Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: buildingsolemio
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13881

Онлайн са:
Анонимни: 189
ХуЛитери: 2
Всичко: 191

Онлайн сега:
:: Albatros
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2020 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Да постигнем свобода поне колкото калинките и пеперудите
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
pinyo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 22, 2004
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 03 Фев 2004 22:27:24 » Да постигнем свобода поне колкото калинките и пеперудите Отговори с цитат върни се горе

Бих искала да споделя възторга си от творчеството на Керана Ангелова, в случая от последния й роман “Елада Пиньо и времето”. Литературният критик Михаил Неделчев го поставя до най-доброто в съвременната литература, издадено в последните години. Това може да е лично негово мнение, може да е просто акт на куртоазия. Не мога да отпечатам романа в този сайт, съжалявам. Мисля обаче, че това, което ми разказа самата авторка, е по-ценно от всичко, което може да се каже и ще позволи и на вас да се докоснете до нейния свят.

Керана Ангелова:
Да постигнем свобода поне колкото калинките и пеперудите

Важното е да превърнеш мечтата си в религия, казва писателката

КЕРАНА АНГЕЛОВА е родена в Странджа, най-мистичната от българските планини. Велека, реката на нейния живот, има най-чистите води и до ден днешен, това е научно доказано. Понеже е пила с шепи от нея, Керана се смята за най-щастливият човек, получил от Бога рождено място. Тя смята, че не би написала стиховете си, повестите и романа такива, каквито са, ако е била родена другаде…
Керана Ангелова е автор на стихосбирките “Лято”, “Подземна река”, “По-беззащитни глухарчета” и на повестите “Зана” и “Папазини”. Премиерата на новия й роман “Елада Пиньо и времето” ще бъде на 29 май в Художествената галерия в Бургас.

- Споделяла си, че повестта “Зана” си я написала на един дъх, в почти трансово състояние, само за 11 дни. Как написа новия си роман “Елада Пиньо и времето”?
- Този път беше доста по-различно. “Зана” сама се пишеше, а аз я следвах неистово. Говоря за онази творческа треска, която обзема пишещия, докато сътворява разни истории. Те и него самия изненадват като краен резултат.
Романа написах в продължение на няколко години, също в творчески унес, но някак по-търпеливо. Не исках да бързам, за да бъде удоволствието от писането по-дълго. Но крайният резултат и този път ме удиви – мили Боже, как пък съм го измислила всичко това…
- В книгите ти има и исторически моменти, макар и на философска основа. Какво е преселението в рамките на един човек?
- Каквото е то и в рамките на един народ. Обратно изречено е съвсем същото. Двама от героите на романа разговарят по следния начин: единият казва, че онова, което се случва по време на война с всички хора едновременно, това е важното; другият възразява – не е важно какво се случва с всичките хора, важно е какво се случва с в с е к и човек.
Все пак, преселението, бежанството в рамките на един човек е по-трагично, по-непреодолимо и съкрушително поради факта, че е по-самотно. Иначе той споделя обща съдба, така по-лесно се надмогва загубата.
- Времето река ли е, има ли край?
- И реката има край, ако пресъхне. Мисля, че собственото си вътрешно движение човеците наричат време – не е то просто мръкване и съмване, не е ритмичната смята на тъмно и светло, а е онова, което се случва в нас. Когато пресъхне реката на живота ни, свършва времето. Е, тогава не отминаваме ли самите ние, а не времето? А щом то не отминава, значи не е онова, което сме измислили, че е.
- Рожденото място, реката на детството – докъде отвеждат?
- Рожденото място, реката на детството? Отвеждат ме обратно при себе си, милостиво и състрадателно. Странно, наистина, край всяко село тече по една река и по брега й децата, докато играят, неусетно порастват към небето. Повече от всичко съм обичала своята река. Някакво необикновено привличане е – да се надвесиш над зелената вода и съзерцавайки я, да изгубиш представа за реалността. Сигурно се е случвало на мнозина – човек стои насред реката, до колене във водата и уж стои, а се движи, тече. Тече!…
- Какво е общото между Зана и Елада Пиньо? За къде във времето /си/ пътуват героините ти?
- И Зана, и Елада Пиньо са онази в мен, която понякога, обикновено докато пиша, пускам на свобода. Както казва Елада Пиньо, “може да сме обикновени и невежествени, но от свобода разбираме поне колкото пеперудите и калинките…” Казва го, защото е расла в Странджа, вдън горите й тилилейски.
Мисля, че героините ми във времето /си/ пътуват към онзи миг, в който може би ще научат най-важното, единственото, заради което си струва да го има човешкият живот. Пътуват към Смисъла. Защото, ако не съществува отговор на въпроса за Смисъла, излиза, че сме една измислица, нечие космическо бълнуване. Не е възможно. Протестирам всеки път срещу себе си, щом си позволя да изгубя вяра в съществуването на Смисъла. Не е възможно в толкова дребни неща от живота да намираме смисъл, а самият Живот да е безсмислен!
- А ти за къде си се запътила? Какво очакваш от времето /си/?
- Надявам се, към следващите си героини – неподозирани още, тайнствени, бъдещи. С други думи, към онази в мен, която някой ден отново ще пусна на свобода. Защото, нали тъкмо тя е, която разбира от свобода, поне колкото калинките и пеперудите! Вярвам, че докато е съзерцавала зелената вода на своята река, неусетно е пораствала към свободата си. Писането е моята Свобода. Виж само, в четири изречения колко пъти повторих тази дума! Забелязваш ли, че и тя започва с главно “С”?
- Какъв е Смисълът на Свободата?
- Самата Свобода – да паднат от теб оковите на обстоятелствата.
- Кога хората говорят на един език и какви са неговите изразни средства?
- Най-пълноценно, най-хармонично и най-извисяващо е, когато хората разговарят на езика на изкуството. Това е най-невероятното общуване. Наскоро за пореден път зачетох Антоан дьо Сент Екзюпери. Французин, мислел на френски, пишел на френски, превели го на български, на всичкото отгоре отдавна го няма между живите, а щом само поискам, така добре си разговаряме двамата!… Музика, поезия, живопис – и изчезва необходимостта от банално общуване. Но този език е само за празник, наистина. Делничното е, което ни разделя. В делника са изпитанията, грешките ни, страховете ни, съмненията – различните ни езици в крайна сметка. Вавилонската кула продължава да стои строена-недостроена между небето и земята. Стърчи в мисленето, във въображението на хората, в общуването им.
- Има ли спасение?
- Щом има Спасител, със сигурност има Спасение. Освен това, в художествената литература има и един Колфийлд, спасителя в ръжта. Той толкова рано е открил Смисъла си, този до болка прекрасен Колфийлд – в края на узрялата нива от ръж, на ръба на внезапната пропаст да стои цял живот и да СПАСЯВА малките и невинните, които са се изгубили в ръжта. От това по-красива мечта не съществува нито в литературата, нито в живота. Колфийлд може и да не застане на ръба на пропастта в конкретен смисъл, това е предимно метафора, но бидейки собственик на подобна мечта, той има нагласата да бъде Спасител и в житейските ситуации.
Важното е да повярваш в мечтата си, да я превърнеш в своя религия, в собствена, а не в общовалидна вяра. Нескромно ли ще бъде да цитирам от романа си?
- Напротив.
- “Боже, Божей, не разбираме Божествения ти замисъл не защото е сложен, а защото е гениално прост, но за да го проумеем, вяра не ни достига, в я р а, на нас главите ни се пръскат да размишляваме, а вярата не приема размишленията не защото са безрасъдни, но поради туй, че тя превъзхожда всякой размисъл, казал го е Йоан Златоуст, казвам го и аз от собствен опит, защото какво ли през главата ми не мина, какви ли златоусти хора не срещнах, но вярата още не ми достига…”
Ако всички превърнем мечтата си за добро в собствена вяра, то със сигурност ще постигнем и една вяра за всички, общовалидна.
- Ако искаш да те разпознаят след години, с какво да бъде?
- Появиха се от мене Карина и Невена, от Карина се появи и една Марианка. И всички те носят и нещо мое. Като прибавим Зана, Елада Пиньо и, дай Боже, бъдещите ми героини, в тях да ме разпознаят. Дай Боже! Ако в това е Смисълът – пак има Смисъл!
Разговаря: Румяна Емануилиду
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1445
Място: България

МнениеВъведено на: 22 Май 2004 16:07:41 » Доволна съм Отговори с цитат върни се горе

че открих темата и прочетох интервюто, Керана Ангелова е творец, съжалявам, че няма да мога да присъствам на четенето на 29, но ще уведомя нашите в Бургас, поне те да отидат.
Благодаря, Пиньо, че сподели с нас за новата книга Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 23 Май 2004 16:34:30 » Успех! Отговори с цитат върни се горе

Желая успех на книгата!Да стигне до всички сърца!
Поздрав! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pinyo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 22, 2004
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 29 Май 2004 23:48:14 » Отговори с цитат върни се горе

Blagodarja za interesa. Sas sigurnost sega knigata moje da se nameri v knijarnica "Nisim" na bul. "Vasil Levski" v Sofia.
A za tova, che malko sled kato publikuvahme interviuto, knigata stana Roman na godinata, e pomognala sas sigurnost i polojitelnata energija na vashite otzivi
Smile))
Laughing
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com