Да пишеш за “Радецки”
е история –
патриотизъм полиран
с меркантилност.
Палуба, протъркана от думи –
пропити със патетика
и със патина.
Метафори, излъскани
до блясък, звънят
на кухо с тенекиен крясък.
Слова и чествания и словеса,
маршове, сирени и салюти...
Но знаят ли децата
що е подвиг
и колко много струва
свободата?
..................................
“Радецки” – мит, легенда
и утеха, за тихия еснафин в нас.
Нали във къщи лампата ни свети
и още имаме пари за хляб.
Какво, че някъде отвързали юздите
пороите влекат останките от дом
и трупове, затрупали със трупите...
там... гарваните са единствените луди.
Полетата преглъщат снеговете
и тръните са захарни тръстики,
с които се фехтуват призраци,
на шапките им бляскат лъвчета
и пълно е с пера от гълъби...
А знаят ли децата
що е порив
и колко всъщност струва
свободата?
.....................................
“Радецки” - акостирала надежда
и вяра по отминалото утре в
страна – разсечена монета:
Бащите се отричат от децата си.
Децата, раждат се с криле на птици
и с полета на лястовиците отлитат.
Столицата – милионно гето,
от неудавени удавници,
натъпкани в панелени ковчези
където, само, въздух ли не стига?
И малки къщи в орехови сенки,
стенещи в очакване,
вратата да им проговори,
и някой да направи плахи стъпки,
да кихне от прахта,
прозорец да отвори.
И знаят ли децата
що е родно
и има ли традиции
свободата?
....................................
“Радецки” – символ и
метал за скраб.
Креп от скръб,
почернила земята.
Реката бърза към морето.
Кръвта... към този,
който ще я помни.
Ръце размахват
срещу вятъра
мачтите прегръщат
небесата –
на свободата
станали разпятия.
И паметник – музей
на саможертвата,
която никакси не се римува
и трудно я приема ежедневието.
.....................................................
“Радецки” – каюта, пристан
и утроба за поети.
Комините – далекогледи,
звезди събират за гориво
и пролет бели самодиви,
с венци и гайди викат те по име.
И някой ден когато се
събудя,
ще вържа времето с канап,
от недоимъка ще си отчупя.
Ще тръгна призори
по стъпките на Ботев
и с пулса си “Радецки”
ще открия.
.................................................
Ще заведа
детето си на кораба,
с ръчичката
да пипне знамето
и чак тогава
ще се моля:
България
да възкръсне
във сърцето му.
fenomirides ХуЛитер
Записан(а): Oct 25, 2004
Мнения: 1
Място: Спарта
Въведено на:
30 Мар 2006 15:21:58 »
Няколко възхитителни попадения настрана от искрено отворените очи (шапо)!!!
Да пишеш за “Радецки”
е история –
патриотизъм полиран
с меркантилност.
Палуба, протъркана от думи –
пропити със патетика
...
Метафори, излъскани
до блясък, звънят
на кухо с тенекиен крясък.
Слова и чествания и словеса,
маршове, сирени и салюти...
Но знаят ли децата
що е подвиг
и колко много струва
свободата?
..................................
“Радецки” – мит, легенда
и утеха, за тихия еснафин в нас.
Нали във къщи лампата ни свети
и още имаме пари за хляб.
...
И знаят ли децата
що е родно
и има ли традиции
свободата?
....................................
...
срещу вятъра
мачтите прегръщат
небесата –
на свободата
станали разпятия.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума