Здравейте, мили деца!...

Здравейте, мили деца!
Искам да Ви разкажа една истинска случка за моя брат.Когато бяхме деца ние бяхме неразделни. Днес аз имам вече своя дъщеря Габи, а той се намира в голямата страна Америка, където учи в един от най-големите и престижни университети наричан Пристън. Случката, която искам да Ви разкажа се случи в един горещ августовски ден преди 15 години. Нашите родители, които много уважаваме и обичаме и двамата с брат ми, решиха да изперат на реката килимите на баба и дядо.Качихме се в колата, а майка и татко натовариха в нея всичко, което решиха, че е за пране и потеглихме. Пътувахме до близкото село Дебнево, където имаще река, а на нея изградена обществена пералня.Майка и татко ни оставиха да си играем, а те се заеха с прането на тежките килими.
Всичко беше чудесно до момента в който изведнъж моя брат Ники се стрелна към водата, подхлъзна се и падна в реката. Попадна в голам водовъртеж от който нямаше как да излезе.Аз се изплаших и започнах да викам, но никой не ме чуваще, защото пералнята кънтеше и заглушаваше, всеки по-лек шум. Секунди преди да тръгне към водата, аз бях обяснила на по-малкия ми брат, че камъните са обрасли с мъх и са невероятно хлъзгави, затова трябва да внимава, да не играе на тях за да не се подхлъзне. Въпреки това той, не ме послуша и всякаш нарочно за да ми покаже, че вече е голям се устреми точно към тях. Сега не ми оставаше нищо друго освен да се хвърля и аз за да го спася. Аз не можех да плувам, но това, което виждах е, че брат ми ме вика за помощ и се нуждае, найстина отнея. Изплашена се хвърлих за да го успокоя, че идвам да го спася. Както и предполагате потънахме и двамата след дълго борене с водата, живота ни просто свършваше, като на лента ми минаха всички мои детски дни, не ми се умираше. Беше ме страх, но въпреки това се хвърлих за да го спася, винаги съм обичала безкрайно много по-малкия си брат. След ужаса, който изпитахме от срешата с края на дните ни изведнъж към нас се хвърлиха трима силни и яки мъже и ни извадиха от водата. Единият от тях бе татко. От тук на татък всичко ми е пред очите, като филм, на който аз съм зрител, но не участвам. Братми беще, много зле, шанса да оцеле бе много малък. Въпреки това той успя да се възтанови и да изхвърли погълнатата вода.
От тогава той е най послушното дете, което познавам. А сега е най-големия учен, занимаваш се с генетика и търсеш отговор на въпроса" Как функционира човешкия мозък". Никога не съжалих, че се хвърлих да го спася. Той найстина е толкова прекрасен човек, че и ако вие го познавахте щяхте да го обикнете. От тогава той слуша не само мен и родителите си, а и следва неотклонно и упорито мечтите си. Спечели две международни олимпиади по химия и една по биология. Желая Ви някой ден и вие да постигнете толкова големи успехи, а сега лека нощ и приятни сънища.

За вас разказа: Гергана Георгиева Славова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите