Конкурс: Радецки. Вчера. Днес... Утре?

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Отдавна беше. Беше младостта...
Усмивката ми с нея си отиде.
И беше, беше, беше гордостта.
А днес... Денят е смазан от обида

До вчера не очаквах парахода
да спре на пристан мъртво тих.
Търчах след зов на горд Войвода,
след остра сабя и след кратък стих

Живях по своя воля,
Глава не преклоних
Пред радост, пред неволя
И нищо не спестих

За утре не говоря. Утре ще отплавам
по тихата река към бяла неизвестност
На тебе, малка моя, завещавам
бял параход, вълшебна бяла песен,

бял път- към връх да води,
към пристан – дом обичан,
далеч от страх безроден -
Земя – да коленичиш .

Но леко за да плаваш ,
помни – от дните детски
сама ще завладяваш
ти своя бял Радецки

ХуЛитер Записан(а): Jan 22, 2006 Мнения: 15

Нещо се спаружи
и конкурса, друже?
Но свлед дълга зима
споменът го има...

Щях да ти надрънкам още врели некипели, но последният куплет направо ме впечатли и изми усещането от предишните.
Попадението ти е там, накрая.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите