Моето послание към света

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2005 Мнения: 8

Мене си

Когато плачеш тихо сам в нощта,
когато чувстваш се отвред предаден,
когато съкрушен зовеш смъртта,
в безверие угасващ ден след ден.

Когато си разочарован в Любовта,
когато си обзет от гняв и ярост,
когато пак далеч извън реалността
в живота си безсмислен дириш радост.

Когато всичко стойностно загубил,
препънал си се нейде и си паднал,
пътеводителя в живота си изгубил
и някой живинката в теб открадна.

Когато за пореден път ограбен
от хората, приятелите близки,
усамотен, на болката отдаден,
пак уморен, обзет от чувства низки.

Защо ти трябва, друже, да се сърдиш
за грешките на хората любими?
Защо за преходни неща се съдиш
и за неща привидно обозрими?

Не се затваряй твърде дълго в тебе,
вдигни завесата на свойте тайни,
литни свободен във небето сетне,
на крила понесен от мечти омайни.

Не бива вечно да оставаш сам,
във свойта скръбна самота отвлечен.
Понякога се връщай с трепет там,
при хората, във светлина облечен.

Не се отнасяй с тях “според зависи”,
бъди непроницаем, но бъди открит,
добър бъди, макар и с лоши мисли
или чувства угнетяващи пропит.

Постой, приятелю, не бягай от страха,
от неуспеха, сълзите, провала...
ала пази сърцето, тялото, духа
от мрака черен и мъглата бяла.

И никога не наговаряй много,
когато жест един е само нужен,
ала обичай винаги премного,
дори да си натрапващо ненужен.

Дори и чужд да сещаш се сред свои,
сред цялото - самотен и ревнуващ,
наместо да ги мразиш, нещо свое
подари им като бард странствуващ.

И нивга не очаквай прекалено,
макар добре да знаеш, че си прав,
Любовта е нещо неопределено,
тайнствено, красиво, но със опак нрав.

Благодаря! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите