Палчо и Показалчо

Палчо и Показалчо

Здравейте, мили деца! Познавате ли Палчо и Показалчо? Те са мои приятели, близнаци, ама от тия дето уж си приличат, чак едва ги различаваш, ама и не си приличат. Показалчо обича ... сетете се от името му – да показва. Какво показва ли? Всичко – от новите си ботушки, които баба му купи за рождения му ден, минете през колекцията му от стикери и завършете с отличните му оценки – все неща, които стават за показване. А Палчо пък обича да .... познайте от името му(!) – обича да помага. От него няма да чуете за нищо, което сам е направил, но не е и необходимо, защото просто ще видите. Копае ли баба в градината и Палчо е до нея. Трябва ли да се отиде до магазина, Палчо вече чака на вратата. А ако мама е решила да бели картофи, майстор втори готвач е Палчо.
И така, един ден Палчо и Показалчо решиха да отидат край реката. Времето им се стори добро, макар да не обърнаха внимание на тъмните облаци в далечния край на небето. Какво? Небето няма край? Добре. И ето ги нашите малчугани се отправят към реката. Палчо носи сак., Показалчо се смее:
- Какво си нарамил този сак? Не отиваме на излет. Ще поиграем и ще се приберем.
Да ама Палчо не иска да отговори. И не е обиден, решил е да почка с отговора докогато стане необходимо.
Та стигат те реката, вадят въдиците и хайде на риболов. Помъдруваха над водата половин час, плюбуваха се на малките рибки в бистрата вода, не уловиха нито една от тях и ето че Показалчо огладня.
- Ех да имаше сега нещо за хапване... – простена той и се отпусна върхубелите камъчета.
Палчо тутакси се отзова на желанието му, извади от чантата един сандвич и му го подаде.
- Браво, Палчо, как се сети? – отъхапа от сандвича и се усмихна – Ама този сандвич бил много вкусен, ще има ли още?
- Разбира се! – потупа Палчо чантата, сякаш тя бе вълшебна и можеше да им даде още много такива сандвичи и други вкусотии.
Като похапна, Показалчо пак рече:
-Малко водица сега ще ми дойде добре.
Палчо извади от чантата шише с вода и го подаде.
- Абе ти си бил голям умник.
Сити вече, те започнаха да подхвърлят камъчета над водата. Състезаваха се кое камъче ще стигне най-далече. Въпреки всичките опити на Палчо да хвърли по-далече своето камъче, Показалчо всеки път бе по-добър и се смееше с глас на неуспехите на брат си. Палчо не се обиди. Него трудно можеха да го обидят. Но, докато играеха, изведнъж започна да вали – едър мокър дъжд. Къде да се скрият сега? Заоглеждаха се за дърво, за храст, но наблизо не виждаха нищо. Пръв Палчо се сети и извади от чантата брезентовия плат, който бе взел, за да си постелят. И се сгушиха двамата под плата, прегърнаха се и зачакаха, кога най-после дъждът щеше да спре. И докато стояха така размишлявайки всеки в себе си, Показлчо заговори:
- Трябва да ти се извиня, Палчо, за дето ти се смях. Аз не предвидих нищо, не ти помогнах с нищо, а само ти се подигравах. А ето, че ти бе по-разумния, Ще ми простиш ли?
Палчо не каза нищо, само кимна с глава. За него думите бяха излишни. Но бе толкова красноречив, че Показалчо се зарадва и го прегърна така силно, та и двамата се претърколиха на камънака И там, под дъжда, започна борба, каквато и на най-големите рингове не е ставала. Но борба между братя, които се обичаха и искаха другият да бъде победителят и затова борбата нямаше край. А тия момчета навярно вече ги познавате. Не се ли сетихте кои са? Ако още не сте, погледнете в огледалото. Навярно там ще ги откриете. Е, наслука!

Автор: Димитричка Стоянова Фильова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите