Мармаладени, сиропени, а понякога - компотени...

Мармаладени, сиропени, а понякога - компотени....

Търкулва се Нещото по пътечката, до завойчето, след завойчето, чак - до под Кривата круша. Стига, значи, до под Кривата круша. Спира се, заглежда се, заслушва се. Крушата е съвсем крива - същинско завойче, само че - с клони. А по клоните, то се знае - круши. Висят крушите по юнашки фланелки и се набират ли, се набират. Нещото разбира, че те правят мускули. Едни круши са румени, други - зелени-зелени, чак отровни, а има и още по-други - жълти-лимонени, злобни-завистливи. Така е, защото не могат да се наберат както трябва. Напъват се, силят се, ама не става и не става. От това напъване бузите им само пукат: пук! пук!
-Хе-хе! Скоро ще ви наберат ей в оная кошница! - мисли си Нещото.
-Какво си зяпнал! - чува то. - Я си обирай крушите!
Нещото трепва и се свива до набръчканите колена на Кривата круша. “Как да така да си обирам крушите?...” Оглежда се, обръща се, извива се, пипа с лапа гръба си, после ушите - нищо. Нищичко. Никакви круши не са му поникнали. Как тогава да си ги обере? Замисля се Нещото, замисля се, а мислите му като зрели круши покапват по земята. Капят, капят и почти го затрупват целия. Затваря Нещото очи, здраво ги стиска, та да не вижда как мислите му капят като зрели круши. Иначе съвсем и напълно ще го затрупат и тогава...и тогава няма да има никакво Нещо. Ааааа, така не е хубаво! Отваря Нещото едното си око, ама съвсем внимателно и през една дупчица поглежда нагоре.
- Айде, да те няма! Обирай си крушите! - настойчиво повтаря гласът. - Пречиш на тренировката!
И тогава Нещото чува: бух! бух! Не, това не е бухлат бухал, нито пък бухнали бухтички, това са боксовите круши. Бух! Бух! - повтарят те, огъват се насам, огъват се натам, пот тече от челата им. Тренират. Олимпийски шампиони ще стават.
- Че какво пък толкова! - опъва се Нещото като ластик - аз само така, с едното око...
- Щом е с едното - може. - съгласяват се боксовите круши и продължават да тренират по-важно и по-наперено.- Бух! Бух!
“Бухтичките с крушов мармалад са Хубаво Нещо. - Мечтае си Нещото и преглъща.- Сиропът - също. И крушов компот бих похапнал....”
И се заслушва. Защото точно от най-горния ляв клон, над дясната вейка, до клончето с два тъмнозелени листа то дочува музика. Да, това наистина е музика, която кара всички круши да се завъртят около дръжките си така и после - наобратно.....Щом изпълнението свършва, листата зашляпват: пляс! пляс! “Браво! Страдувариус! Страдивариус!” А крушата, наречена Страдивариус, галантно се покланя от най-горния ляв клон, над дясната вейка, до клончето с двата тъмнозелени листа. ....
Покланя се натака, покланя се наиначе. И още по-натака и още по-наиначе. А публиката още по-силно: пляс! пляс! пляс! И от това пляскане на Страдивариус дръжката не издържа и...той полита ни наляво, ни надясно, а право в плетената кошница. Ау! Зачудват се боксовите круши, нахлюпват си тъмни очила, за да прикрият насинените си очи... Гледай го ти, този, как го казваха. Стради...Стради...още мъничко! вари...оня с трудното име...Гледай го ти! Как лети и то - право в целта! И ние можем. Даже още по-добре! И докато кажат това, боксовите круши затварят насинени очи и хоп! право в плетената кошница.
Я, Нещото отваря широко и другото око и гледа: Гледа право пред носа си и вижда плетена кошница, пълна с круши. Едни румени, други - зелени-зелени, чак отровни, а други жълти-лимонени, злобни-завистливи. А помежду тях - Страдивариус - само дето бузите му ожулени. Намества се той и отново засвирва своята музика. А боксовите круши мълчат и само се чува как клепките им мигат: миг-миг.... А когато Страдивариус за миг спира, за да поеме дъх, три круши разбутват останалите и.... запяват. И въздуха наоколо се изпълва не, не с крушов аромат, а с песен. А песента разказва за това как можеш да се родиш на Кривата круша и въпреки това да съумееш да накараш всички макар и за кратко да бъдат щастливи.
Ех, на Нещото не му остава нищо друго, освен да си помечтае. Само че, когато си с празен корем, мечтите са малко по-други: мармаладени, сиропени, а понякога - компотени.

Автор: Весела Засмяна

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите