Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
Въведено на:
27 Мар 2006 08:50:46 » "Дъжд в очите" - първата стихосбирка на Esen!
Преди броени дни излезе от печат първата самостоятелна стихосбирка на Златна Митева (ESEN) "Дъжд в очите"!
Честито! Желая много успехи на книгата и на нейната авторка!
А ето какво казва за книгата нейният редактор Кирил Кирилов:
КОГАТО ИМА ДЪЖД В ОЧИТЕ
Уважаеми приятели, почитатели на автентичната нова българска поезия,
Ето, че настъпи дългоочакваният от мнозина миг, в който се появи на бял свят първата стихосбирка на Златка Николова Митева, повече известна в някои среди като Златна Есен, разкриваща съвършения хармоничен духовен свят на авторката. Макар и да са представени творби от периода 2003-2005, то, очевидно е, че авторката не се занимава с поетично творчеството от вчера. Бих казал, че пред вас е изкристализиралата поезия на Златка Митева и ние най-после имаме възможността да държим в ръцете си тези около 50-ина естетически издържани произведения, и не само да ги държим, но и да ги прочетем не един път, два пъти, а някои дори многократно.
Нека използвам предоставеното ми право и ви въведа в този паралелен на нашия свят, в който цари толкова много хармония, прекъсвана само тук-таме от възникнали съмнения, преживяна болка, или душевни терзания. Но, още в самото начало искам да ви обещая, че дъждът в очите не е обикновен – той има съвсем друга природа, за която ще говорим по-нататък…
Познавайки практически цялото творчество на Златка Митева, мога да кажа, че за него са характерни няколко основни черти:
- краткост, но експресивност на изказа;
- обемност и картинност на предадената идея;
- дълбочина и сугестивност на разкритите чувства;
- семантична определеност на идеята, понякога с многовариантност на тълкуването;
- топлота и красота на описваните усещания и образи;
- убедителност и многопластовост на разкритите пред нас идеи;
- лекота и майсторство, при боравене със Словото.
Ето откъде трябва да тръгнем и всички ние, навлизайки в света на поезията на Златна Есен.
Стихосбирката е разделена условно, като че ли, на два цикъла: «Дъжд в очите» и «Есенни етюди», но веднага става ясно, че за поезията на Златка Митева присъствието и на другите сезони в «есенния» цикъл е съвсем естествено. Както и присъствието на ласки и усмивки заедно с «дъжд в очите»
Още в първото стихотворение, от първия цикъл на стихосбирката, «Ласка» съвсем нагледно е показана цялостната същност на нейните възможности като творец. Съчетаването на картина и звук, на реалност и приказност, на прозаично и поезия е толкова ярко откроено, че създава незабравимо впечатление и веднага ни настройва положително към автора, който може с такава лекота и майсторство да създава пълноценни паралелни светове:
Полунощ е.
Не заспивам.
Нежна музика звучи.
Като в приказка щастлива,
в стаичката мълчалива,
килимчето на Аладин лети.
Невъзможно е да не се потопиш веднага в предлаганата атмосфера и да не поискаш да разбереш какво ще стане по-нататък…
Описаната картина в «Отиде си» също не може да ни остави равнодушни:
Отиде си! А пак е нощ...
Звезди примигват в небесата,
луната тъне във разкош
и свири вятърът соната.
Отиде си! Остана стон
от музиката на словата,
нашепнати ми с нежен тон,
събудили във мене красотата.
Отиде си! Крещя без глас!
Поредната камбана бие
в потайния среднощен час,
а единакът вятър вие!...
Всяка дума в това стихотворение е свързана с останалите и представлява, като че ли, необходима частичка от общия пъзел, без която всичко ще рухне и цялата хармония ще се развали, а магията на изказа ще изчезне…
Подобна линия се наблюдава и в стихотворенията «Настроение», «Нощен блян», «Тихо» и редица други. Златка Митева продължава да ни разкрива своето виждане за света, своите възприятия и своя начин на тяхното осмисляне в такива стихотворения като «Младо вино», «Лунна приказка», «Илюзия», «Моята мечта», «Срещи». За миг тя си позволява да ни допусне още по-близо до себе си в «Споделено»:
Чувствал ли си се така
изoставен и обречен,
без приятелска ръка –
някак тъжен и далечен?
Друга характерна линия в творчеството й, както и в представените стихотворения, е стремежът й често да си прави равносметка, но погледната винаги от различен ъгъл. Това можем да прочетем в «Равносметка», «На косъм», «Вън вали», но такива «отенъци» се промъкват и в голяма част от останалите стихотворения… Все пак, Златка Митева е авторка, която има възможност да направи вече много обобщения в живота си, които не са празни лозунги, а са проверени чрез житейският й път, преминал през многобройни трудности и предложил й немалко изпитания… Независимо от всичко, обаче, в основата на нейното творчество винаги лежи някакъв по детски чист оптимизъм, вяра в доброто начало на същностите, увереност, че тъгата е временно състояние, макар и със свойството да ни посещава понякога често… Казаното много добре се развива като идея последователно във втория цикъл на стихосбирката «Есенни етюди». Тук са включени многообразни по тематика и описани чувства стихотворения, без обаче да се излиза от рамките на общото за творчествто на авторката, за което споменахме по-горе. Интересни са както «Следа», «Есенно настроение», «Луна», «В този свят си гост», така и «Пристан на спомените», «Корабът на мечтите», «С дъх на любов», «Прошка».
И ето, постепенно, без дори да усетим, прочитаме стиховете на един дъх и разбираме, че вече сме се докоснали до един друг свят – паралелен на нашия, свят за който хармонията, вярата, надеждата, мечтите и любовта се съчетават помежду си по неповторим начин и в чудна хармоничност. И нека не ви подвежда казаното в едноименното стихотворение «Дъжд в очите»:
Мечтите ни? – Не зная тлеят ли?
Пътуват ли? В тъга живеят ли?
И срещите – красиви приказки,
разделите – са дъжд в очите ни.
Да, има и такъв дъжд в очите ни – дъжд от разделите. Но, когато вече сте прочели всички стихове, когато вече сте се докоснали до частица от духовната същност на Златна Есен ще разберете, че и у вас се появява «дъжд в очите», но този дъжд е предизвикан от топлината, предадена чрез прочетените стихове, от изпитаното от вас всеопрощаване, естетическа наслада и удовлетворение от прочетеното.
Да, накрая, нека се повторя, след прочитането на предложените от Златка Митева стихове у вас ще се появи «дъжд в очите», но той ще е предизвикан от изпитаното от вас чувство за красота, хармония и утешение на душата ви…
Уважаеми приятели, пред вас е стихосбирката на Златка Николова Митева – Златна Есен, «Дъжд в очите» - една от многото песъчинки в поезията, която авторката е превърнала постепенно в истински бисер.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума