Ягодов, луничав, с дупка в средата...

Ягодов, луничав, с дупка в средата...

В началото на приказката изобщо и въобще няма никакви ягоди, а само цветя, цветя, цветя и пак цветя. Бели, бели, всичките до едно със златни копчета. После долитат пчелите. Те са от тези пчели, дето най-много обичат да играят на топчета, на копчета и други такива работи, с които хем да си играеш, хем да ги размениш, ако си пожелаеш. Тези пчели страшно много харесват златните копчета. И веднага започват да се пазарят: “Така и така, изобщо и накратко, защото и понеже ги харесахме тези златни копчета, ги искаме незабавно и веднага и на часа!”
“Брей! И ние ги харесваме тези златни копчета! Даже повече от вас ги харесваме!”- обаждат се пеперудите - На нас много ще ни отиват тези златни копчета. Вижте ги как само блестят!”
“Гледай ги само колко са нахални! - това е гъсеница със сини вежди и зелени звезди по фланелката. - Златните копчета са мои!“ Тя съвсем не обяснява защо смята златните копчета за свои. Ама никак. Само се обръща с главата надолу под чадъра на зелевия лист. А от там се чува как тя трака със зъби. От яд, разбира се!
А докато пеперудите и гъсеницата спорят, златните копчета блестят ли блестят. Слънцето чак си слага очила, за да ги види по-добре. Дъждът ги лъска с четка, те заблестяват още повече. Цветята се изпъчват от гордост, защото никой няма такива блестящи копчета.
Да, обаче пчелите отново долитат. Не могат така лесно да се откажат от копчетата! “Така и така, изобщо и понеже, защото и такова, ами съвсем накратко: да се разменим! Ето ви шепа лунички - кафяви, почти като златни. Става ли? Такива лунички няма никъде по целия свят! Даже и в неговите околности!” “Чак пък в целия свят?” - колебаят се цветята. Трудно им е да се разделят със златните копчета. А на тях така им се иска да притежават нещо, което няма никой даже в целия свят, даже в неговите околности. “Охо! - не спират пчелите. - Изобщо и понеже...С тези лунички на носа ще бъдете...ще бъдете...Абе, изобщо ще сте супер!” Цветята отдавна мечтаят да бъдат супер и са готови на какви ли не жертви за това. А и с тия копчета приличат на войници в униформа. Все пак, по-друго е да си супер и да имаш такова нещо, дето го няма в световните околности. Пък и кой знае, може да им поникнат нови златни копчета? Ех! Най-сетне цветята се съгласяват и заменят своите прекрасни златни копчета за шепа лунички - кафяви и почти като златни.
Ах, какви лунички! Оглеждат се цветята в дъждовните капки по зелевия лист. Какво пък е това? От там ги гледат розови ягоди, обсипани целите с лунички. Слънцето си потърква очилата, за да ги види по-добре. А от това луничките стават още по-златни, а ягодите - още по-червени. Много време слънцето се взира през своите слънчеви очила към ягодовата градина. Докато накрая се оказва, че долу няма никакви цветя, а само ягоди, ягоди и пак ягоди. Цяла градина с узрели ягоди и всичките - със златни лунички по носовете. Пеперудите танцуват между тях и съвсем не съжаляват, че пчелите им отмъкнаха златните копчета - ей тъй, под носа!
Но като разбира, че размяната е станала без нея, Гъсеницата позеленява от яд и загризва зелевия лист, така, както си е с главата надолу. Получава се дупчица, дупка, по-голяма и още по-голяма, докато накрая остават оголените спици от чадъра на зелевия лист. А през тях се вижда цялата градина с узрели ягоди и всичките - със златни лунички по носовете. Да, да, да, така е: все някога на приказката идва края. Само че този тук е ягодов, луничав, с дупка в средата.

Автор: Весела Засмяна

страхотни приказки Exclamation

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите