Конкурс: РАДЕЦКИ – Вчера! Днес… Утре?

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

… защото утре започва от днес!

Насред парка в моя роден град преди имаше паметник на Пейо Яворов. Останал от предците ни, той будеше умиление у голяма част от населението, които с признателност прекланяха глава пред първия кмет на Гоце Делчев. За останалите обаче, за онези, чиито сърца на разбираха важността и красотата на статуята, тя беше проблем. Все се намираше някой, който да счупи носа на Пейо, да напише колко много обича приятелката си на гърдите му, да издълбае любимия си тим на гърба му. Общината мълчаливо приемаше вандалството на младежта и ден след ден пращаше човек, който да възстанови носа на първия кмет, да се опита да измие надписите или поне да ги заличи. Ала на следващата сутрин символът на признателност и уважение отново биваше опозорен. Докато един ден градът осъмна без своя Пейо. Никой не разбра къде отиде. Никой не попита. Защото дълбоко в сърцата си всички се надявахме, че общината е открила място, където да го съхрани неопорочен за утрешния ден.
Аз не съм имала възможността да посетя “Радецки”, а и обществото ни не говори много за него, не разкрива проблемите му и не ни приканва за помощ. Но все пак знам, че той е един от историческите паметници на България, който би трябвало да предизвиква гордост у всеки истински родолюбец. Знам също, че съдбата на легендарния кораб е сходна на тази на паметника на първия ни градоначалник – почести и грижи преди години, оскъдна подръжка и осквернения днес и неясно утре, което може и да не дойде. А трябва! Трябва да сторим всичко по силите си, за да съхраним кораба на Ботев такъв, какъвто ни е бил завещан! Трябва да го пазим като най – свят символ на националната ни идентичност и с много любов и задружни усилия да коригираме раните, които времето нанасят върху него.
Няма значение, че преди години “Радецки” е бил обект на внимателни и постоянни грижи – нито корабът, нито ние можем да живеем на стари лаври. Нужно е днес, сега, да направим всичко по силите си, за да предпазим този символ на България от унищожение и разруха. Защото иначе ще се събудим някой ден и с тъга ще разберем ,че корабът на Ботев, подобно паметника в моя град, е изчезнал. Само че не на по – добро място, а нейде в небитието. И чак тогава, когато го изгубим, ще осъзнаем колко ценна е историята ни.
Може би няма да успеем да спасим “Радецки”. Но едно е сигурно – ако не си помогнем сами, никой друг няма да ни се притече на помощ. Нека активизираме човешкото в себе си и сторим всичко по силите си, за да съхраним онова, което времето и незаинтерсуваността все още не са ни отнели. Пък каквото покажат сабята и оная юнашка чест, която прави всеки родолюбец съпричастен към святото дело на своите събратя.
Нека не забравяме, че, ако искаме да имаме история за поколенията утре, трябва да започнем дописването на страниците от миналото още днес.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите