mmm
ХуЛитер
Записан(а): Nov 24, 2003
Мнения: 702
Място: София
|
Въведено на:
05 Май 2004 14:23:52 » Кокошчици крала Лисана |
|
Кокошчици крала Лисана
От много години, ей-там, в оная крайната къща на това голямо село, край гората, живее чичо Никола със своята челяд. Живееше си “со кротце, со благо”, така, както ти живееш в своята къща. И всичко щеше да бъде забравено, ако нощем някой не се промъкваше и не отвличаше нахално кокошчиците му. Видно бе, че е близо до гората и че е дело на добър ловец, ама с четири крака. Така чичо Никола се увери, че има работа с изгладняла Лисана. Взема тя кокошчица и хоп, право бяга в Балкана. На главата на чичо Никола и друг път такива беди са идвали. Реши: взе стария, голям капан, заложи го, скри го с малко шума и зачака…
Ден-два, сутрин-вечер, ето в късен нощен час неканения е гост е дошъл у тях. Чу се глас на крещящи кокошки и бунт на петли, гъсока даже изсъска, може да е било и гъска, не знам, но кучето лае, че чак ще си скъса синджира. Да! Голяма врява, само миг и: “Щрак”. От тъмното с птичия хор се смеси един глас, пълен с болка.
Чичо Никола бързо се обу, взе дрянова сопа и запален фенер, бе сигурен, че спипа неканен бракониер.
-О, Лисано, кюмюрджийке,
ти ли си решила днес, в късна доба
да споходиш моя дом?
Ти труда ми не цениш,
Искаш наготово!
Ти реши, че няма да се сетя,
За твоите бели и злини!
Сега те чака горест и тупан…
И дотук с добрия тон към крадеца.
Здравата дрянова тояга заигра върху гърбеца на неканената гостенка. Дебелия лиси кожух се закриви около заклещения й от капана крак. Дали са чули роднините й, чичо Никола така и не разбрал, ама дълго, за назидание под сайванта я държал да виси и край нея весело пускат да се разхождат дебелите му кокошчици. Чичо Никола минавал по двора и весело подвиквал:
-Ех, Лисано, Лисанке,
да би си в гората седяла,
не би въже видяла!
Подсвирквал си и накрая запял:
Кокошчици крала Лисана,
Че паднала леле, в капана.
Леле-варе, Лисано
Пусто руно недрано
Стягай здравичко кожуха
Стягай се за бой.
Че хвана я чичо Никола
Заналага я яко със кола
Леле-варе, Лисано
Пусто руно недрано
Стягай здравичко кожуха
Стягай се за бой.
Автор: Снежана Иванова Петрова |
|
|