Конкурс: От една целувка

Понякога мечтите ме отнасят
рея се, политам към звездите
и там едни такива се разнасят
направо не е на всеки за ушите.

Целувам жаби, мъжките избирам,
една след друга пробвам, но уви!
Страст влагам, хубост не отбирам,
и не по едната, по двете им страни.

Търся него, принцът от мечтите,
единственият и достойният за мен,
обърнах блатата, гьоловете и реките,
без резултатно обаче … до онзи ден.

Избрах си екземпляр - един гигант,
че, казвам си – важен е и размера …
Ако щете вярвайте, колкото трабант
такъв жабок едва ли друг ще намеря.

Жабокът ме погледна с големите очи,
а аз потръпнах, заплеснах се по него,
бе то и без да казвам много ми личи,
и го целунах: страстно, дълго, смело.

Навярно мислите – провал пореден,
обаче не, чудото се случи най накрая.
Напет и снажен, в поклон приведен
един мъж появи се, от къде не зная.

Вълнуващ миг, любов от поглед пръв,
сърцето ми туптеше в гърдите лудо.
Я как ме гледа, като звяр своята стръв,
като че сякаш му бях любимо блюдо.

А щом се приближи , о какъв аромат
жабокът – принц ухаеше на „Шанел”,
а облеклото му – същински дипломат,
бе като от журнал, манекен или молел.

Аз дотогава такъв мъж не познавах:
сащисах се, останах си безмълвна,
такива страстни погледи раздавах …
Ах как можах в такъв да го превърна?

Във този миг обаче той ми проговори,
а пък гласа му, по тънък и от моя чак.
Пък и походката, странна ми се стори,
ръцете му с дълъг маникюр, даже с лак.

И как мога такъв принц аз да обичам?
Навярно сещате се, не бях му по вкуса.
Целта по друга бе, затова и се заричам:
и сама да остана, повече не ще да търся.

Натъжена казах му: „Бъди щастлив …
Ето магията премахнах, вече си човек,
върви напред смело и със порив див
срещни съдбата, дано пътят ти е лек.”

Едно последно сбогом за да си вземе
към мен пристъпи той и ме целуна …
И в този миг (злата вещица не дреме)
принцът мой на жаба пак се превърна.

Радост имаше в очите на жабока мил ,
и с тях така мило гледаше ме, чаровно.
Не бе човек, но бе човечност съхранил,
целунах си го пак, дори да е греховно.

Е да, ама остана си зелен жабок голям .
Мъж не ми и трябва, дори да е хубавец.
Ъгъла на стаята ми е с голям фонтан …
Жабчо ще си гледам там като любимец.

(акростих)

О, ти си била голяма оптимистка! "Не от всяка жаба става принц!" - означава че от някоя и понякога все пак става! А ето моето стихче на тази тема: "РУСАЛКА

Във лунна нощ,
през гъстата тръстика,
в едно лазурно езерце надникнах.

Видях русалка
върху пън да плува,
да хваща жаби и да ги целува.

Безсмислена
и глупава забава:
известно е - от жаба принц не става!"

Замърсих малко пространството ти с този си отзив, но за компенсация пък ти слагам петица!

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2007 Мнения: 18

Чудесно е! Акростихът леко е затруднил развитието , но въпреки това -5!
Жаби има много, принцовете определено не достигат.
Принцесите - също.
Защо все се стремим към синята кръв?!

И аз видях - целуна големия жабок,
а той, с хей-такъв голям отскок
се превърна във напет младок!

Дерзай русалке мила, талантлива
победата така ще ти отива! Very Happy

От всеки мъж става принц, но не от всеки принц става мъж
Very Happy

Късмет нататък!

ХуЛитер Записан(а): Mar 10, 2007 Мнения: 13

Една целувка за лека нощ, една целувка за цяла нощ... Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите