По предложение на Midnight_Witch

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Уичи даде чудесна идея: да си преведем творби на Ника Турбина.
Включете се, дами и господа! Това не е състезание.
Кеф е.

Престрашавам се с първото:

Аз съм пелин

Аз съм пелинът-билка,
по устните горчилка,
в думите горчилка,
аз съм пелинът, билка...
И над степта съм стон.
От ветровит кордон
скършено е то-
тънкото стъбло...
В болката родена
нагарчаща сълза.
Падне ли в пръстта-
аз съм пелин.Трева...

---------------------------------
Оригиналът:

Я -полынь-трава

Я-полынь-трава,
Горечь на губах,
Горечь на словах,
Я - полынь-трава...
И над степью стон.
Ветром окружён
Тонок стебелёк,
Переломлен он...
Болью рождена
Горькая слеза.
В землю упадёт-
Я- полынь-трава...

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

Благодаря на Уфф ,че се отзова на молбата ми .Смятам че Ника Турбина е гениална поетеса , чийто живот свършва ,както обикновено свършват гениите -в мизерия и прекършен. Надявам се че ще ви бъде интересно да научите повече за нея и за прекрасните стихове ,които са оцелели. За съжаление голяма част от творчеството й е унищожено.

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

midnight_witch написа:

Благодаря на Уфф ,че се отзова на молбата ми .Смятам че Ника Турбина е гениална поетеса , чийто живот свършва ,както обикновено свършват гениите -в мизерия и прекършен. Надявам се че ще ви бъде интересно да научите повече за нея и за прекрасните стихове ,които са оцелели. За съжаление голяма част от творчеството й е унищожено.

Ами хайде де, стига сте ни държали в напрежение, кажете нещо повече! Razz

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

Престрашавам се и аз. Преводът е на прима виста, но...:

Защо, когато мине времето...

Защо, когато мине времето
детството прогонваме от себе си,
защо избързваме старателно
на дните радостта им да прекрачим?
И втурваме се да растем, и бързаме,
през годините като на сън препускаме...
Спри за миг, огледай се в полята-
забравихме да вдигнем от земята
мечтите си за кораби и алени платна,
за приказки, за нас стаени във тъма...
По дните-стъпала аз ще изтичам,
към всичките изгубени години,
детството си ще прегърна,
живота свой ще върна.

Оригиналът:

ЗАЧЕМ, КОГДА ПРИДЁТ ПОРА...
Зачем, когда придёт пора,
Мы гоним детство со двора,
Зачем стараемся скорей
Перешагнуть мы радость дней?
Спешим расти, и годы все
Мы пробегаем, как во сне...
Остановись на миг, смотри -
Забыли мы поднять с земли
Мечты об алых парусах,
О сказках, ждущих нас впотьмах...
Я по ступенькам, как по дням,
Сбегу к потерянным годам,
Я детство на руки возьму,
И жизнь свою верну.

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

0805 написа:

Престрашавам се и аз. Преводът е на прима виста, но...:

Защо, когато мине времето...

Защо, когато мине времето
детството прогонваме от себе си,
защо избързваме старателно
на дните радостта им да прекрачим?
И втурваме се да растем, и бързаме,
през годините като на сън препускаме...
Спри за миг, огледай се в полята-
забравихме да вдигнем от земята
мечтите си за кораби и алени платна,
за приказки, за нас стаени във тъма...
По дните-стъпала аз ще изтичам,
към всичките изгубени години,
детството си ще прегърна,
живота свой ще върна.

Оригиналът:

ЗАЧЕМ, КОГДА ПРИДЁТ ПОРА...
Зачем, когда придёт пора,
Мы гоним детство со двора,
Зачем стараемся скорей
Перешагнуть мы радость дней?
Спешим расти, и годы все
Мы пробегаем, как во сне...
Остановись на миг, смотри -
Забыли мы поднять с земли
Мечты об алых парусах,
О сказках, ждущих нас впотьмах...
Я по ступенькам, как по дням,
Сбегу к потерянным годам,
Я детство на руки возьму,
И жизнь свою верну.

НИКА В ДЕТСТВЕ: девочка - вундеркинд

Посрещнах те с радостни възгласи за включването! Дай лапа! Опитвам се да "крадна" едно фото на Ника, но май не се получава(
И аз ще помоля Уичи да пусне инфо за това чудо на природата!
Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

http://turbina.felodese.org/

Тука може се видят интересни неща...

Ошашавихте ме с тази идея!!! Smile

))
Продължавам да се тормозя с преводите... Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 21, 2006 Мнения: 160

Благодаря на midnight_wich за възможността да погледна текста на Ника, а после да видя и Ника - в цялата необятност на скършения й полет (спомних си падащата птица от "Синята спирала" на Радичков)...Включвам се с опита си върху първото, което ми показа Ем и с едно от последните на Ника, което може да прозвучи и като нейна епитафия:

Аз на тебе се надявам.
Запиши ми стиховете.
Ако не, ще ми се случи
нощ без сън.
Събери ми страниците
във дебелата тетрадка,
аз пък после
ще опитам да ги разбера.
Само, чуваш ли,
недей оставя ме сама -
ще ми се превърнат
стиховете във беда.

Я надеюсь на тебя.

Запиши все мои строчки.

А не то наступит точно

Ночь без сна.

Собери мои страницы

В толстую тетрадь.

Я потом

Их постараюсь разобрать.

Только, слышишь,

Не бросай меня одну.

Превратятся

Все стихи мои в беду.
---------------------------------------------

Огнен ден,
а в очите тъма.
Недорисувани са мойте платна.

Днем с огнем
Аж в глазах темно.
Не дописано мое полотно.

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

Още един превод...

Можете ли с пръсти да чуете дъжда?
Лесно е.
Докоснете с ръка кората на дървото
от допира ви тя ще потрепери,
като мокър кон.
Докоснете с ръка
на нощния прозорец стъклото,
Чувате ли?
То се страхува от дъжда,
То трябва мен да пази
от мокрите капки
Капките ще ги погаля с пръсти
през стъклото.
Дъжд!
Врата, чуй ме, врата,
Освободи ме!
Улицата е пълна с камбанени ручеи.
Искам с пръсти да чуя дъжда
За да напиша музика

Оригиналът:

Вы умеете пальцами слушать дождь?
Это просто.
Дотроньтесь рукой до коры дерева,
И она задрожит под вашими пальцами,
Как мокрый конь.
Дотроньтесь рукой
До оконного стекла ночью,
Вы слышите?
Оно боится дождя,
Но оно должно охранять меня
От мокрых капель.
Я поглажу капли пальцами
Через стекло.
Дождь!..
Дверь, послушай, дверь,
Отпусти меня!
Улица полна звона ручьев,
Я хочу пальцами услышать дождь,
Чтобы потом написать музыку.
(1981)

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Так держать, момичетаааа!

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

Още едно

И подходящо за изключително приятното ни занимание
(за което благодаря на Уичи и Уфф) Smile

)

Преведоха стиховете
на чужди езици.
Все едно преминават
слепите улица:
Струва им се -
опипом ако вървят
така от беда
себе си ще спасят.
Чуждите езици –
стихове слепи
Трябва да се водят
иначе, няма пътека

Оригиналът:

Перевели стихи
На языки чужие.
Так переходят
Улицу слепые:
Им кажется,
Что, ощупью идя,
Они спасают
От беды себя.
Чужие языки -
Слепые строки.
Им нужен проводник,
Иначе нет дороги.
(1984)

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

първо искам да подчертая , че никога не съм превеждала и смятам че е доста по сложно от това ,да изразиш чувствата си. не знам как съм се справила, благодаря за помощта на Жива и Уфи.Освен това обещавам след като се свържа с преводачката да ви разкажа за Ника Турбина и нейният кратък и трагичен живот.Тя заслужава уважението ни. Стихът ,който се опитах да преведа в съвсем свободен превод държа да отбележа е писан от Ника на 8 години.ще ви кажа само накратко , че момичето започва да шепне нощем и да се мята неспокойто , докато майка й баба й разбират , че тя шепне стихове...и след съвети на психиатри и психолози започват да ги записват в тетрадки.Ника е смятана за детето чудо в Съветският съюз и втората руска поетеса след Анна Ахматова получила пристижният приз Златен лъв във Венеция.Загива трагично на 27 години ,така и неясно до днес от убийство или самоубийство.Ето и стихът:

Я, как сломанная кукла.

Только слышу, мне под утро

Тихо сон шепнул:

"Спи, родная, долго-долго.

Годы пролетят,

А когда проснешься,

Люди снова захотят

Взять на руки,

Убаюкать, просто поиграть,

И забьется твое сердце…"

Только страшно ждать.

аз съм като счупена кукла
само слушам
а пък преди утрото
тихо шепнеше сънят:
спи прекрасна
дълго дълго спи
и годините ще отлетят
а когато се събудиш
в моите ръце
от приспивната ми песен
ще танцува
ще забие твоето сърце…
Само страшно е да чакаш

Много ме заинтригува темата откак я открих в дир-а. Тогава прочетох за първи път стихове на Ника Турбина. Искаше ми се да преведа нещо светло нейно, не са много светлите. Никак. Но нямам този опит. Пробвам с едно съвсем мъничко стихче.

Ние с теб говорим
на различни езици.
Буквите са същите,
думите са си чужди.
Ние с теб живеем
на различни острови,
при все във дом един.

Мы говорим с тобой
На разных языках.
Все буквы те же,
А слова чужие.
Живем с тобой
На разных островах,
Хотя в одной квартире.
(1983)

тук много ме затрудни последния ред - доста се чудих коя е най-точната дума за да преведа "квартира" - дом или къща, все пак "дом" е натоварено и с духовно значение

Marta написа:

тук много ме затрудни последния ред - доста се чудих коя е най-точната дума за да преведа "квартира" - дом или къща, все пак "дом" е натоварено и с духовно значение

ne ja prevezhdaj - "квартира" e i na bxlgarski

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

благодаря на Стрина Злата от dir.bg ,за труда който е положила за превода и интересната информация,благодарение на която разбрах за Ника Турбина , за гениалният й кратък живот, за това как таланта винаги умира в полет, бръснещ и последен.Лично аз ще бъда щастлива ако всеки от вас, който може да добави каквато и да е била информация или превод.

умира талантливата поетеса Ника Турбина.
Съвсем случайно попаднах на материал и се оказа, че днес е завършил животът й.

За тези, които не са чували името й, няколко думи:

“Животът на очарователното момиче, започнало да пише стихове от четиригодишно, предизвикало възторга на целия Съветски съюз, е бил изпълнен с драматизъм. Към 15-ата си годишнина Ника вече почти не общува с майка си, която се омъжва и се отчуждава от дъщеря си. На 16 години се омъжва и самата Ника - за италианския плейбой Джовани, на 76 г., но скоро се разделят и тя с облекчение се връща вкъщи. Стиховете на Ника, кратки като живота й, се четат не само у нас /в Русия - б. м./. Във Венеция я награждават с престижния приз “Златен лъв” и тя става втората съветска поетеса след Анна Ахматова, получила тази награда.
В живота я обкръжават вечно пияни неудачници, които и стават нейна съдба. През 1996 г. тя опитва да се самоубие, скачайки от 5 етаж. По щастлива случайност остава жива - благодарение на едно дърво.”
На 11 май 2002 г. Турбина загива, падайки от прозореца на петия етаж. В моргата тялото й е държано 8 дни. През цялото това време мъжът, с когото живее - Ал. Миронов, пие непрекъснато. Преди кремирането, за да се простят с нея, са дошли 4 алкохолици и случайно научилата за погребението Алена Галич / дъщеря на известния бард/ със сина си.

В линка - интервю с Ника Турбина - на руски.

http://www.eg.ru/Print.mhtml?PubID=2629&Part=29

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

.. Ника е родена на 17 дек. 1974 г. Била странно и необщително момиче... задаващо не по детски сериозни въпроси... На две години неочаквано пита баба си: “Има ли душа?” Любимото й развлечение било дълго да стои пред прозореца или да разговаря с отраженията в огледалото. А още при малката Ника идва Звукът. Именно така тя наричала звучащия неизвестно откъде глас, който й диктувал строфите, които след известно време щели да я направят известна в цял свят.
Съседите й винаги са смятали, че всички Турбини не са съвсем наред, и съветвали децата си да не дружат с Ника. Впрочем тя никога особено не се е измъчвала от самотата. От дете страдала от бронхиална астма. Малко хора знаят, че астматичните пристъпи могат да предизвикат у малките деца страх от заспиване. По думите на родителите до 12 години Ника въобще не спяла. Стояла в леглото... дишайки тежко и шепнела нещо на някакъв неясен език. Оказало се, че това били стихове.
Стихове, трудно разбираеми дори за възрастен, неизкушен от поезията човек, изглеждащи като заклинания и затова така плашещи майка й и баба й. “Това можеше да се случи когато и да е, но най-често ставаше през нощта. Тя викаше мен и майка си и заповядваше “Пишете”. Стиховете като че ли напираха отвътре и не й даваха покой.”

Глазами чьими я смотрю на мир?
Друзей? Родных?
Зверей? Деревьев? Птиц?
Губами чьими я ловлю росу,
С упавшего листа на мостовую?
Руками чьими обнимаю мир,
Который так беспомощен, непрочен?
Я голос свой теряю в голосах
Лесов, полей, дождей, метели, ночи...

(През чии очи гледам света?
На хората? На моите близки?
На животните? На дърветата? Птиците?
С чии устни улавям росата
от листа, паднал на асфалта?
С чии ръце прегръщам света,
така беспомощен, нетраен?
Гласа си губя в гласовете
на лесовете, долините, дъждовете, бурята, нощта...)

Първата реакция на майка й била шок. Тя започнала да води измъченото от безсъние момиче по лекари. На всичките й въпроси: “Откъде е талантът й” и “Как да накарам детето да не пише?” лекарите само вдигали рамене - “какво можем да направим, като пише - да пише. А пък астмата трябва да се лекува.”
Изглежда някой е посъветвал Турбини да покажат на поети специалисти творчеството на момичето.
Бабата на Ника си спомня: “Юлиан Семьонов откри Ника. При това се отнесе с доброта, нежност и желание да помогне.” Тогава Ника била на 7 години... Знаменитият писател... прочел няколко стихотворения и възкликнал: “Но това е гениално!” А след месец по негова молба дошла кореспондентка на “Комс. правда”, която написала статия за гениалното момиче поетеса. На 6 март 1983 г. се публикуват първите й стихове. Един ден Ника се събудила известна.

«Чичо ЖЕНЯ»
Следва покана в Москва, където тя се запознава с Евг. Евтушенко. От тази среща започва бляскавият възход на малката поетеса на поетичния Олимп. Дуетът Турбина - Евтушенко често се изявява по телевизията. Малкото момиче седи на висок стол, клатейки си краката във въздуха, и мило изговаря “моето творчество”, а Евг. Евтушенко говори за нея “този поет”. Той настоява именно за определението “поет”. Не поетеса, млад талант, а “велико чудо - дете поет!”
В края на 84 г. излиза първата й стихосбирка “Чернова”. Според думите на Евтушенко - детето е като чернова на човека...
А по-нататък, не без помощта на чичо Женя - пътувания из цялата страна, рецитали, поетични концерти. “Водеха я да рецитира по почивните станции за 150 рубли”, с ужас си спомня бабата на Ника, която я съпровожда през всичките и пътувания в чужбина. Излиза плоча с нейни стихове, снимат няколко филма, името й не слиза от вестниците, превеждат я на десетки езици.
Слабичкото момиче с прическа като на Мирей Матьо, с очарователна бенка над устната и маниери на звезда, било забавно. Ръкопляскали й не само в СССР, но и в Италия, САЩ... В Колумбийския университет даже се провежда конференция за техниката при превода на нейните стихове. И като кулминация - пътуване във Венеция на фестивала “Земята и поетите”, където получава най-престижната награда в областта на изкуството - “Златен лъв”. Турбина е втората руска поетеса, удостоена с тази награда. Първата е била великата Ахматова, вече над 60-годишна, а Ника току-що била навършила 12.
Специалистите психолози, заинтересувани от поетичния феномен, предупреждават Евтушенко, че толкова ранни публикации и световна известност могат да окажат сериозно влияние върху неукрепналата психика на детето.
Едва след смъртта на Ника се появява мнение, че Евтушенко, всъщност неин продуцент, импресарио, е използвал феномена Ника само за собствена реклама, за да изплува и неговото позабравено име на гребена на славата на малолетната поетеса.
Много е вероятно. Щом Ника навършва 13, Евтушенко започва да се отчуждава от нея.
Престава да я кани, да звъни. Отговаря на журналистите “Ако престане да пише, тогава защо е нужна?”
А Ника продължавала да се надява на своя кумир....

Евгений Александрович!
Хотелось написать
Цветным фломастером:
3 - зеленым,
Д - красным.
Здравствуйте!
Но радуга цвета
Куда проще радуги слов.
Рев мотора, самолета зов.
Не хватило времени
Ни у меня, ни у вас,
Тайна одиночества -
Вечен час…
...

(Eвгени Александрович!
Исках да напиша
с цветен флумастер:
З - със зелено,
Д - с червено,
Здравейте!
Но цветната дъга
къде по-проста е от дъгата на речта.
Шум на мотор, зов на самолет,
Не стигна време,
нито на мен, нито на вас,
Тайната на самотата -
Продължаващ вечно час...)

Тя будела възхищение и умиление. Не минавало и без откровена завист. Подозирали фалшификация. Смятали, че майка й - неуспяла поетеса - представя свои произведения за написани от Ника.... Наистина, откъде у седемгодишно дете могат да възникнат чувства, разбираеми и достъпни само за възрастен човек с богат жизнен опит?
Самият Юлиан Семьонов, открил за света малката поетеса от Ялта, при подготовката на материала за нея проверява дали не това не е мистификация.
С тази толкова ранен поетичен талант се заемат психолози, педагози и даже екстрасенси. Казвали, че Ника е извънземна, влязла в контакт със същества от паралелен свят, които използват момичето като своеобразен рупор. Сиреч - не пише тя, а поет от паралелния свят, момичето само превежда на човешки език продиктуваните й мисли. Тялото й е само жилище, клетка, а истинският му господар е същество от паралелен свят, както го наричат парапсихолозите. “Това същество, от една страна, се е устроило в своя дом /става дума за тялото на човека/, свикнало е с него, а, от друга - отчетливо съзнава, че пребиваването му в него ще доведе този дом до гибел и разруха и това е неизбежно.”
За този ли собственик - господар пише седемгодишното момиче?

…Хозяин мой
Бывает добр
И дверцу
На ночь открывает,
Но сторожем
Он оставляет
Тьму
За невымытым окном.

(... Моят господар
добър е
и вратата
оставя отворена за през нощта,
но слага ми пазач -
мрака
зад неизмития прозорец.)

Имало и такива, които се опитвали да предскажат... датата на смъртта на малката поетеса. Един екстрасенс предсказал, че до 13 години Ника ще пише стихове, а след това ще стане обикновен човек, но едва ли ще доживее до 40 г. Друг умник, по разработена от него формула изчислява, че Ника е пратеник от космоса, нов поетичен гений, по мощ равен на Пушкин и Блок и ще загине на 28 години.
Авторът на тази теория е Георгий Бизяев. Той я излага в писмо до Дм. Галковски, датирано 22.03.92 г.

По-долу е въпросното предсказание.
Обръщали ли сте внимание на следното
1. Пушкин - роден 1799 год. - ум. в 1837 год.
2. Лермонтов - роден в 1814 год. - ум. в 1841 год.
разлика - 15 г., разлика - 41 год.
1. Блок - роден в 1880 год. - ум. в 1921 год.
2. Есенин - роден в 1895 год. - ум. в 1925 год.
разлика от датите на раждане 15 г., разлика 41 год.

Пушкин е по-възрастен от Лермонтов с 15 год., Блок е по-възрастен от Есенин също с 15 г. Лермонтов загива 4 год. след Пушкин /също като него убит/. Есенин умира 4 г. след Блок /също се самоубива/.

...Висшите сили всеки век изпращат в Русия Поет Пророк, който се състои от двама души. Първият поет от тандема /Пушкин, Блок/ извършва духовна революция и загива, но неговата щафета подхваща вторият поет от тандема /Лермонтов, Есенин/, който за 4 ГОДИНИ създава всички свои най-важни произведения... и също загива. И ако Пушкин и Лермонтов са представители на Златния век на руската поезия, то Блок и Есенин са два от най-крупните представители на Сребърния век на рус. поезия.

/Долният абзац е без превод, въобще не можах да се оправя с математиката Wink

/

(…) Попробуем вычислить новых поэтов пророков. (…) Пушкин погиб в 1837 году, а Блок умер в 1921 году. До нового века не хватило 16 лет (1921-1837 = 84 года). Тогда к 1921 году прибавим 84 года и получим 1921+84=2005 год. 2005 год - год смерти нового Пушкина, нового Блока. Но чтобы реализоваться как гениальный поэт надо иметь хотя бы 30 лет, как у Есенина. Тогда новый Пушкин родился в 2005-30=1975 году. Такие гении, как Пушкин, очень рано заявляют. Значит, мы должны уже услышать о новом Пушкине. (…) Самая известная из молодых поэтов Ника Георгиевна Турбина. Родилась в декабре 1974 года, т.е. как раз подходит под наш "минимум". Ника уже выпустила два сборника стихов. Может быть, Ника и переживет 2005 год - может Бог даст ей и 40 лет и даже больше (прожил ведь Блок до 41 года). … судьба Ники Турбиной предопределена. КОНЕЦ ЕЁ ЗАПРОГРАММИРОВАН. (Виртуальный сервер Дмитрия Галковского).
Бизяев утверждает, что новым Пушкиным должна стать женщина и ссылается на «нашего современного самого крупного поэта пророка» Юрия Поликарповича Кузнецова. (Лет десять назад он сказал, что "НОВЫМ ПУШКИНЫМ БУДЕТ ЖЕНЩИНА". )
Бред какой-то: конец ее запрограммирован. Какие-то формулы, странные рассуждения о пророках (да что вы привязались раз поэт, так значит – пророк! Да не хотела она быть пророком, страшно и тяжко это!). Вот и измерили алгеброй гармонию. И в точку.

Изглеждало, че приказката ще продължава вечно. Но краят й идва толкова внезапно, както и началото. Нямало вече нови възходи. ...Строфите, предизвиквали трепет в света, изчезнали. А ако се появявали нови - вече не били толкова гениални. Пък и били ли са гениални тези продиктувани от някого строфи, толкова малко приличащи на детски?
При това идват други времена, когато народът се интересува повече от цените на водката и салама, отколкото от успехите на младите таланти. В семейството на Турбини настъпват промени - майка й се жени и ражда второ дете. Израстващата Ника не намира общ език с новтоо си семейство, бунтува се. Реже си вените, пие сънотворни...
Тя вече не разбирала как да живее. Как и защо, след като всички етапи от пътя на нормалния поет - славата, аплодиращите зали, автографи върху кориците на собствените книжки, международните премии - всичко е минало? Просто бродела като сомнамбул, мърморейки никому ненужни рими.
И за да придобие някаква устойчивост в живота на възрастните Ника се решава на отчаяна крачка - ненавършила 16 години, се жени за 76-годишния синьор Джовани, професор психолог, собственик на клиника в Лозана, и заминава за Швейцария. Според едни версии мъжът й бил много мил човек, отдавнашен поклонник на поезията й, според други - едва ли не маниак, “жестоко ревниво старче”. В неговата швейцарска вила тя прекарала само година и избягала - не могла да живее в друга страна...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите