Конкурс: Вечният кораб

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Козлодуйският бряг... Закотвен Радецки,
доплувал от време на болка и вяра.
Възроден от хиляди погледи детски,
съграден от любов, във сърцата изгряла.

Не е самотен – гонят го призраци
от дните му славни, безсмъртни и кървави.
Капитанът на борда свива пестници,
но среща с усмивка гордите българи.

Помни ги, помни Майка България!
Всеки миг тръпне земята в нозете ни
от онези целувки, с които изгаряше
снагата й болна кръвта на мъжете й.

Среднощни дихания, в мрака потулени.
Въздишка от спомени, гневна искра.
Души на поробени, отдавна изгубени
сред жестоката сеч и горчива мълва.

Време разделно... Изгреви... Залези...
Над снагата му корабна тегне –
ще го има ли утре, ще се запази ли...
Или в мрака глух ще изчезне?

И ето Радецки плува в душите,
пори вълните на вечните спомени.
Нека са топли, но горди сълзите ни –
има защо – тук са нашите корени!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите