Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
25 Юни 2005 21:27:01 » Легенда за едно пораснало момче |
  |
Легенда за едно пораснало момче
Помниш ли, сине…
Неизригнал вулкан!
Очите ти, пълни с цялата болка на детството, събираше в омраза устните ти, готови да изкрещят. Стисна юмруци и спря. Видях те, сине, как порасна в този миг. И как се отдалечи от мен. Говореше, а не те виждах. Гледах те, а не те чувах. А очите ти – черни, горящи въглени, пръскаха искри.
Усетих как животът ми изтича. Вървях към теб. А ти беше толкова далече…
Първо се научих да рисувам твоите слънца, твоите птички. Рисувах с тебе твоите цветя и се чудех защо никога не съм ги виждала. Бяха толкова красиви. И цветовете бяха някак по-различни. Все по-слънчеви. Четях твоите приказки и се научих да ги разбирам. И музиката твоя долових. И вече сама си тананиках.
И тръгнахме заедно. Един до друг. Ти, аз и баща ти. И пътят е гладък, огрян от нашето слънце. И стъпваме все по-уверено. И вървим заедно, сине, и всеки бърза по своя път, догонва своята легенда. Рамо до рамо, сърцата ни пулсират в ритъм. Колко е приятно това пътуване. Не е нужно да викаме, чуваме се, смеховете ни си приличат. В погледа ти се отразява нашето небе и то е толкова красиво. Очите ти взеха цвета на спокойното море преди залез слънце. И дори, когато някоя светкавица разсече небето и тътенът от гръмотевицата отминава с твоя глас, в очите ти долавям топлите искри на домашния огън.
Този огън ни сбира, сине, и ни дава сили да вървим. Заедно. Все напред. И сърцата ни пулсират в ритъм. А ти пристъпваш все по-бойко и ставаш човек.
Автор: Севинч Османова Солакова |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 820
ХуЛитери: 4
Всичко: 824
Онлайн сега:
