Защо се карат хората

Защо се карат хората

Една сутрин, както си летяло, едно врабченце забелязало разпилени по земята парченца от кифла. То много се зарадвало, тъй като коремчето му било съвсем празно. За него това представлявало една чудесна закуска. След като стъпило на земята, малкото птиче погледнало към небето и казало: Благодаря на Бога, нашия Създател, че и тази сутрин ми е осигурил храна чрез някой, който е минал от тук!
Тъкмо изрекло тези думи, долетяло още едо врабче.
- Добро утро! - весело изчуруликало то.
- Добро утро, приятелю! - отговорило първото врабче и го поканило да сподели закуската му.
- Благодаря! Тъкмо се чудех каква ще бъде закуската ми тази сутрин! - зарадвало се то.
Гладните врабченца бързо изкълвали трохичките. Слънцето ги гледало усмихнато и се радвало заедно с тях.
Изведнъж едното врабче попитало другарчето си:
- Знаеш ли какво си мисля често? Защо се карат хората?
Приятелчето му се замислило за миг и отговорило:
- Навярно си нямат Бог и затова се карат!
- Мислиш ли? Горките хора! Толкова е тъжно, че не са разбрали какъв чудесен Небесен баща имаме - колко е силен и колко много ни обича!
- Искаш ли да отидем да им кажем това? Може би ще се почувстват по-добре!
Двете птичета литнали в простора и запели радостно, хвалейки добрия Бог, Който се грижи за всички - хора, птици и всякакви животни, които живеят по целия свят.
Нека и ние запеем песен за любящия и силен Бог!

Велик е Господ, велик е Той,
и няма равен на Бога мой!
Всичко мени се, но Той е Бог -
Неизменим е, Той е любов!

Създал скалите и планините,
реки, морета и небеса,
ден с нощ създал е да се редуват,
и мен създал е - велик е Бог!

Автор: Надка Георгиева Шопова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите