Приказка за бедния художник

Приказка за бедния художник

Преди много много години в един далечен град млади мъж и жена се оженили се и имали малко добро момиченце. Били много щастливи и животът им се струвал от хубав по-хубав, макар и да не били богати. Дали някой завидял на щастието им, или пък така било писано, аз не знам, но се случило едно от тези неща, за които хората не обичат да говорят.
Бащата се разболял много тежко. Бил не на себе си, бил, както казват, полудял… Не след дълго му минало, но той вече не бил същият – говорел малко, избягвал другите, защото се срамувал и нямал сили да работи, както преди. Хората имали свои си грижи и не можели да го разберат, страняли от него и той ставал все по-самотен и тъжен. Скоро останал съвсем сам – семейството, което бил създал се разделило. Но въпреки нещастието, му останало нещо, което да стопля душата му – обичта на неговото момиченце. Тя вече била пораснала и винаги, когато можела, идвала да го навести, защото страдала от раздялата на родителите си. Може би нейното детство не било така безгрижно, както на другите деца, но тя знаела, че единственият начин да бъдеш истински щастлив, е да даваш радост на тези, които обичаш. Бащата наистина много се радвал, че тя не го е забравила и също гледал да й се отблагодари с нещо. И понеже бил много беден и не можел да е й даде друго, той рисувал за нея картини. Било му много тр
удно, защото не умеел да рисува изкусно, както художниците, които се били изучили в прочути школи, но въпреки това продължавал, защото знаел, че само така може да зарадва своята малка добра дъщеря. Един ден в града им пристигнал известен ценител и търговец на картини. В една голяма галерия всички художници от града били изложили своите най-хубави рисунки и всеки се надявал, че ценителят ще хареса именно неговите и ще пожелае да ги откупи. Дълго обикалял той и за всички ставало ясно, че вкусът му е наистина много изтънчен. В самият край на залата, в един полутъмен ъгъл, своя картина се осмелил да окачи и самоукият художник. Той не си и помислял, че ще има щастие, защото малко били хората, които харесвали неговите рисунки, а и никой досега не бил купувал картина от него, но все пак знаел, че ако му провърви, ще може да зарадва дъщеричката си много повече. Неочаквано ценителят се спрял пред неговото платно и дълго и внимателно започнал да го оглежда. На художникът му се струвал
о, че той ей сега ще избухне в смях и съжалил, че се е усмелил да се нареди сред другите художници, но каква била почудата му, когато чужденецът го попитал за цената и дали има и други картини, които може да разгледа. Бедният човек първо не повярвал на ушите си, а после изобщо не поискал много пари, но ценителят отказал да даде толкова малко и заплатил толкова, колкото художникът не бил виждал на куп през живота си. Скоро той станал знаменитост. Много млади художници идвали, за да научат нещо от него и хората започнали да се гордеят със своя съгражданин. Той вече не се срамувал за това, което му се било случило и можел да се радва на живота така, както всеки друг. Разбира се, скоро разделеното семейство се събрало и вече можело да живее много по-добре, отколкото когато и да е било. Най-щастлива била дъщерята, но никой не знаел, че именно тя е причината всичко отново да бъде, както в приказките.

Автор: Момчил Панайотов Танчев

приказка си написал, от живота почерпен сюжет Smile

,
добре, че се е намерил ценител да оцени художника клет Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2004 Мнения: 2

доста друго е в живота -
доизмислен е сюжета клет
но зарадвах аз човека
... забравете тоз сакат куплет Confused

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите