Sofia on my mind

Това е една страхотна статия, която като нищо, според мен, може да влезе в раздела "Алтернативна история", ето как ни видя господин Шмид:

ПОГЛЕД ОТКЪМ ЕВРОПА
Sofia on my mind

Йохен Шмид, Тагесцайтуг

Не е лесно да се говори за България. Който иска да бъде жлъчен, би казал, че тя принадлежи към частите на света, в които можеш да определиш възрастта на човек по състоянието на зъбите му.

Без съмнение България се намира в Европа, дори точно там, където старият континент се е зародил, където са неговата идентичност и философия. Там са живели траките, там е свирил на арфата си Орфей. Но Западът не знае нищо за тази страна. За 500 000 немски туристи, които всяка година обсаждат плажовете на Срънчев бряг и Златни пясъци, тя е евтината алтернатива на Майорка. Че природата на България е същински рай, в това всеки може да се убеди. Тук е върхът, от който Александър Македонски е видял трите морета - Адриатическо, Егейско и Черно. В планините има мечки, полузабравени манастири, дълбоки гори. На юг се правят вина, които по нищо не отстъпват на френските. За съжаление заради входните мита на Евросъюза до нас достига само "Кадарка"-та и "Манастирско-то шушукане".

За мнозина, които не познават България, тя е нещо като Румъния, т.е. посткомунистическа страна, в която се изпълняват заповеди. За българите оставянето им в един пакет с Румъния е неприятно обстоятелство и историческа несправедливост. Влизането в ЕС в момента е най-важната тема в страната. Изявленията на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген са топ новините в емисиите.

Виртуално страната вече принадлежи към Европа. По телевизията може да се гледа Sat1 или RTL, американски, руски, италиански и испански канали. Младите използват всяка възможност да заминат на Запад, дори ако трябва да реставрират гробове от Втората световна край Нюрнберг. Когато заминат, те остават завинаги. От девет милиона след промените страната загуби около един милион.

Европа е притегателна сила за българите. Пътувайки на изток, виждаш как светват погледите при тази дума. Зъболекарите дори рекламират "евростандартите" в работата си. Германия преди всичко се радва на голяма почит. Носните кърпички с марка "Белинда" на нас ни напомнят за някогашната гедеерска тоалетна хартия, но тук носят знака на Германия и се продават добре.

За България първата стъпка към ЕС е членството в НАТО. Българите даряваха кръв за Ню Йорк след 11 септември, подкрепиха Америка във войната в Залива, не се оплакваха, когато по време на ударите над бивша Югославия натовски бомби падаха на тяхна територия. Фискалната им политика се определя от Международния валутен фонд, който закрепи лева за марката. През последната година тук се сетиха, че притежават забравени ракети СС 20. За да бъдат приети в НАТО през есента, българите трябваше да ги унищожат.

Всъщност страната минава за един от най-стабилните региони на Балканите и някои определят способността й да се опази от конфликти като чудо. Западнякът обаче би се срамувал от София. В столицата има 30 000 бездомни кучета, често те нападат малки деца. След промяната много хора припознаха в метафората за кучешкия живот истинското си положение в обществото. Това беше във времена на криза, когато не можеха да си платят храната. За посещението на папата организаторите се опитаха да приспят кучетата. Немската посланичка нарече това нехуманно и организира акция за събиране на пари за бездомните животни. Може би сега в България има кучета, които благодарение на немските пари живеят по-добре от някои хора.

Кучетата са най-долу в обществената скала, плътно след тях са циганите. "Вие, немците, винаги говорите за циганите, но трябва да сте благодарни на Хитлер, че ви избави от този проблем". Тази реплика можеш да чуеш от всеки - независимо дали е интелекталец, студент или работник. Циганите, евреите, турците и мафията винаги са виновни за всички беди. "Евреите в газовите камери", пише на една будка за дискове в Борисовата градина. Никой обаче не се впечатлява от надписа.

Националният мит на България е т. нар. 500-годишно турско робство. Никой тук не се съмнява, че турците са виновни за историческите беди и разцепления на българите. Официалната версия за произхода на българите е, че те са дошли от Кавказ и са наследници на прабългарите, но във вените им тече и славянска, и романска кръв. Държавата на хан Аспарух от 7 век вероятно е първата европейска нация. Кирилицата е открита от български монаси. След това идват 500 години изолация и изоставане от европейското развитие. През 1878-а българите са освободени от русите и оттогава датира тяхното приятелско отношение към тях. За съжаление заради Бисмарк им се отнемат и територии. Ако това не беше станало, днес страната щеше да се простира до Егейско море, а на изток естествено щеше да включва Македония, една страна, в която се говори български.

Българите отричат и спорят с всеки за турското влияние върху тях, въпреки че езикът им е богат на турцизми, а румънците за тях са цигани. Понякога това добива комични измерения, когато през последната година дъждовете едва не наводниха Асеновград в Родопите, те потърсиха вината в мюсюлманите. Те били заклали овце и дали курбан, за да молят Аллах за дъжд. След пороите кметът забрани нови жертвоприношения.

До Втората световна война България е аграрна страна, но комунистите насила налагат развитието на тежката индустрия и химията. Все още могат да се видят фабрики и заводи от това време. На дунавския остров Белене е имало концентрационен лагер, където са откарвали дисидентите, а при наводненията всички са умирали. Интелектуалният живот е толкова мижав, че комунистите преди промяната са стояли пред проблема, че в страната въобще няма дисиденти, които да осъществят демократичните промени. Говори се, че ЩАЗИ (вероятно авторът има Държавна сигурност изобщо, б.р.) трябвало да убеждава малкото оцелели да основават партии. Докато правителствата след 1990 се сменят, от страната изтичат 24 милиарда долара, което удвоява външния дълг.

Тук нямаше истинска революция. В България промяната я направиха комунистите и ЩАЗИ. Днес вече никой не вярва в политиката. Последната надежда беше царят, тъй като той има добри икономически връзки на запад и минаваше за патриот. С времето всички започнаха да му се присмиват за архаичния български и защото не изпълни обещанията си, че за 800 дни ще оправи положението на българите.

В България има много суеверни хора. Тук има култ към смъртта. На всяка врата висят некролози за мъртвите, но в същото време няма никакъв интерес към миналото. Жертвите на комунизма се ядосват, че живеят с мизерни пенсии, дадени им от някагошните им мъчители. Младите гледат към Запада и към Америка.

Във всяко село има паметници от социалистическо време. Но нищо не се поддържа, дори истинските красоти не са указани с табели. Някои ги боли, че всичко запада и не се поддържа.

Една прекрасна страна. Във всяко кафене ви обслужва една Мис Свят. Има два канала за поп-фолк - музика, която е евтина за продуциране, но хитова и има балканско звучене. По цял ден такива видеоклипове текат по телевизиите. Известна телевизионна реклама показва седнал върху каса бира мъж, който казва: "Време е за една бира". А красива певица пее: "Аз съм сърна, ти си ловецът, убий ме с дългата си пушка". Който иска да се разграничи от тази култура, гледа МTV и яде в McDonalds.

Все някога тази страна ще открие огромния потенциал от съдби и истории, който притежава. Но в момента не се е намерил нов Гогол да ги опише. Творците се занимават с митовете на миналото или с идиличните картини на природата. Собственото настояще на българите е потискащо, никой не иска да слуша за него. Няма дори ирония. Но пък има много материал като например това, че комунистическите лидери, за да се харесат на Сталин, говорели с руски акцент. Дали Западът знае, че Кристо е роден в Габрово, където има музей на хумора.

Една прекрасна страна, казват всички, които дойдат тук. Един кошмар, казват тези, които трябва да живеят тук. Обществото е разделено. На млади, които още не са усетили болестите на гърба си, които искат да учат и да пътуват на Запад. И на стари, за които животът е по-лош, отколкото при Живков, които стоят с пищещи машини пред канцеларии и нотариати, които обличат най-хубавите си дрехи, когато отиват пред Народния театър да послушат музиката на Караян, защото не биха могли да си позволят билет за концертните зали.

http://www.vsekiden.com/news.php?topic=1&id=2148

Голяма благодарност, че си я пуснала! Страшно е интересна, а ако не беше я пуснала тук, нямаше да я прочета!

Интересен би ми бил и погледът с днешна дата.

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2004 Мнения: 1

Покъртително.Човек няма как да не се съгласи с голяма част от изложеното, дори то да изопачава дребни факти.
Това все едно го е писал българин - смесицата на истина и лъжа, този коктейл, тази белезникава мътеница е много нашенска. Както и навикът на неща, на които трябва да плачеш, да се смееш и обратното.
Имам чувството, че с тоя човек си пия бирата или поне разговарям нощем в мислите си.
Да, ръкавицата е хвърлена, но не знам дали ни трябва точно Гогол.
Самоиронията и без това ни е в повече, толерантността също, а парадоксите у нас малко преливат. То това са и нашите предимства.
А пък Гогол отдавна го погребаха жив.
Липсват ни Елин Пелин, Иван Вазов, Георги Стаматов. А в рамките на скалата на автора /кой знае защо руска/ може да се твърди, че ни липсват Лермонтов, Пушкин, Достоевски и поне единият брат Стругацки, нищо че братя си имаме и те не са неталантливи/всъщност единият вече го няма/ .
И все пак...Едва ли можем да не поемем ръкавицата с площта на лицевите си мускули. Но никога целта на един човек не трябва да бъде да отговори не нечии чужди очаквания. Колкото и справедливи и навременни да са те. На когото и да са.
Човек трябва да отговаря и се съизмерва със своите стремежи и изисквания. А това е сложен вътрешен процес, катализаторите помагат, но не го направляват.
Боя се, че нашите, не моите, а на хората тук изисквания към самите тях са още по-високи. Те са направо претенции в сравнение с гореописаното от автора. Той само ако знае ние какво мислим за себе си, би се засрамил, колко умерен е. То това е и част от бедата ни, собствените ни неутолими претенции.
Е, естествено, Слави Трифонов би отговорил по друг начин.
А нежната /исках да кажа "нужната"/ реакция е някъде по средата.

интересно
благодаря

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Мале, мале, мале, малеййййййй!

Невероятен анализ! Просто ме е яд, че не съм го написал аз.
Обикновено, чужденците се ограничават само до развалените зъби и бездомните кучета, но този е стигнал доста дълбоко.
Сигурно са му помагали. Някой български кандидатГогол Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2006 Мнения: 6

Много е добро, наистина. Човекът е разбрал за какво става въпрос. Писал е и за много хубави неща, които не е зле и ние, българите, също да забележим.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите