Конкурс: Разказ на страхливия ловец

Веднъж на лов потеглих от зори,
и ходенето тъй ме умори,
че легнах на зелената трева,
и веселото слънце ме приспа!

Внезапно, на полянката пред мен,
изскочиха кошута и елен.

Рогачът едър, като ме видя,
от изненада сякаш онемя.
Но след това, разбрал, че съм заспал,
извика:

- Няма за ловеца жал!

Сега ще го намушкам със рогата
и ще го метна долу от скалата!
Щом той животните унищожава,
такава участ само заслужава!

При тези думи ме обхвана страх,
и от уплаха взех, че се ...

- Разбрах!

- Наоколо така се размириса,
че моят нападател се стъписа.
Подуши с нос, удари с преден крак,
а след това удари го на бяг!

Това, което ми спаси живота,
държа си го в кутийка до леглото.
На гостите си случката разказвам,
и пълната кутийка им показвам!

Прекрасен начин за спасение,
при така създалата се ситуация.
Харно е това стихотворение,
за него получаваш адмирация…
Very Happy

Сещам се за един стар ловец, дето учел младите, как се ходи на лов за глиган. - Гърмиш, казва само с едната цев и презареждаш. Втората седи аварихна, ако тръгне срещу теб. - Ами ако не улучим и с втората цев ако ни нападне? - Ами тогава ще се отъркаляте в горска шума и в лайна и той ще ви подмине. - Шума, ясно, в гората колкото искаш, ами лайна? - О, и лайна ще има, много...
Very Happy

Успех, ловецо!

Да и аз се сетих за тази история, както и за една друга, много подходяща в случая с масовото оценяване с единици тук.
Тя е за това, какъв е начина да окаляш някого когато е очевидно , че няма с какво защото времето се е задържало сушаво - правиш си локвичка Laughing

(сещате се от какво) , забърква се в нея прахоляк и се получава кал с която да опръскаш близкостоящият до теб човек.
Ала защо ли, някой не се сещат, че така цапат собствените си ръце?

Успех. Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите