Конкурс: А така!

22-ри март. Първа пролет. Струва ми се подходящ ден да започна нов живот. Нов life style, както е модерно да се казва. На петия етаж съм, доста над земята, но настроенито ми е доста земно, та даже и подземно. Но днес е хубав ден - птички, цветя, зеленина, слънце. Aбе, въобще пролет отвсякъде. По - подходящ ден за промяна едва ли ще настъпи скоро, така че е време да се захващам за работа. А пък и лятото идва, а тия излишни килца ми тежат, та даже на душата ми тежат.
Иииии започвам. Едно, две, три... коремна преса, след коремна преса. Съсредоточена и надъхана. Предчувствам крайния резултат и задоволството ми, а и не само моето, при гледката на гладкия ми и стегнат корем. Мирисът на море нахлува през ноздрите ми и...

-А така! А така! А така...

Нечовешки женски глас пронизва тишината на моето спокойствие. Клякам и ставам.“А така!” Клякам и ставам. “ А така!” Клякам. “А така!” Ставам. “А така!” Клякам. “А така!” Ставам. “А така!”
Това момиче няма ли да млъкне?! Гласът й всяка сутрин озвучава квартала с позната на всички фраза. Но, точно днес имам чувството, че е най-силен и гръмогласен. То момичето не е виновно. Зад блока ни има дом за умствено изостанали деца. И някои от тях повтарят често едни и същи фрази в продължение на достатъчно дълго време, че да започнеш и ти да си ги повтаряш след това. Знам, че това възлицание “А така!” не е насочено към никой, а още по-малко към мен. Момичето сигурно го е чуло някъде и поради някаква неизвестна за мен причина го е запомнило доста добре, та даже се упражнява, за да не го забрави.
Повдигам крак. “А така!” Свалям крак. “А така!” Повдигам. “А така!” Свалям. “А така!” Опитвам се да си внуша, че това звучно “А така!” не се отнася до мен. Но, точно днес ми е много трудно да мисля обратното. Не стига, че се опитвам да променя живота си, ами на всичкото отгоре трябва да се боря усилено, за да не слушам този побъркващ глас. Оказва се доста трудна задача.

-А така!А така!А така...

Е, няма пък да е така! Няма да стане! Никога не съм слушала никой, никога не съм приемала съвети. Инатът ми се е прославил даже и в съседната махала. Така че, няма да слушам и този път. Щом трябва да е така, няма да го правя. Веднага спирам с упражненията. Пускам телевизора и се просвам върху дивана. Явно и днес не можах да променя живота си, нито да се преборя с килограмите, но поне няма да се боря с този налудничав глас. И ето, той като че ли замира и вече не го чувам толкова ясно. Но, лежейки пред телевизора започвам да си повтарям на ум “А така! А така!” и да размишлявам над екзистенциалния въпрос, от къде ли е чуло това момиче тази кратка, но убийствена за моя нов life style фраза.

Въобще не ме изби на смях, но нещо в това писание ме разчувства, та затова - 5!

ХуЛитер Записан(а): Mar 18, 2007 Мнения: 1

Mnogo interesno.Kakvo ne6to e jivota.pozdravleniq.5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите