Също като в поговорката

Също като в поговорката
Приятели, чували ли сте да казват: За кон – няма закон, пък за кокошка – няма прошка”. И аз не бях чувал, докато не ми се случи една неприятна история. Стана точно така, както в поговорката, но аз самият се оказах в ролята на една проскубана кокошка.
Не ми приляга да гълча по нашата модерна данъчна система. Тя е като загладена кобилка, която яздят сума ти народни избраници. Или пък е рояк медоносни пчелички, които трупат заплатите на всички местни и държавни управници., Пчеличките, то се знае, сме ние – честните дребни данъкоплатци. Дребни, ама много. По стотици и хиляди – за заплатата на едного от конниците.
Големците, нали са власт имащи, стъпкват дребния за едното чудо, а могат да отстъпват на себеподобните си – зер келепирът им е като бащиния и могат да го правят каквото си щат. Разбира се, че могат да измъкнат и повече, ако уж простят някому от данъците. Тяхня се рябатя!
Вземете за пример някоя футболна звезда от голяма величина. Да й опростят 17 хилядарки данък дали не е нищо за бедната ни държавица?! А някой пък хилав търговец могат да осъдят дори за стотачка неплатен данък.
Или пък някой елитен футболен отбор, някой ВУЗ, някой “Винпром” или ред други длъжници, могат да завличат държавицата ни с над два милиарда левчета. Но пък дребните риби могат да отвлекат наказателна отговорност и за недекларирани приходи от няколко стотин лева. Зер това са укритите доходи, за които няма прошка. Ей Богу, няма управия в прословутата ни данъчна система, вярвайте ми!
Моята кокошкарска печалба беше натрупана по най-демократичен начин: моята ученическа организация изпълняваше мой проект, за което получих 300 лв. хонорар. Малко, но честно! Сумата не можа да покрие захранването на организационната каса от моите лични финансови заеми, но все пак беше личен приход. Отчел бях прилежно всички данъци на организацията, но съм забравил да декларирам личните си доходи. С това съм нарушил т. т., параграф, запетая, член и незнам що си от Закона. А данъчните това са чакали – има нарушение, има санкция.
“Плащай глобата!”, викат, но на мен не ми се плаща. Не се надявах на кривосъдието, но рекох все пак да опитам с жалби до районен, до окръжен съд. А от там, кога ще защитят от всемогъщата институция един дрипльо?! Те даже ще те осъдят без да ти чуят последната дума и хич не ти позволяват никакви възражения. Нали си една проскубана кокошка – нямаш думата! Кътай от жалката си пенсийка, па плащай глобата! Иначе и в затвора могат да те пратят – нали не си кон, а само една смотана кокошка. Пък друг път – майната им на учениците! Не ти трябва да правиш нищо за тях. То обществото не прави нищо, та ти – една проскубана, смотана, жалка кокошчица, която трябва само да дава на това общество. Мир на праха му!
02.07.2005 г.

Абе, шибана държава! Само граби и ни унижава!

Този израз "Шибана държава!" се появи по Тошово време.

Но колкото по-демократична става държавата, толкова по-шибана става тя! Размерът на глобите, а оттам и на корупцията, се увеличи стотици пъти, а администрацията никога не е била толкова бюрократична и толкова безпардонна! Но да не се оплакваме - защото не знаем какво още, може би, ни чака!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите