Сватба в гората

Сватба в гората

Там във близката гора,
бие тъпан, тамбура.
Сватба весела започва -
сватбарите все животни!
Стари сватове Елени,
младият Елен се жени
за красивата Сърна
от далечната гора!
Сватбарите пременени,
всички весели, засмени.
Украсили са с балони
клонки, храсти и пилони,
булчинската пък кола
с малка кукла на Сърна!
Клаксони надават вой
там на острия завой,
дето чакат ги сърните
със трапези припокрити,
с гозби всякакви зелени
за сватбарите Елени
и за кума стар Лисан,
и за стария Вълчан,
за Лисицата кума,
и Еленова сестра!

Но преди да стигнат там
случи се беда голяма.
От близкия дълбок дол
излезе Глиган с дебел кол!
Той на пътя им застана,
дигна кола във закана:
“Бързо спирайте колите
и ми давайте парите!
Три дни нищо не съм ял,
керванът ви ще изям цял!”
И сватбарите засмени
в свойте хубави премени,
пръснаха се от уплаха
и Сърната се разплака.
Но кумицата Лисица
бързо сватбарите слиса:
- Чакайте, къде така,
хукнахте из таз гора.
Тоз глиган е наш другар,
да го поканим за сватбар.
- Хайде, качвай се в колата,
че ни чака там софрата.
Ще ни нагостят богато,
ще им дадем ний пък злато.

Пак отново през горите
бързо тръгнаха колите.
И заведоха Сърната
на Елена във гората.

Срещнаха ги там със дари
всички весели сватбари,
дадоха им вишнев сок,
банички и кекс с кокос.
Важната Кума Лисица
извади златната парица
и я даде на Сърната -
късмет носела парата,
а пък стария Кумец -
броня срещу зъл ловец.
Кумчо Вълчо подари
агнешко във две тави.

Три дни ядоха и пиха
до среднощ се веселиха.
Танци, хора, ръченици,
играха и птички и мушици.
Веселбата продължи
чак до ранните зори!

Автор: Джена Георгиева Петрова

ХуЛитер Записан(а): May 10, 2004 Мнения: 8

Stihotvorenieto ti e strahotno, imash talant ! Pojelavam ti uspeh !

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите