точно в един такъв ден, когато се надпреварвали да се закачат и спорят, песента на прекрасната Песея достигнала до Леденото море. Братята се сепнали и замлъкнали в плен на прекрасния глас. Очите на Северин за светили с особена светлина. Братята му весело се засмели.
- Ти май се влюби в този глас ? попитал весело Южнякът.
Северин мълчал нищо не отговорил, но станал умислен и тъжен. Мечтаел за прекрасното момиче, което пеело най-прекрасната песен на света. Решил, че ще я намери и ще й каже, колко я обича. Сбогувал се с братята си Северин. Тръгнал на път през морета и океани, планини и долини, защото искал да намери девойката Песея. Звездите му светели в най-тъмните нощи. Луната му правела компания. Денем птиците летели край него, и разбирали, че е устремен към нещо прекрасно и истинско. Летял Северин към Песея сгрян от непознато за него чувство дотогава -любовта. Достигнал до дома на прекрасната девойка. Още щом вдигнала взор тя разбрала, че той я обича. Силата на любовта му се предала, и в нейното сърце. Тя му се усмихнала и протегнала ръце към него. Той се затичал към нея, за да я прегърне, но Северин не помислил,че силата на прегръдката му и студът ще разрушат момичето от пясък. Той я докоснал с любов, а тя се разпиляла на хиляди песъчинки сред пясъка и морето, и в ръцете му не останало нищо. Северин заплакал с тежки ледени сълзи. Песея се сляла с морето и пясъците, с бялата морска пяна и вълните на морето. Девойката изчезнала, точно толкова внезапно, както се била родила, докоснала любовта за миг, и се превърнала в пясък. Северин се натъжил и душата му се изпълнила с болка. Студеният вятър направил така, че всичко от него да замръзва, и сърцето у станало по-кораво и студено. Нито братята му, нито слънцето, или звездите можели да стоплят сърцето му. В редките случаи, когато утихвал и притаявал ледения си дъх, той мислел за красивата Песея-момиче от пясък, и потъвал в мечти по прекрасното момиче, което докоснато от силата на ветрените му ръце се разпиляло, за да се слее с вечността. Страдал Северин, и никога не забравил за нейната чудна и нежна песен. Така там в Леденото море, когато бурите утихнат за миг всички обитатели знаят, че Северин мисли за Песея, дори птиците млъкват, за да не прекъснат мислите му изпълнени с любов и тъга по прекрасното момиче от пясък. Там на края на света в голямото Ледено море, където се събират на среща четирима братя все още се разнася легендата за Песея и прекрасната й песен, за любовта на Северин и дългото му пътуване към нея. Всички помнят прекрасните песни на пясъчното момиче дълбоко, дълбоко в сърцето си, но най- много ги помни красивият и суров вятър Северин. Той никога не забравил момичето от пясък, което сгряло сърцето му с магията на любовта. Песея присъства и до днес във всяка една песъчинка на морския бряг и във всяка една морска вълна. Когато слънцето докосне пясъка той засиява, защото там сред пясъците тупти нейното сърце и светейки иска да каже на Северин, че го обича и помни, а пясъкът е толкова златен, защото златните коси на Песея и прекрасното й сърце са там сред пясъците и морето, и бялата пяна, дори в песента на вълните е нейната песен. Всеки път, когато Северин заплаче и завие от мъка по Песея, всичко замръзва вледенено от мъката по неосъществената му обич и прекрасната девойка, която още помнят всички от далечните брегове, океани и морета.
- Песея, Песея, Песея...
Така плаче и вика Северин, но тя никога не му отговаря, защото е разпиляна навсякъде, само златният пясък блести по-силно в опита си да му каже, че го обича.
ne mislia, che e naivistichna
na men mi haresa
daje mnogo
dara33 ХуЛитер
Записан(а): Apr 23, 2004
Мнения: 363
Място: София
Въведено на:
17 Юли 2005 19:20:14 » благодаря ти
милинко
_________________ Dara33
Ray ХуЛитер
Записан(а): Sep 20, 2004
Мнения: 407
Място: София
Въведено на:
18 Юли 2005 12:50:43 »
Някакси ми се струва, че вятърът не си е взел поука от случката, продължава да вледенява
dara33 ХуЛитер
Записан(а): Apr 23, 2004
Мнения: 363
Място: София
Въведено на:
18 Юли 2005 17:39:36 » продължава
но все пак сърцето му е познало любовта...има невъзможности, които са красиви.
_________________ Dara33
bebe_eli ХуЛитер
Записан(а): Nov 26, 2004
Мнения: 110
Място: в собствените си мечти
Въведено на:
29 Авг 2005 18:26:02 » :)
никак не ми се струва наивна
прилича на това на което казват анимация за възрастни
- хем е за деца ,които слушат и се прехласват по красивите картинки (нарисувани с думи),
а възрастните виждат смисъла и поуката, вложени в историята
_________________ ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ОТНЕМЕ СА УСМИВКИТЕ И СЪЛЗИТЕ
bebe
dara33 ХуЛитер
Записан(а): Apr 23, 2004
Мнения: 363
Място: София
Въведено на:
03 Сеп 2005 18:07:45 » благодаря ти
благодаря бебе- ели)))
_________________ Dara33
fragola ХуЛитер
Записан(а): Mar 06, 2007
Мнения: 8
Място: :-)
Въведено на:
22 Мар 2007 13:36:06 »
Приказката е уникална, благодаря ти, че ми позволи да я позная....Замислих се, че понякога и в живота става така...Прекалено силната любов е унищожителна, изпепеляваща, убиваща....в стремежа си да обичаме безрезервно и да притежаваме някого, дори за миг, дори за прегръдка ние не мислим за последствията от това...не помисляме за разрушителната сила на нашите желания, за това, какво можем да причиним и да ни причинят....За това казват, че любовта е сляпа, а аз добавям и болезнена.....и все пак остава красивото чувство, споменът за този приток на адреналин, който ни кара да настръхваме и да плачем като малки деца....Благодаря ти, още веднъж!
dara33 ХуЛитер
Записан(а): Apr 23, 2004
Мнения: 363
Място: София
Въведено на:
08 Сеп 2008 00:12:08 » и аз благодаря
благодаря, че си я прочела и се радвам че те е докоснала...
съжалявам за късния отговор, но чак сега видях постинга ти
и се сещам, че е "по-добре късно отколкото никога"
ето защо ти отговарям в този миг.
_________________ Dara33
DarenaDar ХуЛитер
Записан(а): Dec 20, 2009
Мнения: 1
Въведено на:
20 Дек 2009 15:52:28 » Докосна ме
Толкова е красиво, толкова истинско и толкова имах нужда точно от тази приказка......
Прекрасноооо
Пясъчноооо
Любовноооо............
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
20 Дек 2009 16:33:42 »
Я изрови още нещо от пясъка.
Ама си регистрирай още един никнейм
Любовеееен
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума