Силата на обичта

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Силата на обичта

Живеел някога един цар. Той имал двама сина и една дъщеря. Най-големия син се казвал Калис, по-малкия Сидак, а дъщерята се наричала Нарина. Всички живеели в мир и разбирателство, но един зъл магьосник отвлякъл красивата Нарина и в царството настъпила голяма тъга. Всеки дом затворил прозорците си. Всяка врата била заключвана с тежки резета. Хората плачели за добрата принцеса.
-Синове мои, върнете сестра си у дома. Направете невъзможното – възможно - така казал царя на своите синове.
Калис и Сидак се стегнали и поели на дълъг и труден път, за да открият своята любима сестричка.
Вървели дълго. Много пъти слънцето остъпвало пътя си на луната. Месеците се изтърколвали, като дни, но никъде и никой не бил чувал за Нарина.
-Калис, не мога повече. Уморих се - казал по-малкият брат.
Седнали на една поляна да починат и изведнъж видели бягащи животинки.
Сидак попитал:
-Защо бягате?
Една сърна се обърнала към него и отвърнала:
-Магьосника от черната дупка е по петите ни. От както хвана в плен принцесата непрестанно лови разни животинки, за да й прави дарове, но тя е тъжна и плаче неспирно за дома си.
-Къде е тази дупка?
-Горе в планината.
После сърничката продължила да бяга.
Двамата братя скочили и се затичали смело към планината.
Били открили своята сестричка. Края на техния път се виждал. След дълго и уморително изкачване до върха на планината те стигнали до отвора на пещерата, в която била скрита тяхната мила сестричка.
-Сестричке, тук ли си? - провикнал се Сидак.
-Нека влезем пък каквото ще да става! - казал по-големият брат Калис.
Навлезли в тъмната пещера. Прилепи летели покрай тях, но те не се уплашили. Една огромна змия изпълзяла и препречила пътя им:
-Сссссс, вървете си от тук, защото ще ви изям - изсъскала тя.
Безстрашният Калис извадил меча си и без да се колебае отсякъл главата й. В миг тялото й изчезнало сякаш никога не е било там.
После стигнали до огромен ров.
-Братко, как ще го преминем? - попитал Сидак.
-Ще направим еленски скок - отсякъл по-големият брат.
Скокнали братята, като красиви елени над дълбокия ров и преминали от другата страна. Сърцата им били изпълнени с любов към единствената им сестричка и нищо, и никой не можел да ги спре.
От дълбоката пещера се чул плач.
-Сестричкеееее - извикал Сидак.
-Тук съм мили братчета - проплакала от дълбините на пещерата Нарина.
Точно когато стигнали до нея и я прегърнали долетял злия магьосник.
-Сега ще ви превърна в каменни статуи за назидание и той насочил вълшебния си жезъл към тях. В миг двамата братя станали на камък.
Доволно се засмял магьосника.
-Който нарушава мойте владения бива строго наказван. А, ти принцесо ще станеш моя жена независимо от собственото ти желание.
Заплакала красивата Нарина. Потекли сълзите по красивото лице на момичето. Протегнала умолително ръцете си към магьосника:
-Върни живота на братята ми и ще изпълня твойто желание.
Магьосника Тор склонил. Молбите на хубавото момиче накарали сърцето му да се смили и той върнал живота на момчетата.
-Вървете си от тук. Нарина сама желае да стане моя жена.
-Сестричке ти наистина ли ще станеш негова? - учудено попитали братята.
-Да… - отговорила тихо Нарина.
Тръгнали си братята с натежали от болка сърца. Били победили змията, били скочили през големия ров, но с магьосника не могли да се справят.
-Нарина, какво да направя, че да ме обичаш? - попитал Тор.
-Не прави злини. Нека животинките се върнат по горите. Нека птиците да пеят песните си и свободно да тичам из гората и планината. Така ще те обичам. Ти изпълни мойта молба, а аз ще остана при теб.
-Да бъде, както желаеш. Твойта обич към братята ти и към живите твари върна човешкото ми сърце.
После магьосника съблякъл от себе си зловещото наметало и тя видяла, че той е красив и млад мъж. Трепнало сърцето й. Изпълнило се с надежда и топлина. Тор уловил красивата Нарина за ръка и я извел на слънчева светлина. Сред песента на птици и горски животинки, сред цветя и дървета те се врекли в любов.
Чули песента на птиците братята, а един кос им разказал за чудото. Засмяли се те от радост. Забързали към дома да кажат добрата новина на баща си.
Невъзможното става възможно само с вяра и любов.

Автор: Лили Симеонова Спасова

ХуЛитер Записан(а): Oct 14, 2004 Мнения: 86

Хубаво е когато на децата е показано още от рано, че няма невъзможни неща. А това е един от най-прекрасните начини - с приказка. Браво мамо Dare, страхотна си Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите