moeto
ХуЛитер
Записан(а): Aug 25, 2004
Мнения: 76
|
 Въведено на:
06 Фев 2006 17:37:29 » интервю на moeto с писателката Керана Ангелова |
  |
ДА "ПРИХВАНЕШ" ОГЪНЯ - РАЗГОВОР С ПИСАТЕЛКАТА КЕРАНА АНГЕЛОВА ЗА НЕСТИНАРСТВОТО И ОТРАЖЕНИЕТО МУ В ЛИТЕРАТУРАТА
Керана Ангелова е родена в село Бродилово, Странджа и все още им принадлежи безусловно и отдадено. От 1971 г. живее в Бургас и смята, че този град е единственият за обитаване, пресъздаване, чувстване, дишане - последното е жизнено важно за поетите, които по рождение имат ускорен пулс.
У гърците е изградена специфична култура на индивидуалния танц, преди всичко свързана с танца зейбекико. Подобни на него са и ритуалните танци на дервишите в Азия. Какво можеш да кажеш за нестинарството в България и по-конкретно в района на Странджа планина?
Изкуството е подходящ фон върху, който може да се размишлява за нестинарството, и съм убедена, че в българската литература има още какво да се сподели за него. Емануил Шаранков казва следното: "Върху жаравата човек се изправя пред себе си, пред своите възможности, пред собствения си замах". Действително е така, но си мисля, че доколкото влизането в огъня е екстатично състояние, реална представа за собствените възможности огнеходецът едва ли може да има, освен ако не притежава спасителна интуиция. Екстазът на писането също е съпоставим с транса на огнеходците, даже мисля, че този " собствен замах", за който говори Е. Шаранков, всъщност е свободата да погледнеш на себе си отвисоко и отстрани. Но искам да обърна вниманието ти на момента, че не всяко влизане в огъня е онова автентично нестинараство,което би могло да се нарича още отдаденост. В моята планина Странджа казват п р и х в а щ а н е, има се предвид да те прихване силата. Каква е тя, тази сила, не е важно, важното е, че трябва да й се подчиниш, без дори за миг да допуснеш, че можеш да се освободиш от нейната власт. Ако не ти се струва патетично да го кажем по този начин, мисля, че писането е също такава отдаденост на Силата...
Някога в Странджа истинските нестинарки, докато бяха насред жаравата, загребваха с шепи въглени и ги пускаха да текат по телата си, и те се изсипваха от шепите им като някакъв светещ дъжд. И жените не изгаряха, нито дрехите им замрисваха на прегоряло... За съжаление, мнозина поети, които са опитвали да играят нестинарския танц / прости ми за тривиалната метафора / в литературата, не издържаха, искам да кажа, в буквалния смисъл на думите не оцеляха...
Готвейки се по темата установих следното, че до голяма степен съвременното схващане за нестинарството се базира на факти отразени в българския възрожденски печат от Петко Р. Славейков. По този начин стигах до извода, че предаването на духовните обряди в автентичния им вид е една от целите и задачите на литературата. Темата за нестинарството фигурира в една твоя повест "Зана" отпечатана през 1998г. Какво можеш да кажеш за историята й?
Съвременното схващане за нестинарството се базира наистина до голяма степен на фактите, посочени от Славейков, Христо Силянов, особено много- в студиите на М. Арнаудов, излезли през 1924 г. и това е така, защото липсва съвременно нестинарство, от което да бъдат почерпени изворни данни, т.е., наистина и днес има жени и мъже, които влизат в жаравата и играят своя танц, но той е по-скоро изпълнение с театрална наподобеност. Професор Шаранков ги нарича огнеходци и аз съм съгласна с неговото определение. Според професора, явления и събития от рода на нестинарството биват докосвани единствено до тяхната невероятност, което означава до тяхната повърхност, но не биват изчерпвани в тяхната същност, в причиността им.
Когато се захванах да пиша "Зана", се гмурнах в темата, за да опитам да стигна дъното й или поне да се уверя, че такова не съществува. Екстатичното състояние, в което изпаднах, докато пишех, твърде много напомняше влизане в жарава, танц в огъня, но смея да си мисля, че успях да почувствам нещата под повърхността, там, където пишещият остава без дъх. Не мисля, че "Зана" е най-успешната ми книга, но бидейки повод да се обърна към себе си, темата внезапно огря ъгълчета в душата ми, които не съм подозирала. Мисля си, че нестинарството в цялата му сюрреалистична картина е съчетание от най-човешки неща: отдаденост, религиозна и не само, някаква вътрешна душевна дейност, която се случва с разместване на пластове вътрешно време, свободата да си като на длан пред всички, да бъдеш споделен от силата и от онези, които те наблюдават... твърде общо между играта в огъня и нестинарската игра, без да звучи това сравнение патетично...
А "Зана" започнах да я пиша по начин, който ми е трудно да обясня. Появи се като сън. Изведнъж някак, необяснимо е. Думите сами дойдоха, струва ми се защото отдалече и отвисоко бях обхванала с вътрешен поглед сюжета. Имах усещането, че онова, което сътворявам в този момент всъщност вече ми се е случвало някога, някъде. В действителния си живот нямам подобни опитности, но доколкото усещането ми може да се нарече родова памет, мисля, че необяснимото всъщност си има просто обяснение. Допускам, че не само светлите очи и тъмните коси на прабабите си съм получила по генетичен път, но и готовността да преживявам съвсем автентично тяхното преживяно.
Възможно е да възникне въпросът, каква е разликата между нестинарството и тъй нареченото огнеходство, защото двете понятия се преплитат в научните трудове?
Какво е нестинарството, в крайна сметка във всичките му аспекти, все още не можем да кажем. Съществува и обикновено огнеходство, при което различни хора, неочаквано и за самите себе си, в прилив на бодрост и добро настроение преминават през жаравата; Съществуват и "танцьори" върху жарава, които играят огнения си танц като средство за препитание и никакви такива прихващания, екстази, парапсихологии и чудеса не съществуват тогава. Къде е всъщност разликата, съществува ли свръхестествена изява в цялата тази работа? Може би не, може би онова, което сами не можем да изживеем, са най-нормали изживявания на отделни хора. Всъщност, нестинари е имало още в древния Рим, Плиний младши свидетелства за това:"... при годишните жертвоприношения на Аполон минавали през разгорена жарава, без при това да се изгарят. За тази им особеност били освобождавани от военна служба и от други тегоби". Виждаш ли, възприемали са го като дар Свише. В Сибир например има хора, които гълтат горещи въглени, другаде се обливат с вряла вода и нищо не им се случва, в Индия и близките й острови ходят по нажежени камъни и т. н. Сега ми хрумва нещо, което веднага ще споделя: ами че, човекът винаги е бил предизвикван от стихиите! Той просто приема предизвикателствата им. Постигна да полети в небето, да се гмурка до дъното на моретата, нагази бос в жаравата... Въздух, вода, огън, земя - винаги са били предизвикателство пред човека да изпробва своите възможности, но и да проникне, да види, да научи. Тук резонно възниква риторичния въпрос, дали пък човек, който е привлечен неудържимо от стихиите, надмогвайки ги, не научава повече за себе си...
Повестта "Зана" е ценна не само като литературно произведение, за мен тя е богат извор в областта на етнографията и диалектологията на региона, в този смисъл ако говорим на езика на нестинарството, от кого си "прихванала" призванието да бъдеш художник на писаното слово в Странжда?
През онези години, когато я писах, бях твърде млада да се захващам с подобна проза, която изисква може би повече изследователска работа, но аз се поддадох на импулса и на един дъх, наистина в някакво екстатично зашеметяващо състояние я написах за единадесет дни. Никога след това не съм писала по този начин, така алчно и нетърпеливо. Не бих могла и не искам, макар да изживях тогава истинско щастие. Нагласата ми на поетеса допринесе думите ми да са по-приповдигнати, сега не одобрявам това; твърде е възможно и да съм "прихванала" тогава от спомените си, от разговорите с близки на някогашните нестинари, изобщо, от въздуха на моята планина Странджа. Родена съм в тази планина, но на пет-шест километра от морето. Виждаш ли, между две стихии, една от друга по-впечатляващи. Споделям с тебе, че предпочитам все пак планината. По-близка ми е като душевна нагласа, това е планина светла, слънчева, достъпна поне по местата, които аз познавам. И мисля, че да бъда "художник на писаното слово", както казваш и ме притесняваш с това определение, съм прихванала тъкмо от нея, от планината. Душевната наслада, с която изживях детството си там, дължа на съприкосновението с неописуемо прекрасната природа. Мисля, че да се родиш в планина като Странджа, е благослов, както впрочем да се родиш там, където е т в о е т о място.
Ритуалът нестинарство е свързан и с жертвоприношение. Според преданието от с.Българи всяка година на аязмото Влахово идвал елен, който доброволно лягал за да бъде принесен в жертва. Една година той закъснял, дошъл уморен, но хората го заклали, без да го изчакат да си почине. Оттогава еленът не се е явил и в место него започнали да колят овен. Според друго предание еленът спрял да се явява, защото бил принесен в жертва от лош и неправеден човек. Еленът тук изпълнява ролята на слънчев символ, на водач на умрелите и още на връзка между двата свята. В сюжета на твоят последващ роман- "Елада Пиньо и времето" ние виждаме как кошута отглежда изоставената Елада Пиньо в Странджа, каква е твоята интерпретация за връзката и смволиката на елена и човека?
Има го този момент и в ЗАНА. Но той по принцип присъства в българската митология. Казват, че моята проза е магическа, но това съвсем не е магическото, каквото то е в латиноамериканската литература; по-скоро е нашенско, балканско, има го във фолклора, съществува и в книгите на съвременните балкански писатели. Виж само Мирча Картареску, това гигантско въображение, тези потресаващи магически образи, откъде мислиш, са дошли? Той е страхотен, страховито талантлив балканец и аз съм щастлива, че по нашите земи винаги е имало такива писатели. Единствената им беда е, че пишат на т. нар. малки езици.
Мисля, че конкретно кошутата като присъствие в моята проза е по-скоро символ на майчинското обгрижване на света, част от великия космически майчин инстинкт, за който пиша в ЕЛАДА ПИНЬО И ВРЕМЕТО... |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 4
Всичко: 804
Онлайн сега:
