Любовта, без която не можем...

Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш,
да се връщаш бездомен.

Спи булеварда след дългия ден.
Спят уморени тротоарите пусти.
Под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.

И все по-далече, и все по-назад
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден, и от крал по-богат.
Аз вървя и раздавам надежда.

...И събирам раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен
Аз вървя, за да търся теб любовта -
Любовта без която не можем...
____________________

Има ли някой, който да не е слушал тази песен?
Питам аз и отговор не искам Smile

))

Случи се нещо. Написах спонтанно стих за любовта. Хахавото ми приятелче - и то уж да ми отговори... След това Естела... След нея Надето...
Обичам, когато нещата се получават случайно.
Реших да пренеса нещата тук, да ги прочетат повече хора, а и най-вече да добавят по нещо свое, любимо и написано спонтанно.

Тези дни ще приключи тазгодишния конкурс "Любовта, без която не можем". Не се и съмнявам, че Хулите ще са там яко. Да си направим един предварителен "любовен" weekend.

Идвай. Идвай... thebigplucky

Къде си, любов.
Защо не усещам състоянието
на трепетно очакване.
Изтляха знаменията – избледнели багри в преливащ здрач.
Разпилени чувства разридават унила памет.
Въздишащи спомени напарват края на деня понякога.

Къде си, любов.
За тебе няма есенни бягства.
Или те има, или те няма.
Не ти ли трябва рамо да се наплачеш.
Не ти ли трябват длани – да ги докосваш в тишината.

Не те разбрах докрай, любов.
Все те виждах в жадни устни, търсещи щастие.
В напираща пролет те очаквах.
В нощ край лятно море, в коси с дъхав аромат.

Не те разпознах в задимените чакални.
В уморените очи приели съдбата.
В сълзата попита с ръба на забрадката.
В цигарата догаряща, опарила безучастна ръка.

Прости ми, любов, замъгли ми се през годините.
Но ти не ме забравяше, напласти ме с минало.
Наказваше ме със себе си, уморена и бездомна.
Идваше неповикана, без тебе не можех да дишам.
Беше и сложна. Беше и невъзможна...

Но все те очаквах, любов.
Понякога трудно се откривахме затрупани от причини.
Давах на всички, преминали лабиринта на мислите ми.
Идваха жадни души, бездомно скитащи.
Всички търсеха топлина.
Всеки остави по нещо, което не можеше да изгори.

Връщай се, любов.
Есенно-циганско ми донеси.
И нека е красиво в душите ни.
Дори и за миг да е, но да се усетим живи.
Нищо, че ще се промени хода на дните.
Нищо, че след това някой пак ще ни липсва и ще сме по-сами.
Идвай. Идвай...
________________________

X_ahav

Тази любов идва внезапно.
С претенции да не прилича на всички останали.
Идва задъхано, прави се на закъсняла,
кокетира изкусно с кичурче от косата си,
гледа невинно като децата...
Размества си пръстените — да не забравя,
че е единствена...
Забранява си мислите,
разрешава си всички посоки.
Пие глътчица вино.
А очите и — големи и мокри..
Тази любов не признава къде е ходила
досега и къде се е губила.
Измисля си някакво чудо,
седи на перваза и безсрамно флиртува
с дъжда и със капките.
Не обещава. Знае, че ще си тръгне
един ден съвсем неочаквано.
Знае и други неща, но сега си мълчи
и подрежда (навярно по важност)
първо себе си, после всичко останало.
Няма дом и не иска да знае за него.
Тази любов няма нищо за губене,
няма време за нищо на дребно,
няма планове и кроежи за утре.
Тази любов е подвластна на себе си само,
иронично се смее в очите си,
гаси си цигарата недопушена...
Никаква не е, не вярва на притчи...
Не позволява да видиш,
че и треперят пръстите.
Тази любов просто не е научена
на любов и на себе си,
не и пука от нищо,
не знае питомно да прегръща...
Тръгне ли — ще дойде само шапката да си вземе.
(Ако изобщо реши да се връща.)
____________________________________

Estela41

Тя е тук, твоят стих я повика,
тя е вън, няма смелост да влезе,
знае тя,
че не смеем да любим,
само искаме,
после я губим....

Вижда тя, че душите ни семпли са,
изтърбушени от проблемности,
раздвоени между миг и очаквано,
между полети нощем
и дневно протакане...

Как да дойде, подслонче не вижда
там сред смешните, дребните грижи
иска дъх
да му яхне крилата,
чака зов
да открехне вратата....

Ние мислим , че идва незвана,
не е вярно....
нашта жажда я кани.
___________________________

Nadya

Разминахме се с теб любов
остарях, а и ти не си същата.
Извървях всичките пътища,
а ти остана само във сънища.

Моля те, не ме подминавай!

Май вече минах средата
и топлина дали ми остана?
Нека нежно докосна косите,
да погаля с дъха си очите
и с теб да съм влюбена.

Почакай, не ме изоставяй!

Не ми отнемай надеждата,
а вярата някак ще поделим.
Не гледай строго под веждите,
подай ми ръка, и да вървим.

Сребро белее в косите ми,
но душата ми още е млада,
зад погледа строг на очите ми
се крие още много наслада.

Разминахме се с тебе любов,
а аз си оставам пак същата,
тъжна и нежно замислена.
Поспри, нека за мен си награда!
_____________________________

Е, хайде... Ваш ред е...

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Внимавай какво си пожелаваш

copie

КАТО МАЛКА
пожелах си силно
вечна любов.

Щастлива съм.

Получих желаното.
Аз съм избрана.
Щастливка.

Една подробност
(не е важна!).
Имах предвид
между мен
и някого
вечна любов.

Някой
да ме обича
както
аз него.

ХуЛитер Записан(а): May 10, 2005 Мнения: 47

Чакам те

гласът ти топъл
искам
да ме гали
от телефона
душата ми напукана
от чакане
и ставам
вопъл.
да.
ушите глухи
от мълчание
намразих разстоянията
от мен до теб
е цяла вечност
далечна си
все по далечна
изпепели ме
като факла
и съм пепел
и не свиквам
не. не мога.
така ми липсва
знойното ти тяло
а стряскам се на сън
монитора излъчва
бясно феромоните ти
изпива бавно
силата ми
чета на пресекулки
твоя говор
очите ми горят
и не е дим
от моите цигари
пресъхнали
очите ми
като бунари
сухи
стари
заспивам
и те чакам
да си дойдеш

Нечовешки ранна доба -
сечение на бъдното, и отминалия мрак.
Ще налея от вчерашното си кафе, изстиналото.
В стаята ми – хаос от неподреденост...
За разлика от чувството,
пределно изкристализирало и чисто,
а погледът е някъде. При теб.
Не, не говоря за déjà vu.
Боса се разхождам, рошава. Сама...
Една цигара, втора, трета.
Музиката ме залива.
Твоята. Отвътре, и отвън.
И сред всички други в сърцето ми пулсира
една-едничка мисъл:
Къде си? И с кого? Щастлив ли си сега?
Не, не е от любопитство! Питам се...
Това ли е, което бе в душата ти?
Тогава. Преди време, и години.
Имаш ли го онова, което виждаше?
Всичкото! Наяве и насън.
Знаеш ли... Така ми липсваш!
Нужен си ми! Повече от хляб, от въздух. От вода...
Не, не ми обръщай внимание.
Добър попътен вятър в косите винаги желая,
щом ти е потребно - за каквото, и където, или със кого.
А уморен, ако поискаш да се върнеш,
за нищо на света не спирай!
Само протегни ръка.
Аз те чакам да си дойдеш със следващия полет.
И без значение дали.
И без значение кога.
Ще ме намериш без усилие -
за да те обичам, и да бъда твоя...
Би трябвало да знаеш - ще съм у дома.

Присетих се за едно такова мое шашаво нещо, което драсках на шега някога Smile

Още го смятам за хуморче, но пак си го мисля точно така Smile

От такава любов...

Ей от такава любов се умирало.
Била рисково състояние.
Пишело го в дебелите книги.
Щом е така, предпочитам незнанието.
Разтропвало се сърцето и вените
от напрежението се пръскали.
Препоръчват да избягвам соленото.
Преди лягане мляко ми препоръчват,
та от трескавото безсъние
да се измъкна съвсем като нова.
С малко гимнастика на разсъмване
се избягвало от умората.
Негативното мислене пречело
на бързото й лечение.
- В огледалото усмихнете се,
ще се почувствате по-уверено.

Много моля, спестете рецептите.
Какво ми пречи? Че не е до мене?
И така го обичам. Така че простете,
ама от такава любов се живее.

Smile

Нещо не разбрах. Стихът, който е пуснал Ахав според мен е на Алиса. Редно е да се посочва автора.

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

Поздравявам ви. Стиховете, които сте пуснали, много ми харесаха. (А и съм от хората, които обичат любовта.)

Ти си всичко, което ми е останало.
Частица от сенките на избледняващите спомени.
Частица от болката все още непрестанала,
мислите идващи понякога нощем.

Безкрайно дълго те търсих и чаках.
Исках да си с мен.
Да те усещам непрекъснато.
И болката, която никой не премахна -
да ме остави…
Но вече е така непоправимо и късно.

Обедняла съм да те имам.
Уморена съм да те докосна с искрени чувства.
Слаба съм да посрещна очите, носещи непочувстваното.
Нямам сили да си прощавам греховете всяка сутрин...

Стига ми това, че някъде те има.
Само това, че просто съществуваш.
Че животът ми е едно непрестанно пътуване
към теб и твоите обречени истини.
Стига ми.

На Ели

автор: divkozel

Това не са очи, а междуметия!
Напразно търся дъното им.
Дъно няма.
А колко ли мъже са се удавили
при скромните си опити
за дълго плаване...
Това не е лице, а география!
Трапчинки има тук, а после хълмчета.
И някак земетръсна е усмивката,
и адски ветровита е въздишката,
а шията е само предисловие
към дългия роман за раменете и,
които ме отвеждат
към два църковни купола,
чиито върхове целувам вечер.
На връщане минавам по бедрата и,
по техните изящно-бели склонове.
Върху коляното лежи метафора.
Опитвам да я уловя- за спомен...
Пропуснах да ви кажа за огнището,
в което бавно се разгаря огъня,
в което, след като заспи жаравата,
от пепелта поникваха децата ми.

В петък, в Стария Добрич поляхме за здраве и против уроки книгата на Ангел Веселинов "Не плачете моля ви за мен". И понеже темата е за любовта...

Беше светъл Божи ден.
маса подредих.
отидох и набрах цветя
за нея и за мен.
Те пламнаха със свойта светлина
като влюбени стихове.

Запалих свещи.
Виното разлях.
Ала когато седнах -
липсваше ми нещо -
никой нямаше отсреща.
Сам останал бях.

Взех нейната чаша
в едната ръка,
с другата -
моята вдигнах.
Тихо заплакаха
двете стъкла,
но не радостен звън прозвуча,
а плач гилотинен.
И тъкмо когато посегнах
към острия нож,
блеснал на златния пламък
на свещите,
в този тъжен,
в този жалък разкош
случи се нещо.

Някакво бедно момиче,
примряло от глад и от студ
влезе и с болка извика:
"Спрете! Дайте ми ножа,
да си отрежа от хляба ви тук!"

Хиени завиха в очите ми -
зверовете на целия свят.
Ала тихо пристъпи момичето
и на всеки раздаде от тях.

После отчупи за себе си
и гмурна ръце в косите ми.
Бяха дълги и бели, като шии на лебеди.
Ще ги запомня. Завинаги.
______________

Колко много любов има въплътена тук. От онази, без която не можем...

Да любовта е тази която изгаря душите ни.

Плашков

ХуЛитер Записан(а): Sep 08, 2005 Мнения: 7

Вятърна е... облачна, дъждовна..
вода е... милващи и нежни мъжки длани,
огън... топъл, светещ поглед,
в който винаги се връщаш.
Земна е и не.
Всичко е и е безбрежие.
Тази любов не е за ден и два.
За живот е, за смърт и
за милиарди овали след всяка черта.
Не задава въпроси, не чака,
не идва, когато я викаш...
Куршум е, еклиптика, изненадан ноември,
кръстче издраскано в дъх,
полепнал по прозорци зимни...
и други неща е...,
Единствена знае какъв е звукът на
сърцето... отвътре...
Тя го създава и тя го заглушава,
тя е тази, която остава в последния
писък и
е тази, която решава дали
ще си птица...
Не се постига,
не се печели,
просто се случва!

Гост

Заради тази проклета наивност
все остават ми празни ръцете.
Заради това че искам да те видя
сърцето ми прилича на ракета.
Заради тази проклета лудост,
дето няма накъде да е повече,
започва да ми става все по-трудно
и очите ми...приличат на облаци.
Заради тези проклети пространства,
които задължително ни раделят...
Лудост е всичко!Пиянство-
без граници и без предели.
Заради тази проклета ревност,
която ме изпива и разяжда,
те чувствам още повече потребен.
Устните умират за твоите.Жажда!
Заради тези проклети неща,
които сега ни раделят,
ти обещавам,че някога(неможе сега)-
аз ще бъда до края със тебе!

(На В.)

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2005 Мнения: 1

Silver Wolfess написа:

Нещо не разбрах. Стихът, който е пуснал Ахав според мен е на Алиса. Редно е да се посочва автора.

Алиса му е делегирала всички права.

x_ahav написа:

Silver Wolfess написа:

Нещо не разбрах. Стихът, който е пуснал Ахав според мен е на Алиса. Редно е да се посочва автора.

Алиса му е делегирала всички права.

ОК Няма проблеми, не беше лошо да се спомене авторката на този чудесен стих. Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите