Някои мои любими...

ТИ
(Станка Пенчева)

Ти не си просто този, когото обичам -
то е толкова малко...
Аз те белязах с тежко отличие -
да не бъдеш никога жалък
дори, когато си победен,
да знаеш това, което аз не зная,
да бъдеш по- умен и по- добър от мен,
да се втурваш в света
като в голяма вода
и да го преплуваш до края.
Небето с плещи да удържиш,
когато над мен се събаря
и пак силата ти да не ми тежи-
да си въздух, когато криле разтварям!

Нека някой ме мрази,
нека други ме лъже,
нека ме предаде приятеля-
само ти, ти си длъжен
да си истински като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
върху вярата си те разпънах...
Ти, от моята любов белязания,
върви, без да се препънеш!
-------------------------------------------------------------------
(Христо Караславов)

КОГАТО ИВАН СРЕЩНЕ МАРИЯ
в някой стол, кафе, или районна килия,
той е малко стипчив- като шепа глогинки
и така е, защото често няма стотинка,
но нима това може очите да скрие,
песента да прокуди, радостта да убие,
когато Иван срещне Мария...
И вървят по улиците - все още живи,
не много богати и не много красиви,
и богати, по- точно, на фосфат и нитрати
и на други екстракти от химкомбинати,
но нима това може очите да скрие,
песента да прокуди, радостта да убие,
когато Иван срещне Мария...
И след това я изпраща. И е малко смутен.
И тя е малко смутена, за това, малко студено,
тя му казва: " Извинявай! Не те каня в къщи..."
защото си спомня, как баща й се мръщи,
че вместо да търси реализация,
тя кръстосва града с разни ахмаци
и това натъжава Мария.
Но какво значение, че има инфлация
и бюрокрация, и ликвидация,
и вековни комплекси за цялата нация,
и дори подобие на демокрация,
когато в шест, преди да стъмни,
в някой стол, кафе, или на някакви стълби
Иван ще срещне Мария...
И кой би могъл да я затвори в кутия
тая смешна и странна, и случайна магия,
когато Иван срещне Мария.

Това трябваше да е втемата "топ 5...", ама... Rolling Eyes

Джулия

Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,
Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,
О моя Джулия!
Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,
Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,
О моя Джулия!
Много дни лунните пътеки ще блестят
Много дни чайките самотно ще крещят
Много дни ще се сърдят морските вълни
Много дни, много дни без тебе ще боли..
Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,
О,Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,
О моя Джулия!
Много дни лунните пътеки ще блестят
Много дни чайките самотно ще крещят
Много дни ще се сърдят морските вълни
Много дни, много дни без тебе ще боли..
Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,
Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,
Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,
О,Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,
Джулия!
---------------------------------------------

http://www.vbox7.com/play:c3074462

Есенна приказка

Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тая вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
(нали и руси циганки има?) -
и ще ти гледам на ръка.
...Ох, чорбаджи,
пътят ти е много лъкатушен:
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястеб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача,
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат:
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръца ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...
Не си издърпвай ръката!
Не искам и сега да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твойта гореща,
твоята мъжка десница...
Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твойте устни вместо жълтица.

Станка Пенчева

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

Колко мъдро обясняваш любовта, а край теб пространството е пусто,
чувството обърква мисълта, мисълта смирява всяко чувство!
Георги Константинов Embarassed

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Георги Константинов

ХуЛитер Записан(а): Jul 17, 2013 Мнения: 15

Наистина много добри произведения.

ХуЛитер Записан(а): May 06, 2006 Мнения: 14

Любовта ми е всмукателна помпа

Любовта ми е любовник от железария.
Какво търсиш, моя любов?
Вакуумна помпа?
Хайде да празнуваме годишнината си
с всмукателна помпа,
всмукване, отпускане
всмукване, отпускане
нон-стоп.
Хайде да сканираме семейния албум
с метален детектор.
Вградена любов,
подземна,
археологическа.
Фрагмент от светкавица
заслепяваща в минната шахта.
Любовта ми е любовник от лигнит,
торф от мъртви езици,
трева никнеща между зъбите,
индустриални растения,
открити рудници.
Вакуумна помпа да изпразни празнотата.
Любовта ми е любовник от инструменти
за копаене в дъжд.
Преди три хиляди години изработих за теб
това парче злато,
птицата, която отлита,
стълбите, които се снишават
към дъното на бутилката.
Любовта ми работи всеки ден,
по цял ден любовта ми работи.
Даже по празници,
като химн, любовта ми работи.
Мистериозно тяло е любовта ми.
Всичко се завърта около въртеливата й риза.
Кожата на тромпетист,
нищо не се утаява върху потта й.
Тя влезе във видеоигрите,
поднесе се на Девата, моя любов,
изстрелвайки нокти от устата си,
силата, която имаме,
духът,
плюнката разсичаща,
острието на Божия нож.
Бе създадена за приключение, моя любов.
Никой не можеше да обсажда като нея.
Тя носи скрита глициния,
неуморно помпащи цветя.
Прави трансфузии на облак.
Създава всичко
унищожава всичко,
моя любов.
Ето я, тръгва да инсталира вакуумни помпи сред
празнотата.
Нейните са нежна жестокост
освобождаваща птици в устата,
коне в морското конче
не тук, моя любов,
не ме изкопавай тук,
там,
под купчината от черупки,
под олтари
под гербове
под избледнели надписи,
в недостижимото,
сложи помпа там
в недостижимото.
И ти, скала от скръб, може да стоиш отстрани.
Стоиш отстрани, защото всичко ще бъде унищожено
от моята любов.

Мануел Ривас

Превод от галисийски: Цветанка Еленкова

някъде, където никога не съм бил, далеч отвъд
всякакъв опит, очите ти са пропити с тишина:
в най-крехкия ти жест има нещо, което ме обгръща
или което не мога да докосна, защото е прекалено близо
най-беглият ти поглед ме разлиства
въпреки, че съм стиснал себе си като юмрук,
ти винаги ме разтваряш листенце по листенце както пролетта
(докосва умело, загадъчно) първата си роза

или ако искаш да си близо до мен и аз
животът ми ще се затвори много красиво, внезапно,
сякаш сърцето на цветето си представя
как снегът внимателно се спуска навсякъде

нищо, което можем да докоснем в света, не се равнява
на силата на твоята деликатност: която
ме покорява с цветовете на земите си,
носейки смърт и вечност с всеки дъх

(не знам кое в теб затваря
или разлиства; само нещо в мен разбира
че гласът на очите ти е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце

Е.Е. Къмингс (все ме тика да го кажа - ееееее, Къмингс! ама как ги написа такива, че и преводът да не ги навали-развали ... обаче не знам чий е в случая)
Smile

ВСИЧКО

Издръжлива съм колкото яйце на червеношийка,
падащо от гнездото
двайсет фута над земята.

Единственото ми спасение
е в малкото момче отвъд улицата,
което колекционира странности и свършеци.

Лора Гилпин

превод Данила Стоянова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите