Конкурс: Редове от старо писмо до моята приятелка

Бяхме младо семейство. Имахме си вече дъщеричка, но още си нямахме собствено жилище и живеехме на квартира в голям апартамент. Родителите ми успяха да вземат карти за почивка на море, но съпругът ми не можа да уреди отпуската си. По онова време си беше направо геройство да се уредиш с карта... Затова – мама, татко, аз и малкото ми момиченце потеглихме към морето. Слънце, пясък и вълни... Хубава почивка... Но времето накрая се развали и си тръгнахме един ден по-рано от предвиденото. Колкото повече наближавахме към дома, толкова лошото време оставаше до морето. Шегувахме се, че сме оставили тъмните облаци край брега... Ето, съвсем наближихме, виждах вече нашия блок, и... терасата, но там се вееха на простира червени бикини... Като знаменце... За посрещане... Срещнахме си погледите с майка и родителите ми останаха край колата, багажа и детето. Аз нямах търпение да проверя дали асансьорът работи и на един дъх взех всичките стълби. Отключих. Срещу мен в коридора стоеше красива млада жена с бяла хавлия и друга – цветна, обвита около косата й. Тя не изглеждаше особено смутена, за разлика от мен, трудно контролираща мислите си, въпросите и най-вече учестеното си дишане...Чух: ”Здравей! Аз съм Рени!”... Не знам дали успях да отговоря учтиво... Но вече знам какво се беше случило, докато сме били по плажа... Хазаинът пуснал още едно семейство в апартамента. Щяхме да ползваме заедно кухнята и единствената тераса. Тепърва щеше да става интересно... Рени очакваше първото си дете. Щастливо семейство... Като моето...
Един ден помолих съпруга си да слезе в мазето за картофи, но отговорът му беше: “След малко, да си допрочета вестника.” И отпи от халбата бира. Аз си имах занимания покрай детето и реших да не го препирам, но след известно време напомних... за картофите. Започваше футболен мач и репликата беше: “Ще сляза после...” Рени беше вече дошла при нас – съпругът й да си почива от натоварения работен ден и от нейното бърборене. Спомена, че й се е прияло компот от малини. И моят учтив и внимателен съпруг хукна на полувремето към мазето... за компот... Успях да заръчам, преди да се е хлопнала входната врата под носа ми, да не забрави за картофи... Рени си получи компота, но аз чух въпрос: “Точно картофи ли трябва да готвиш сега?!...” Не исках да се гневя /нали гневът бил лош съветник.../, не исках да мисля за малини и картофи, не исках да слушам смеха на Рени... И излязох с детето на разходка...
Почерпихме се с малката. Смяхме се... Като се върнахме, Рени продължаваше да бъбри, но пържеше картофи, а мъжете ни се поздравяха за победата на любимия си отбор... Направих си извод: добре, че бяха фенове на един и същ футболен тим, а пък и той се оказа победител, иначе можеше и да не се разберат...

Смешно, до границата на латиното.
Приятелските семейства са коварна работа. Ако не си ти в играта - разваляй достлука.
Wink

Иначе произведението е много отворено - може да го продължиш до безкрайност, серия от случки, произтичащи от всяка една кръстосана релация. Idea

От мен 5 - толкова!
Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите