Конкурс: Хлебарка

Влизам в спалнята. Светвам лампата. На стената хлебарка. Голяма, черна, лъскава. Никакви признаци на паника. У хлебарката имам предвид. Ето до какво води липсата на връзка между поколенията. Нямаше ли кой да й обясни на тази хлебарка, че навирените антенки не са подходящ жест при среща с такъв опасен враг като човека. Нямаше ли някоя преяла на Райд прабаба да й втълпи, че най-доброто за нея е да се шмугне бързо в някой занемарен прашасъл ъгъл. И аз щях да съм доволна, и тя.
А сега какво? Аз съм замръзнала стресната, зяпнала учудена, смръщена гнусливо. Из главата ми се въртят разни откъснати пипала, размазани коремчета, отровни примамки и други подобни садистични картини. Но така й се пада на тая спокойна хлебарка.
На сцената на майката природа, чийто чеда сме и двете, престои люта еволюционна битка. Бойните единици се състоят от нея - глупавата, но бърза и приспособима хлебарка и от мен – представителка на господстващия на планетата животински вид – умна (дано предстоящото сражение не го опровергае), но бавна и гнуслива. Оглеждаме се взаимно. Тя – опознавателно размахва пипалца, аз – оглеждайки бойното поле въртя очи.
Във всяка битка е важно да имаш силни съюзници. Ето за какво й трябва на жената мъж. Мъжът не е гнуслив. Липсва му фантазия за това. Бърз е. Първо действа, после мисли и ако се наложи се извинява. Даваш му на един такъв чехъл в ръката, посочваш му обекта и се оттегляш с чиста съвест, че не си отнел нечий живот. Но тия мъже имат един голям недостатък - безотговорни са. Ето го и моя. Точно тази вечер е в командировка. Пита ли ме той как ще спа тая нощ? Колко пъти ще сънувам хлебарки с размерите и “миролюбивия” нрав на тиранозавър? Само като си представя, че още щом затворя очи и пред мен ще се изпречи огромна като на кит паст, ме побиват тръпки. Цялата се изпотявам и малки студени вадички потичат по гърба ми при мисълта как отчаяно се опитвам да се измъкна от слузестия корем на огромна хлебарка. Как да заспиш при такова въображение?!
Нападнах решително, прицелвайки се внимателно. Метнах бойния снаряд здраво стискайки очи. Нали съм си добра душа не издържам да гледам сцени на насилие и жестокост. Хлебарката се отмести с един сантиметър встрани за да избегне ударната вълна на летящия към нея флакон от дезодорант. 1:0 за хлебарката.
Как свърши всичко ли? Както завършва всеки международен конфликт. Победителите завладяват нови територии. Оставих хлебарката да се шири в спалнята и се приютих в хола. Нека сега се пъчи като победителка. Когато разбере, че в новата територия липсват енергийни източници сама ще потърси начин за отстъпление. А победените? Те си търсят силни съюзници сред великите сили. Ще види тя, като се върне утре мъжа ми, какво ще й се случи.

Искрено се смях!Такива ли сме наистина мъжете? Безотговорни?
Някъде четох, че мъжът е същество, разсъждаващо логични, т.е. елементарно управляемо - натискаш копчето, светва лампата.
Гадно - вярно. Надявам се за този сайт да не важи.
Very Happy

Успех!

thebigplucky написа:

Искрено се смях!Такива ли сме наистина мъжете? Безотговорни?
Някъде четох, че мъжът е същество, разсъждаващо логични, т.е. елементарно управляемо - натискаш копчето, светва лампата.
Гадно - вярно. Надявам се за този сайт да не важи.
Very Happy

Успех!

Добре, че не е бил съпругът, щото можеше да употреби огнестрелно оръжие.

Хлебарките са важно звено от хранителната верига - не мой с лошо! Харесах ти разказа! 5!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите