Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
18 Юни 2005 02:10:33 » Приказка за малкото щъркелче |
  |
Приказка за малкото щъркелче
В един ранен пролетен ден, когато децата все още носеха мартеничките си, два бели щъркела, с червени клюнове и с черно на крилата, се завъртяха над селото и кацнаха на комина на къщата, в което живееше момченцето.
За три дни те направиха гнездото си, а на четвъртия ден майката-щъркелка снесе две яйца и легна върху тях да ги мъти.
Настана черна нощ. Звездите заблестяха. Животни, птички и деца – заспаха. И тъкмо и щъркелите и те заспаха, кукумявката извика:
- Кукумяу, кукумяу, кукумяу!
Щъркелите се събудиха. И тъкмо пак заспаха, и кукумявката пак извика:
- Кукумяу, кукумяу, кукумяу!
Щъркелите пак нищо не й казаха. Но когато тя ги събуди за трети път, щъркелът истински се разсърди!
- Я млъквай там, нещастна мързелана! По цял ден спиш, а нощем вдигаш врява до тавана! Не спреш ли да крещиш, ще те науча – щом съмне с клюна си, като на шиш, ще те набуча!
А кукумявката тази нощ наистина беше много нещастна. Мъжът й цял ден не беше се прибирал. Освен това я болеше зъб, а от думите на щъркела още повече я заболя. И макар по душа да не беше съвсем лоша, реши истински да им напакости!
Когато щъркелите отново заспаха, тя прелетя тихичко, толкова тихичко, колкото тихичко само кукумявките могат да летят, кацна под гнездото им, измъкна няколко клечици и направи в него една малка дупчица. И колкото и малка и незабележима да беше тази дупчица, през нея влизаше вятърът и едното яйце не можеше да се затопли.
Щъркелката пролежа в гнездото три седмици, но успя да излюпи само едно щъркелче. От другото яйце, което лежеше върху дупчицата, нищо не се излюпи.
Тогава в гнездото легна щъркелът. И той пролежа в гнездото три седмици, но яйцето все не се и не се излюпваше.
- Татко, защо в другите гнезда има по две щъркелчета, а в нашето има само едно? – запита веднъж момченцето.
- Може би на гнездото им има дупчица и яйцето не може да се затопли! – отговори бащата.
Тогава момченцето намери стълба, изкачи се на покрива до комина, видя дупчицата и я запуши. И след три седмици в гнездото се появи още едно щъркелче!
Обаче другите щъркелчета бяха вече големи, а малкото щъркелче още не можеше да лети.
Но аз забравих да ви кажа, че за рождения си ден момченцето получи подарък - истинско самолетче!
И момченцето и щъркелчето заедно започнаха да летят: момченцето нагоре, и щъркелчето нагоре; момченцето наляво, и щъркелчето наляво; момченцето надясно - и щъркелчето надясно. И станаха големи приятели!
Ала отмина хубавото лято, и щъркелите се събраха в ято - да отлетят за топлите страни.
- А ти дали ще можеш да летиш заедно с нас? – запитаха малкото щъркелче.
- Ще мога! – отговори щъркелчето.
И щъркелите се вдигнаха и полетяха. Прелетяха над Стара планина; прелетяха над река Марица; прелетяха над Родопите; полетяха над безкрайното синьо море.
Малкото щъркелче летеше толкова високо и толкова бързо, колкото и другите щъркели. Вече се виждаше средата на морето. Вече далече-далече напред в далечината се съзираше брегът на топлите страни. Но неочаквано щъркелчето усети, че се е изморило. Силите му го напускаха и то бавно започна да се спуска надолу – все по-ниско и по ниско - към вълните.
И тогава цялото ято започна да трака: “Трак трак трак! Тра-а-ак, тра-а-ак, тра-а-ак! Трак трак трак!”
Щом щъркелско ято затрака така, то вика към всички: “На помощ! Беда!”
А далече зад това ято летеше друго ято щъркели. Като ги чуха, и те затракаха: “Трак трак трак! Тра-а-ак, тра-а-ак, тра-а-ак! Трак трак трак!”
А зад това ято летеше друго ято щъркели. И те затракаха. А зад това ято летеше друго ято щъркели...!
Момченцето ги чу се спусна към самолетчето! То знаеше, че на езика на птиците - и на тракащи, и на крякащи; и на чукащи и на гукащи, и на викащи и на чуруликащи, и по морзовата азбука - три кратки, три дълги и пак три къси писукания – означава SOS, означава беда!
То най-бързо прелетя Балкана, прелетя Марица, прелетя, прелетя, прелетя...
А щъркелчето пропадаше все по-ниско и по-ниско. До морето оставаха десет мера; после пет метра; после само три метра! Страшните риби акули, на които устите им са на коремите, вече се обръщаха по гръб и чакаха то да им падне в устата!
Но в тоя момент между щъркелчето и вълните се появи самолетчето. Щъркелчето кацна на крилото и момченцето го понесе нататък!
А през пролетта, преди да полетят обратно към родните си места, щъркелите запитаха:
- Има ли бебета за България?
- Има!
- А има ли бебета за селото, в което е гнездото ни?
- Има!
- А има ли бебе за къщата, на комина на която е гнездото ни? – запита малкото щъркелче, което вече беше достатъчно пораснало.
- Има едно момченце!
- Искам аз да го занеса!
Така момченцето получи братче. И вече него возеше в самолетчето и него учеше да лети!
Автор: Ангел Чортов |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 2
Всичко: 806
Онлайн сега:
